Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

гр. Първомай, 09.10.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на дeвети октомври през две хиляди и девета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 240 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по приложения сключен договор за извършване на услуги - за методическо ръководство и консултации, осигуряване на съответна информация, съвети и подходящи условия, във връзка със сушене на тютюн от 01.07.2003 год., няма извършено цялостно плащане от длъжника, който е задължен по договора, като е уговорено задължението да бъде заплатено до 31.12.2003 год. След направено частично плащане по издадената фактура № 9120/28.11.2003 год., подписана от страните, сумата, която остава дължима е процесната. Претендира да бъде осъден ответника ЕТ “***” гр. П., да заплати дължимо възнаграждение по силата на сключен договор 01.03.2003 год., в размер на 2 931,26 лева – стойността на неизплатени стоки и услуги по фактура № 9120 от 28.11.2003 год., сумата в размер на 1487,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 01.01.2004 год. до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът твърди, че не дължи сумата и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи изплащане на уговореното възнаграждение по силата на сключено тристранно споразумение между страните и “***” АД, по силата на което от “ ***” АД било изплатило дължимото по договора възнаграждение на ищеца, за сметка на ответника. Моли присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерно завишено адвокатско възнаграждение на ищцовата страна в писмената защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че между тях е бил сключен договор за извършване на услуги - за методическо ръководство и консултации, осигуряване на съответна информация, съвети и подходящи условия, във връзка със сушене на тютюн, от 01.07.2003 год. Страните не спорят и относно факта, че по договора е било уговорено възнаграждение за ищеца в размер на 1600 лева, съгласно раздел ІІ, т. 1 от Договора, като и, че ответникът се е задължил с договора да поеме за своя сметка и направените разходи за ел. енергия и вода при използване на сушилните съоръжения, уговорено в раздел ІV, т. 6 от Договора. Ответникът не оспорва и сумата, която е фактурирана в представената и приета без възражения от страните, във фактура № 9120/28.11.2003 год., като стойност на услуга и стойност на консумирана ел. енергия и вода. Следователно безспорно и напълно доказано, с представените и приети като доказателства по делото фактура № 9120/28.11.2003 год. и договор от 01.07.2003 год., е възникване на задължението на ответника за заплащане на фактурираната сума, които факти са в тежест на доказване на ищеца. Частичното задължение, предмет на производството, представлява стойността на договорената услуга, предоставена от ищеца, както и стойността на консумираните ел. енергия и вода, намалена със стойността на заплатеният от ответника ДДС – 845,40 лева и сумата от 1295,76 лева, прихванато задължение на ищеца към трето лице. За доказване на заплащане на ДДС са представени от ответника извлечения от сметки на ЦКБ, но този факт не е в обсега на производството, определен от исковата претенция и за него не се спори. Това важи и за направеното прихващане на задължение на ищеца към трето лице, с което е намалено възникналото задължение за ответника по процесния договор. Поради това и съдът не обсъжда в мотивите на решението представените и приети като доказателства по делото извлечения от регистри на счетоводството на ищеца, от които е видно начина на образуване на остатъка на фактурираното задължение, предмет на исковата претенция.

Спорен между страните е факта дали процесната сума е била погасена чрез заплащане на ищеца от трето лице, по силата на подписано между страните и него тристранно споразумение, както твърди ответника. Съгласно указаната доказателствена тежест в процеса, ответникът следва да докаже по несъмнен начин погасяване на именно процесното задължение, поето от него, от „***” АД с. Я., общ. П. С отговора на исковата молба са представени счетоводни документи, които са ирелевантни за спора, тъй като касаят погасяване на други задължения, а не по спорния договор. Представената фактура има предмет промишлено гориво, заплащане на каквото не е предмет на иска, а останалите извлечения – продажба на тютюн, което също не е предмет на договора, по който е възникнало процесното задължение. Изискани и приети по делото като доказателства, представени от трето неучастващо в делото лице „***” АД, са анекс към Договор № 6/25.03.2003 год., както и договор за производство и изкупуване на тютюн Виржиния /Бърлей/ № 6/25.03.2003 год. между страните в настоящото производство, както и платежни нареждания в изпълнение на анекса. Видно от представените доказателства, действително страните са се уговорили за различно погасяване от първоначално уговореното на възникналите между тях задължения по договор № 6/25.03.2003 год. за производство и изкупуване на тютюн. Цитираният договор е различен от процесния, по който е формирано задължението, предмет на исковата претенция. Следователно всички плащания, постъпили от „***” АД към ищеца са на друго основание, във връзка с поето задължение по друг сключен между страните договор. Видно от приетите по делото единични експертизи, процесното задължение не е погасено чрез плащане от „***” АД. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като е отразено постъпило плащане на ДДС и прихванато задължение към П. Г., като след така извършените осчетоводявания остава неизплатено задължение в размер на 2 931,26 лева. Съдът не прие направеният извод от вещото лице С., в заключението на допълнителната експертиза, че данъчната основа по фактура № 9120/28.11.2003 год., издадена въз основа на договор от 01.07.2003 год., е следвало да бъде осчетоводена от ищеца като платена на 16.12.2003 год., тъй като изводът е направен не на базата на налични счетоводни документи, а на база аналогия с други осчетоводявания със сума, получена от „***” АД, в изпълнение на тристранното споразумение /анекс към договор № 6/25.03.2003 год./. Освен това, както е посочено по-горе, представеното тристранно споразумение – анекс към договор № 6/25.03.2003 год. е неотносим към процесното задължение, възникнало за ответника по повод сключен съвсем различен договор, вън от предмета на приложения анекс. В този смисъл е и приетото без възражение от страните заключение на назначената тройна експертиза, което съдът изцяло приема, съгласно което процесното задължение не е погасено с направения превод към ищеца от „***”, тъй като за задължението по фактура № 9120/28.11.2003 год. не са отделени средства. Това не е следвало и да бъде сторено, поради обсъдената вече неотносимост на тристранното споразумение към процесния договор. Действително, в последният, в раздел ІІ, т. 2, се уточнява, че дължимото възнаграждение изпълнителя получава или в брой до 31.12.2003 год., или по общо съгласие на страните, чрез прихващане от стойността на изкупувания от изпълнителя тютюн, собственост на възложителя. Както бе посочено и в доклада по делото, в тежест на доказване за ответника е погасяване на задължението. Не бе доказано съгласие между страните за погасяване на задълженията по процесния договор чрез прихващане от стойността на изкупувания от ищеца тютюн и изобщо такова волеизявление от някоя от страните по двата договора. Такова изявление липсва в представеното тристранно споразумение. Такова погасяване не се доказа и да е направено и отразено в счетоводството на ищеца.

Поради изложеното съдът счита, че изцяло недоказани останаха твърденията на ответника за погасяване на задължението му към ищеца по процесния договор чрез плащане за задължението от „***” АД.

Ето защо съдът счита иска за заплащане на сумата в размер на 2 931,26 лева – стойността на частично неизплатено възнаграждение за извършени услуги и консумативи, по фактура № 9120 от 28.11.2003 год., съгласно договор 01.03.2003 год., за основателен и доказан изцяло.

Следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава, върху неплатеното задължение по договора. Безспорно се доказа наличие на задължението, претендирано за заплащане от ищеца. То, съгласно в раздел ІІ, т. 2 от договора е следвало да бъде изплатено до 31.12.2003 год. Изпълнение не е настъпило в уговорения срок и ответника е изпаднал в забава след изтичането му, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, от 01.01.2004 год. Поради това ответника дължи заплащане на сумата, ведно с обезщетение за забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, от датата на забавата – 01.01.2004 год. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.06.2008 год. Съгласно приетото без възражение на страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С., то стойността на законната лихва за този период, върху претендираната сума в исковата молба – 2931,26 лева, е 1720,00 лева. Предявеното искане за заплащане на обезщетение за забава е в размер на 1487,71 лева, поради което следва да бъде уважено до пълният предявен размер. Няма направен отказ от иска, поради което и съдът не възприема направеното от ответника искане да бъде отхвърлен акцесорния иск, защото не бил съобразен размерът му, чрез увеличение на искането, съобразно заключението на вещото лице. Последното е право на изключителна преценка на ищеца, като неупражняването на това право по никакъв начин не би могло да освободи съда от задължение за произнасяне по първоначално предявените искове. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава е доказан изцяло както по основание, така и по размер, с изслушаното и прието заключение на вещото лице, и като такъв следва да бъде уважен. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението по договора, в размер на законната лихва върху претендираната сума от 2931,26 лева.

Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата от 1358,80 лв., съгласно списък на разноските, на основание чл. 80 от ГПК /л. 78 от делото/, ведно с допълнение от съдебно заседание със сумата 229 лева, изплатен депозит за вещи лица, или общо сумата от 1587,80 лева. Съдът не счита, че следва да се произнася по направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е направено след приключване на съдебно заседание, а съгласно чл. 149 от ГПК в писмена защита страните могат само да обосновават вече направени искания.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ “Я.Г.- 75”***, представлявано от Я. П. Г., с ЕГН: **********, да заплати на “***” АД, с ЕИК 825219180, гр. А., ул. “***” № 22, представлявано от Л. Т. Н., с адрес за призоваване гр. П., ул. “***” № 16, ет. 2, сумата от 2931,26 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и един лев и двадесет и шест стотинки/, по фактура № 9120/28.11.2003 год., неизплатено задължение по сключен договор за предоставяне на услуги по договор от 01.07.2003 год., на основание чл. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ, ведно със сумата от 1487,71 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, мораторна лихва за периода от 01.01.2004 год. до 10.06.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от 10.06.2008 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК