Р Е Ш Е Н И Е

  56

гр. Първомай, 17.07.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:

                                                               Съдия: МАТЕЙ  ЗЛАТАНОВ

при секретаря ТАНЯ ПЕТРОВА  

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 268 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск на основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищецът твърди, че  е собственик на процесния имот, който придобил на основание правна сделка - покупко-продажба, оформена с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, н.д. № *** год. на нотариус № 248 Н. К. с район на действие РС Първомай. Твърди, че имота му се ползва от ответниците, които обитават незаконно построени сгради върху земеделския му имот, като владеят имота му до който той няма достъп, поради което и не може да упражнява пълноценно правото си на собственост.  Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху собствения му имот, описан в исковата молба. Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените деловодни разноски.

            Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Чулков, не признават иска по основание - твърдят, че ищецът не е собственик, тъй като не би могъл да придобие собствеността върху общински имот, тъй като те като собственици на построените върху него жилища не са били уведомени за продажбата му. Освен това твърдят, че решението на ОбС Първомай за продажба на имота е взето, като е била приспадната от площта на имота площта на собствените им къщи. Вън от горното твърдят, че имота е придобит от тях по давност, тъй като го владеят повече от десет години. Евентуално, ако съдът приеме ищеца за собственик, твърдят, че са собственици на построените върху имота сгради, които са тяхна собственост, поради което имат право да ползват имота и ищеца следва да се съобрази с това, тъй като е закупил само голата собственост върху процесния имот. Молят да бъде отхвърлен иска. Претендират разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Спорът е за собствеността на имот с № 000202 в землището на гр. Първомай, с ЕКАТТЕ 59080, с площ от 3,844 дка, начин на трайно ползване – пасище мера, девета категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „Дели юрт”, при граници и съседи: имот № 000133 – улица на община Първомай, имот № 000193 – обществен терен на А. А. К., имот № 000125 – напоителен канал на община Първомай и имот № 000445 – стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГАР.

            С акт № 514 / 12.06.2002 год. имотът е актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС и Решение на ПК Първомай № 757 – к от 19.03.2002 година.

            С решение № 609 на ОбС гр. Първомай, взето на 27.06.2003 год., е разрешил да се извърши продажба на 3,387 дка общинска земя, представляваща имот № 000202, пасище, мера, девета категория, находяща се в местността „Дели юрт” в землището на гр. Първомай, като е упълномощил кмета на общината да извърши продажбата чрез търг с явно наддаване и да сключи договор за продажба със спечелилия търга.

            В изпълнение на горното решение кмета на община Първомай е провел търг, който е определен за спечелен от С. Д. И., със Заповед № РД–15-563/01.10.2003 год. на кмета на община Първомай, въз основа на протокол № 10/26.09.2003 год. на тръжна комисия при община Първомай. На 01.10.2003 е бил сключен договор за покупко-продажба между спечелилия търга С. И. ***, представлявана от кмета на общината, на поземлен имот с начин на трайно ползване пасище, мера, в местността „Дели юрт”, с площ от 3,844 дка, девета категория, съставляващ имот № 000202 в землището на гр. Първомай, обл. Пловдивска, при граници и съседи: имот № 000133 – улица на ОПФ необработваема, имот № 000193 – пасище мера на И. С. Ф., имот № 000125 – напоителен канал на ОПФ необработваема и имот № 000445 – стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГАР.

            Ищецът закупил с нотариален акт № ***, том *** рег. № ***, н.д. № *** год. на нотариус № 248 Н. К. с район на действие РС Първомай процесния имот, след като нотариусът е проверил, че имотът е бил собствен на продавачите.

            Ответниците не отричат да ползват построените в имота сгради, както и че владеят процесния имот.

            Първото възражение, че ищецът не е станал собственик на процесния имот съдът не прие за доказано. Ищецът се легитимира като собственик с представения нотариален акт, който доказва, че имотът е придобит чрез покупко-продажба, редовно оформен от длъжностно лице в кръга на службата му и представляващ официален документ в частта, удостоверяваща констатациите му. Съдът не прие възраженията, че търгът, проведен от община Първомай не е бил редовно проведен, поради което и праводателят на ищеца не би могъл да придобие права. От представените от община Първомай документи по преписката за проведения търг за продажба с явно наддаване е видно, че процедурата е спазена и формално са изпълнени изискванията на закона по провеждане на продажбата. Освен това собствеността не е придобита от ищеца въз основа на договора за покупко-продажба, сключен въз основа на проведения търг, а от трето лице. Не е оспорен представения нотариален акт, с който ищецът се легитимира за собственик. Ответниците твърдят и, че решението на ОбС Първомай е взето за продажба на част от имота, като е съобразена площта на построените там сгради, ползвани от тях. Недопустима е продажба на част от имот и такова решение ОбС Първомай не е вземал, видно от представената преписка. В решението е описан имота, за който е взето решение за продажба с имотен номер, граници и местонахождение, които напълно отговарят на описанието на продадения имот. Не е вземано и решение за продажба на идеална част от имота. Взетото решение е за продажба на целия имот и това решение е изпълнено. Касае се за техническа грешка при изписване на квадратурата, която е поправена във всички последващ книжа, и е единственото възможно обяснение на получилата се разлика в квадратурата в описанието на имота. Това е и извода на вещото лице Я., дадено в заключението на допълнителната задача на поставената техническа експертиза, която бе приета без възражения на страните и съдът изцяло възприема.

            Възражението, че ответниците са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност съдът също счете неоснователно и недоказано. Ответниците твърдят, че са владели имота повече от десет години. На първо място не бяха представени никакви доказателства, че ответниците са изразили някакво намерение за своене на имота, обективирано по някакъв начин – чрез декларирането му, заплащане на консумативи за имота или по друг начин, достатъчно убедително да покаже на всички останали субекти, че считат имота за свой. Нещо повече, те твърдят, че считат, че имота е бил общински. За да бъде доказан придобивния способ на чл. 79 от ЗС, следва освен ползването на имота, ответниците да докажат намерение за своене, което да бъде обективирано по някакъв начин и противопоставено на всички останали правни субекти. Такива доказателства не бяха представени. Свидетелите, доведени от ответниците твърдят, че за имотите са заплащали ток, вода и данък. Това обаче не бе доказано със съответните писмени доказателства, поради което и съдът счита твърдението неверно. Твърдят още, че ответниците живели повече от четиридесет години в тези къщи, като едната била стар ресторант, но обитаването на тези постройки не е в състояние да осъществи елементите на твърдения придобивен способ, за който следва да бъде доказано освен, че са ползвали имота, необезпокоявано, безспорно и непрекъснато повече от десет години, следва да бъде доказано и намерението за своене, за което доказателства не бяха представени. Освен това от свидетелските показания на свидетеля Д. Т., че някой е казал, че трябва да освободят земята, защото нещо щяло да се строи, което не свидетелства за необезпокоявано ползване, а точно обратното. Освен това, дори да се приеме, че твърденият период на давностно владение е с начало от 01.06.1996 год., тъй като преди това, съгласно действащата до тогава редакция на чл. 86 от ЗС – не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а преди 1990 год., съответно социалистическа собственост, то не би могъл да изтече десет годишен период, в който вещта да може да се придобие по давност. Това е така, защото със Закона за допълнение на Закона за собствеността, публикуван ДВ бр. 46/2006 год., в сила от 01.06.2006 год., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече за срок от седем месеца, считано от 31.05.2006 год. В последващите няколко изменения на закона е уредено, че давността спира да тече до 31 декември 2011 година. Поради това, независимо от настоящата редакцията на чл. 86 ЗС, в сила от 01.06.1996 год., която урежда, че може да се придобие по давност вещ, която е единствено публична държавна или общинска собственост, то независимо, че процесният имот е частна общинска собственост, то от 01.06.1996 год. до  31.05.2006 год., когато е постановено със закон спиране на давността за придобиване на общински имоти, срок от десет години, необходим за придобиване на имота по давност, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, не е изтекъл.

            Съдът счита недоказано и неоснователно и твърдението, че постройките са били придобити по давност от ответниците. Не бе доказано, че за постройките в процесното място някога е било издавано от компетентен орган разрешение за строеж. Твърденията на свидетелите, че някакъв техник е разрешил да построят не може да се приеме за годно доказателство, тъй като за административния акт е необходима писмена форма, след съответно придобито право на собственост или право на строеж в съответната на придобивния способ форма. Приложена е фактура, издадена от ВК „Съгласие” гр. Първомай за закупуване на сграда. Прехвърлянето на правото на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъде извършено с нотариален акт, като това е форма за действителност на сделката, съгласно чл. 18 от ЗЗД. Приложената фактура, дори с нея да е заплатена някоя от сградите, намиращи се на процесното място, тъй като в документа липсва каквато и да е конкретизация, не е в състояние да породи каквито и да било вещноправни последици. Освен това от издаденото удостоверение от ВК „Съгласие” Първомай е видно, че сградата е строена около 1970 год., кооперацията не е имала нито право на собственост върху мястото, нито учредено право на строеж, поради което единствено може да бъде приложена нормата на чл. 92 от ЗС – собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, а друго не е установено. Нещо повече, тези постройки не биха могли да бъдат узаконени, или да бъде приложен параграф 16 от ЗУТ, тъй като процесният имот никога не е бил в регулационните граници на населеното място. Недопустимо е да се приеме, че може да се придобие нещо, което закона не разрешава и от това придобиване да бъдат почерпени права.

За да бъде проведен успешно един ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи по безспорен начин, че е собственик на имота, че ответникът го владее и, че го владее без правно основание. И трите елемента бяха доказани безспорно в настоящото производство, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло.

За направени от ищеца разноски не са представени доказателства, съгласно чл. 80 от ГПК, поради което и не следва да бъдат присъждани.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Ж.Д.М., с ЕГН: **********, Д.М.М., с ЕГН: **********, Ю.Ю.А., с ЕГН: **********, Р.И.А., с ЕГН: **********,***„***” № 1, да отстъпят собствеността и предадат владението на Д.З.И., с ЕГН: **********,***, върху имот с № 000202 в землището на гр. Първомай, с ЕКАТТЕ 59080, с площ от 3,844 дка, начин на трайно ползване – пасище мера, девета категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „Дели юрт”, при граници и съседи: имот № 000133 – улица на община Първомай, имот № 000193 – обществен терен на А. А. К., имот № 000125 – напоителен канал на община Първомай и имот № 000445 – стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГАР.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

 

                                                                                                Районен съдия: /П/

 

МЗ/НК