РЕШЕНИЕ

 

№ 13

 

град Първомай, 17.10.2008 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:

 

Председател

Спасимир здравчев

 

при участието на секретаря Атанаска гаджева и прокурора Миглена кирова, разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 267 по описа на Съда за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид:

Искане на основание чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай иска настаняване на малолетната Т.Х.П. с ЕГН ********** в ДМСГД - Пловдив, поради нежеланието на майката да полага грижи за нея и нежеланието на близките и роднините да поемат отглеждането на новороденото в семейна среда и за осигуряване на подходящи условия и грижи за живота и здравето на детето.

В съдебно заседание представителят на Дирекцията поддържа молбата. Моли да се уважи направеното искане, като намира, че с оглед на интереса на детето подходящ за настаняване е срокът от три години.

Прокурорът счита, че искането е основателно и че е в изключителен интерес на детето да бъде настанено в Дома за срок от три години.

Майката Х.Д.П. заявява, че не няма да се грижи за детето, че то е родено от нежелана бременност и че мъжът, от когото е забременяла, не се интересува нито от нея, нито от детето. Не желае да се възползва от предложените от Дирекция „Социално подпомагане” към Община Първомай грижи. Не е виждала дъщеря си от раждането и не знае какво е станало с нея след изписването от родилното отделение.

Т.И.П., майката на непълнолетната Х.Д.П., заявява, че и да иска, няма възможност да се грижи за новороденото, защото е болна, а и пенсията й е малка. За съпруга си казва, че по цял ден е с кравите, за които се грижи, и не се прибира вкъщи.

Като прецени събраните доказателства, с оглед на становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Т.Х.П. с ЕГН ********** ***, от майка Х.Д.П. с ЕГН ********** и с баща неизвестен.

Майката е непълнолетна, неомъжена, живее заедно с родителите си в град Първомай, област Пловдив. Детето е родено от първа нежелана бременност.

В 10:30 часа на 15.09.2008 година в отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” към Община Първомай по телефона постъпва сигнал от Минка Гочева – главна сестра в родилно отделение в МБАЛ – Първомай. Същата информира, че в отделението се намира родилка – Т.Д.П., - която на 12.09.2008 година е родила дете и е заявила желание за изоставянето му за пълно осиновяване, тъй като не живее с бащата на детето, той не се интересува от нея и новороденото и няма да го припознае.

След посещение на социален работник в акушеро-гинекологичното отделение град Първомай и разговор с непълнолетната Х.Д.П. и майка й, Т.И.П., се установява, че Х. забременява от краткотрайна връзка с мъж, с когото не поддържа отношения в момента, и че бременността й не е желана. Същата споделя, че е разбрала за бременността си една в шестия месец и се е интересувала от възможността да направи аборт, което категорично й е отказано от лекарите. Именно затова не проследява бременността си и взема решение след раждането да изостави детето. Не информира и родителите си за своето положение и взетото решение. Майка й заявява, че е разбрала за бременността на дъщеря си едва когато идва моментът на раждането.

Х. и Т. П. отказват да ползват социалната услуга Звено „Майка и бебе” или подкрепа от отдел „Закрила на детето” за задържане на новороденото и отглеждането му в семейна среда. Х. категорично заявява желанието си за изоставяне на бебето със съгласие за пълно осиновяване.

След раждането тя не го е кърмила и не го е виждала в отделението. Посещавана е единствено от майка си Т.П..

Информирала е биологичния баща на детето за раждането, но същият категорично отказва да го припознае, да я посети в родилното отделение или пък да поеме какъвто и да е ангажимент към дъщеря си и нейното бъдещо отглеждане. Майката е убедена, че отношенията й с него са приключили и че занапред няма да поддържат никакви контакти.

Родителите на Х. – Т.И.П. с ЕГН ********** и Д.Г.П. с ЕГН ********** са съгласни с решението детето да бъде изоставено.

Т.И.П. е освидетелствана от ТЕЛК с Решение № 0951 / 17.11.2005 година с 52% неработоспособност и диагноза хипертонична болест. Получава пенсия в размер на 96,47 лева. Претърпяла е инсулт и в момента се движи трудно, с бастун. Заявява, че не може да помага на дъщеря си за отглеждане на новороденото и е съгласна с решението й да го изостави за осиновяване.

Д.Г.П. е пастир на около 20 крави и отсъства по цял ден от къщи. Той също не желае отглеждането на новороденото в дома си.

Семейството не се подпомага от Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай.

Обитаваното от него жилище представлява едноетажна къща от четири стаи. Не е пригодено за посрещане на новороденото и не са закупени никакви вещи от първа необходимост за отглеждането на бебе.

На територията на община Първомай Х. има баба по бащина линия, възрастна вдовица, която не е в добро здравословно състояние. Бабата по майчина линия живее в Старозагорско, 84-годишна е и е в инвалидна количка.

Новороденото е с баща неизвестен и няма данни за самоличността на роднини по бащина линия. Непълнолетната Х. не желае да съобщи самоличността му.

На Х.П. и родителите й е разяснена възможността за подпомагане от Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай и отдел „Закрила на детето”, за да се задържи и отглежда детето в семейна среда, но те категорично заявяват нежелание да се грижат за бебето.

Във връзка със заявеното желание на майката да изостави детето си в институция за пълно осиновяване и поради липса на близки и роднини, които биха могли да поемат отглеждането в семейна среда, както и заради липсата на регистрирани кандидати за приемно семейство на територията на Община Първомай, отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай счита, че Т.Х.П. е дете в риск и че са изчерпани всички възможности за отглеждане в семейна среда, поради което със Заповед № 16 / 16.09.2008 година е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 на основание чл. 25, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето – временно настаняване на новороденото в специализирана институция – ДМСГД - Пловдив.

На 01.10.2008 година Т.Д.П. посещава отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай за подписване на Декларация по чл. 56, ал. 3 от Семейния кодекс. На същата са разяснени последиците от даването на съгласие за пълно осиновяване на детето, но в същия ден Декларацията е подписана.

Горното се установява от приложените документи и изслушване на заинтересованите лица и експерта, изготвил социалния доклад, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че родителите на малолетната Т.Х.П. нямат възможност адекватно да се грижат за нея.

Налице са предпоставките на чл. 25, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето малолетната Т.Х.П. да бъде настанена извън семейството си. Бащата е неизвестен, а майката заявява категорично нежелание да се грижи за нея.

Въпреки предприетите от страна Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай действия, няма роднини и близки на малолетната Т.Х.П., които да желаят да се грижат за нея и тя да бъде настанена при тях. Не е налице и приемно семейство.

Фактическото положение към момента на разглеждане на делото е това, че по издадената от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай Заповед № 16 / 16.09.2008 година Т.Х.П. е настанена в специализирана институция – ДМСГД - Пловдив, и няма причина детето да бъде премествано в друго специализирано заведение.

Същевременно в изключителен интерес на Т.Х.П. е да бъде настанена в специализираната институция, за да й се осигури добро социално развитие и задоволяване на свързаните с него физиологични, психологически и образователни нужди, поради което искането за прилагане на мерки за закрила при хипотезата на чл. 26, ал. 1, изречение първо, предложение последно от Закона за закрила на детето се явява основателно и следва да се уважи.

Настаняването в специализираната институция следва да е за срок от три години или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването по смисъла на чл. 29 от Закона, в каквато насока са и исканията на страните.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 3, 4 и 5 от Закона за закрила на детето, Съдът

 

РЕШИ:

 

Настанява малолетната Т.Х.П. с ЕГН ********** в ДМСГД - Пловдив, за срок от три години или до настъпване на основание за прекратяване на настаняването на основание чл. 29 от Закона за закрила на детето.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

 

Председател:

(п)

СЗ / АГ