Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр. Първомай, 30.12.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, трети съдебен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 242 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 106, ал. 5 от СК и за промяна на родителските права над роденото от прекратения брака с ответницата дете И. Г. С.

Ищецът моли съда да постанови промяна в определените мерки по чл. 106 от СК, като бъде увеличено времето, през което има право на лични контакти с детето, като бъде определено да взима детето от 8 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден, тъй като детето е пораснало с навършване на три години и взаимното им желание е да бъдат повече време заедно. Претендира направените разноски в производството.

Ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни, тъй както не се доказва по никакъв начин наличие на промяна на обстоятелствата от постановяване на първоначалния режим на лични контакти с бащата. Моли и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 7/21.03.2007г. по бр. дело 52/06г. на РС Първомай съдът е прекратил брака между страните, предоставил е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете И. на майката, определил е режим на лични контакти с бащата – да го вижда и взема при себе си всеки първи и трети неделен ден от месеца от 8.00 часа до 18 часа, както и по един месец от лятото, който да не съвпада с отпуска на майката, ако ползва такъв.

За да предостави упражняването на родителските права на майката и да постанови така определения режим на свиждане с бащата, съдът е отчел факта, че майката притежава необходимия родителски капацитет, битови условия и има възможност да задоволява всички ежедневни потребности на детето – здравни, образователни, битови и емоционални, като е взел предвид възрастта на детето, която е такава, че се нуждае най-вече от майчини грижи, които бащата не може да осигури лично, а чрез родителите си. С оглед конкретната обстановка, а именно описаната по-горе, е постановил и определения режим на свиждане – всеки първи и трети неделен ден от месеца от осем до осемнадесет часа.

Към момента на постановяване на решението детето е било на една година и девет месеца.

Към приключване на съдебното следствие по настоящото дело се установи, че детето е навършило три години и шест месеца. От постановяване на първоначалните мерки за лични контакти – 21.03.2007 год., е изминала една година и девет месеца.

От представения социален доклад от АСП, ДСП Раковски е видно, че при бащата не съществува риск за детето от какъвто и да е характер и за детето се полагат необходимите грижи за задоволяване на потребностите му.

От представения социален доклад от АСП, ДСП Първомай е видно, че условията за отглеждане на детето при майка му са подходящи и има необходимия родителски капацитет за отглеждането му. От разговора на детето със социалния работник – началник отдел закрила на детето, е видно, че детето е изразило желание да остане при майка си, като два пъти е отговорило, че не иска да ходи при баща си, защото при майка му му е по-хубаво.

В съдебно заседание свидетелят И., съпруг на сестрата на ищеца, заяви, че бащата се грижи много добре за сина си и изпълнява всичките му прищевки, докато е при него. Заяви, че не знае бащата да е пречил на детето да се обажда на майка си и пред него детето е говорило няколко пъти с нея, както и че не знае той да е говорил нещо лошо за нея пред детето. Заяви, че не живее в същото населено място, в което живее детето, докато е при баща си, но често ходят на гости там. В същото време е налице сигнал до АСП, ДСП Първомай, препратен по компетентност до ДСП Раковски, с молба за съдействие и проверка, поради липса на контакт на майката с детето по време на едномесечния престой на детето при бащата. Проверката е приключила без да е установила рискови фактори за детето и без проведена среща с него. Свидетелят К., баща на ответницата, заяви, че дъщеря му не е имала контакт с детето по време на едномесечния му летен престой при баща му. Бащата не позволил на детето да види дядо си - свидетеля К. независимо, че последният е бил в с. Чалъкови, където е било и детето и се срещнали случайно няколко пъти. Свидетелят заяви, че детето не е изразявало пред него желание да се вижда с баща си по-често, въпреки, че детето общува ежедневно със свидетеля и споделя проблемите си с него. Съдът прие достоверни свидетелските показания и на двамата свидетели, като отчете тяхната родствена близост със страните и вероятната им заинтересованост от изхода на делото. Отчете и факта, че свидетелят И., въпреки, че има неопосредствени възприятия от детето, не може да свидетелства за целия престой на детето при баща си, тъй като не живее в това населено място, поради което и няма непосредствени възприятия за целия период. Поради това и съдът прие достоверни свидетелските показания на свидетеля К., които се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, досежно факта, че бащата е възпрепятствал връзката на детето с майка му, по време на месечния му престой при него.

С оглед така събраните и обсъдени доказателства по делото съдът не установи безспорно да е налице промяна на обстоятелствата от постановяване на първоначалното решение за определяне на режим на лични контакти с детето, които да налагат изменението им.

Искът за промяна на мерките за лични контакти с роденото от брака на страните дете И. е допустим. Частта от решението на бракоразводния съд относно упражняване на родителските права не се ползва със сила на пресъдено нещо, а само с изпълнителна такава, тъй като това е акт на спорна съдебна администрация. Като такъв подлежи на пререшаване от съда при изменение на обстоятелствата, при които е постановен. Тези обстоятелства следва да са променени съществено и във всички случаи да се отразяват на ефикасността на постановените мерки, което да налага промяната им в интерес на детето. Такова съществено изменение на обстоятелствата от постановяване на бракоразводното решение не се доказа. Това, че е изминал определен период от време – една година и девет месеца, и детето е порастнало, не е такова обстоятелство, което само по себе си категорично да налага пререшаване на въпроса за определяне на режима на лични контакти с родителя, на когого не са предоставени за упражняване родителските права. Детето е на три години и половина и все още се нуждае от непосредствени грижи, тъй като не е напълно самостоятелно. Не се доказаха други новонастъпили обстоятелства, от които да се направи категоричен и несъмнен извод, че е налице промяна на обстоятелствата, формирали извода на съда за определяне на постановения режим на свиждане с детето. Събраха се доказателства, че бащата се е грижил за сина си по време на престоя му при него и не са налице рискови фактори за детето в семейната му среда. Това също не е само по себе си основание за разширяване на режима на свиждане, а основание той да не бъде ограничаван. Не се доказа твърдението на ищеца, че детето желае да прекарва повече време с баща си, както и, че разширяване на режима на лични контакти с детето ще бъде в негов интерес. От изслушването на детето от социалния работник, описано в социалния доклад, е видно, че детето не е изразило желание да бъде по-дълго време с баща си. Такова желание не е изразило и пред свидетеля К., с когото е ежедневно. Няма данни за поведение на детето, което да предполага промяна на постановените мерки поради тяхната неефикасност. Други доказателства, че разширяване на режима на свиждане ще бъде в полза на детето, към настоящия момент, не се представиха.

Няма данни и за поведение на ответника, което да сочи на нужда от промяна на постановения режим на лични контакти с бащата. Ответникът е изпълнявал постановените мерки за лични отношения на детето с баща си, като не е пречил никога за осъществяването им, което потвърждава свидетелските показания, че ответникът не желае да бъде отчуждено детето от баща си, което от своя страна не налага промяна на постановения режим на контакти с детето.

Поради изложеното съдът счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по водене на делото в размер на 200 лева за адвокатска защита, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.И.С., , с ЕГН: **********,***, чрез адв. С. Я., АК Пловдив, гр. Пловдив, ул. “***” № 48, срещу М.К.К., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 106, ал. 5 от СК за промяна на постановения режим на лични контакти с детето И. Г. С.

ОСЪЖДА Г.И.С., , с ЕГН: **********,***, да заплати на М.К.К., с ЕГН: **********,***, сумата от 200 лв. /двеста лева/ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от него.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК