Р Е Ш Е Н И Е

  24

гр. Първомай, 10.04.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 266 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 88, ал.1, във вр. с чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът моли да бъде осъден ответника да му върне даденото, по развален едностранно от него договор за доставка на пшеница – сумата от 6496 лв, ведно със законната лихва от 01.08.2008 год. – дата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по делото.

Ответникът оспорва изцяло иска. Твърди, че не е сключван договор за доставка, а договор за покупко-продажба на пшеница, договора не е развален едностранно от ищеца, тъй като не е налице виновно неизпълнение от негова страна, а неизпълнението е поради забава на ищеца, тъй като не е заплатена изцяло дължимата сума и не е потърсена стоката от складовете му, каквото е било задължението на ищеца. Освен това не е получено предизвествие за едностранно разваляна на договора, което според него следва да бъде в писмена форма, с оглед съставената фактура, която обуславя писмен договор. Твърди, че не е уведомен от ищеца, че счита договора за развален. Претендира заплащане на разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Страните не спорят, че между тях има сключен договор, по силата на който ищецът е заплатил сумата от 6496 лв., доказана с представените с исковата молба кредитни нареждания и движение по сметка, с оглед получаване на 102,200 т пеница. Страните не спорят и относно факта, че пшеницата не е получена от ищеца. Спорно е дали съществува задължение за доставка за ответника и с оглед това налице ли е пълно изпълнение от страна на ищеца и виновно неизпълнение на задълженията на ответника, което да обуслови твърдяното едностранно разваляне на договора от ищеца и настъпило ли е то.

            За доказване на твърдяния договор за доставка ищецът е представил приетата като доказателство по делото и неоспорена от страните данъчна фактура № 73/25.09.2006 год., издадена от “***” ЕООД с. Бяла река, обл. Пловдив, на стойност 26 980,80 лв, платима по банков път. В графа наименование на стоката е посочена пшеница – 102,200 т. Изрично е записано във фактурата, че транспорта е за сметка на получателя. За получател е подписан Д. Н. – управител на ищеца, като е попълнено, че стоката е получена на датата на издаване на фактурата, но е безспорно между страните, че пшеницата не е предадена на получателя. Други доказателства за сключения договор не бяха представени от страните. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищеца е задължен да докаже твърденията си, че е сключил с ответника договор за доставка на пшеница, съгласно който задължение на ответника е да му достави уговореното количество зърно и мястото на изпълнение за задължението. Доказателства за такова задължение в настоящото производство не бяха посочени и събрани. Изхождайки от твърденията на страните, които не спорят относно факта, че са в облигационни отношения и са подписали представената фактура, както и от съдържанието на последната, между страните е бил сключен договор за търговска продажба. По силата на сключения договор ответникът се е задължил да продаде – прехвърли на ищеца,  собствеността върху 102,200 т пшеница за сумата от 26 980,80 лева, на разноски за транспорт на купувача. Действително, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, а и уговореното между тях е със силата на закон. Договорът за продажба е реален и писмената форма не е условие за действителност, като страните могат да уговарят съдържанието му, включително място на изпълнение и задължение за транспортиране на стоката, свободно. Но уговорка, твърдяна от ищеца, че ответникът се е задължил да му достави уговорената стока, не се доказа в производството, още повече, че в представената фактура изрично е записано, че транспортът е за сметка на фирма “***” ЕООД. Поради това съдът прие за категорично установено съдържание на сключения между страните договор, единствено обектвираното в представеното писмено доказателство. Тъй като друго не се доказа в производството, следва по отношение на сключения договор и задълженията на страните да се приложат правилата на чл. 318 и сл. от ТЗ, а доколкото не е уговорено друго и не е посочено в ТЗ, съгласно чл. 288 от ТЗ и правилата на чл. 183 и сл. от ЗЗД. Съгласно цитираните разпоредби, задължение на продавача е да прехвърли на купувача собствеността върху уговореното количество зърно, а задължение на купувача е да заплати уговорената цена. Поради липса на изрична уговорка между страните, следва да се приемат валидни общите разпоредби на гражданския закон, относно мястото на изпълнение на задължението на продавача. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 68, б. Б от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ, съдът прие, че изпълнението за предаване на зърното е следвало да се изпълни в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението, или складовете на ответника. Тъй като не се доказа друго, съдът приема за валиден при сключения между страните договор общият принцип за търсимост на задължението за предаване на вещите. Не се доказа в производството и ищецът да е ходил в зърнобазата на ответника и последният да не е изпълнил задължението си да му предаде уговореното количество пшеница, т. е да е налице виновно неизпълнение на задължението на ответника. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ “Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.” Не се доказа изпълнение на задължението за заплащане изцяло на цената на уговорената стока от ищеца, след което да не му е било предадено зърното или документ, даващ му право да го получи. Освен, че не се доказа задължение за ответника да превози и достави уговорената пшеница на ищеца, то алинея втора на текста, указващ времето на плащане гласи, че “ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й”, а както бе посочено, цената не е била изплатена изцяло, а е било налице само частично плащане по издадената фактура. Поради изложеното съдът прие, че не се доказа  в производството виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, нито пълно изпълнение на задълженията на ищеца по сключения между тях договор.

            За да приеме, че е осъществен фактическия състав на правото да се развали едностранно договорът, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника, че това неизпълнение е виновно, че той е изправна страна, че е бил даден срок за изпълнение на задължението на ответника, което не е сторено и че е уведомил ответника, че разваля едностранно договора поради виновното неизпълнение на задълженията му.

            Безспорно е, че изпълнение от страна на ответника не е настъпило, но не се доказа, че такова е потърсено от ищеца, поради което да може да се вмени във вина на ответника липсата на предаване на стоката. Не се доказа и пълно изпълнение на задълженията на ищеца за заплащане на цената на стоката.

            По делото бе разпитан доведения от ищеца свидетел Б., счетоводител на ищеца, която, под страх от наказателна отговорност, заяви, че в кантората и е бил проведен разговор между управителя на ищеца и управителя на ответника, които по повод неизпълнението на договора се уговорили, че “има срок за изпълнение” до края на жътвата на 2007 година, в противен случай договорът ще се счита за “приключен”. Свидетелят заяви, че не знае до тогава ищецът да е търсил изпълнение на задължението на ответника за предаване на зърното в зърнобазите му. Договорът между страните не е бил сключен в писмена форма, а представената фактура, въпреки, че е безспорно доказателство за сключения договор, не представлява писмен такъв, а е съставена в изпълнение на него. Ето защо съдът счита, че не е необходима писмена форма за предупреждението за разваляне на договора. Поради това, че свидетелят не е възприел непосредствено разговора между представителите на двете страни, а по-скоро е възприел единствено твърдението на представителя на ищеца за това с кого е осъществен разговорът и съдържанието на изявленията на ответната страна, съдът не прие за категорично и безспорно доказан от ищеца факта, че е даден срок за изпълнение на задължението на ответника с предупреждение, че след това ще счита договора за развален. Твърденията на ищеца за изгодни за него факти не могат да се счетат за доказателство за тяхното осъществяване, независимо, че са възпроизведени от други лица. Освен това по никакъв начин не бе доказано, че ищецът е направил волеизявление, станало достояние на ответника, че счита договора за развален, поради неизпълнение от негова страна.

Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са уредени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Първият от тях е неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, което е безспорно. Не бе доказано обаче, че неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, тъй като се касае за неизпълнение на едно търсимо задължение, а ищецът не доказа, че е бил на мястото на изпълнение на задължението и е поискал предаване на зърното с готовност да го заплати. Поради изложеното съдът прие, че не е възникнало правото за едностранно разваляне на договора от ищеца. Не бе доказано категорично също, че ищецът е дал подходящ срок за изпълнение на договора на ответника с предупреждение, че в противен случай ще го счита за развален, както и, че е уведомил продавача, че счита договора за развален, с което да е осъществил правото си да развали договора. Поради липса на доказване на тези факти  по безспорен начин, съдът не може да ги приеме за осъществени, което е необходимо с оглед уважаване на исковата претенция.

Поради това и съдът не прие, че договорът е бил развален от ищеца поради неизпълнение на задълженията на ответника и съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД да е настъпило обратното действие на развалянето, по силата на което се дължи връщане на даденото въз основа на отпадналото основание - разваления договор. От изложеното исковата претенция за осъждане на ответника да върне заплатените суми, дадени в изпълнение на договора, на посоченото в молбата основание, се явява недоказана и неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Отхвърлянето на главния иск поради недоказаност влече като последица отхвърлянето на акцесорните претенции за заплащане на лихви.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно направеното от ответника искане, следва да му бъдат присъдени заплатените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

                Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ЕООД с. Царацово, обл. Пловдивска, ЕИК 115806411, представлявано от Д. Н. Н. – управител, иск против “***” ЕООД с. Бяла река, обл. Пловдивска, с ЕИК: 115926026, представлявано от К. В. И. – управител, за заплащане на сумата от 6 496 лева, заплатена по едностранно развален, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, договор за доставка на пшеница, на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 01.08.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА “***” ЕООД с. Царацово, обл. Пловдивска, ЕИК 115806411, представлявано от Д. Н. Н. – управител, да заплати на “***” ЕООД с. Бяла река, обл. Пловдивска, с ЕИК: 115926026, представлявано от К. В. И. – управител, сумата от 500 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                Районен съдия: /п/

 

 

ЕК/НК