РЕШЕНИЕ

 

№ 14

 

град Първомай, 29.08.2008 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и осма година в състав:

 

Председател

Спасимир здравчев

 

при участието на секретаря Атанаска гаджева разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 218 по описа на Съда за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид:

Молба на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Молителката В.К.Х. с ЕГН ********** ***, депозира молба вх. № 2473 / 12.08.2008 година, срещу сина си Д.П.Х. с ЕГН **********,***, с която иска защита срещу упражняваното й от него домашно физическо и психическо насилие. Моли за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно ответникът да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие, да се отстрани от съвместно обитаваното жилище за срок от една година и да му се забрани да приближава жилището, в което молителката живее, както и местоработата й в град Първомай, област Пловдив. Представя писмени доказателства и прилага декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание В.К.Х. чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. поддържа молбата си и иска мярката за защита срещу домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да бъде наложена за максималния предвиден в Закона срок.

Ответникът Д.П.Х., редовно призован, се явява и въпреки предоставената му процесуална възможност, не сочи доказателства против твърденията на молителката. Възразява да е тормозил майка си и заявява, че семейството му пречи да си почива, „скача” върху него и го обижда.

Като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и с оглед на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът по делото е син на молителката. Същият живее в жилището на родителите си в град Първомай, област Пловдив. Въпреки че работи в частна фирма, постоянно иска от молителката пари, а когато тя му откаже, той я бие, заплашва я и я нарича с обидни думи.

На 10.08.2008 година в съвместно обитаваното от молителката и ответника жилище са тя, свекърва й - свидетелят М.А.Х., съпругът й - свидетелят П.Д.Х.. Молителката е на втория етаж, а съпругът и свекърва й – на двора.

Около 19:00 часа ответникът иска от майка си телефон, за да проведе разговор. На отговора й, че няма ваучер, той скача срещу нея и заявява, че не го интересува и й нарежда да направи всичко възможно, за да му намери телефон. Тя отново му казва,че няма телефон, а той отговаря: „В такъв случай ще излизаш на кълбета навън!”, при което я хваща с лявата ръка за гърлото, под челюстта, стиска я и започва да удря главата й в стената. Замахва с дясна ръка и нанася удар с юмрук по устата, казва, че ако още веднъж я удари, ще свърши животът й. Заканва се, че ще подпали семейството си или ще го взриви.

С разкървавена и подута устна молителката успява да избяга, излиза на двора и търси помощ от съпруга си с думите: „П., ще ме убие!”. Свидетелят П.Д.Х. изтичва да види какво става и вижда сина си, майка му и баба му да крещят на двора, опитва се да ги разтърве, при което Д.П.Х. се нахвърля върху него да го бие и започва да нарича с обидни думи и баща си, и баба си. Оставя ги, след като му дават пари.

Отделно от описания случай в последните месеци Д.П.Х. системно бие и заплашва майка си, баща си, баба си, като отправя към тях обидни думи, което налага намесата на органите на РПУ на МВР – Първомай, но той не се променя, а става по-агресивен.

Горното се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, които настоящата инстанция преценя като обективни, логични и взаимно свързани, още повече, че са дадени от най-близките роднини на ответника, от приложените по делото Протокол за полицейско предупреждение от 23.06.2008 година и Декларация та по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ценена от Съда на основание чл. 13, ал. 3 от същия закон.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствената съвкупност в контекста на направеното искане, Съдът намира, че молбата е депозирана в едномесечен срок от акта на домашно насилие (чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН), към нея е подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. (л. 3) и са налице всички предпоставки за разглеждане на искането за защита по същество.

По смисъла на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие има не при проява на системно упражняване на физическо, психическо и сексуално насилие и опит за такова, а при наличие на всеки отделен акт, спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Следователно всяко едно посегателство - дърпане, раздрусване, нагрубяване, псуване, заплашване, побой и др. - е акт на домашно насилие, което дава основание на Съда да постанови защита на пострадалото лице.

Събраните гласни и писмени доказателства убеждават настоящата инстанция, че фактите на домашното насилие, изразяващо се във физическо и психическо въздействие, извършено на 09.08.2008 година и 10.08.2008 година, са безспорно установени и спрямо ответника следва да се приложат мерки за защита, с оглед на превенцията и евентуалната опасност от нова саморазправа от негова страна, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН - да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, да се отстрани от съвместно обитаваното с молителката жилище и да му се забрани да го приближава, както и местоработата й, включително и местата за социални контакти и отдих на молителката.

С оглед на обстоятелството, че е налице и системен тормоз от страна на ответника над майка му отделно от този случай и са налице доказателства за непристойно поведение, физически и психически тормоз над други негови близки, за да се осъществи превенцията на закона мярката по т. 2 и т. 3 на ал. 1 от чл. 5 от ЗЗДН следва да бъде наложена за максималния срок по чл. 6, ал. 2 от ЗЗДН в размер на една година.

Наред с посочените мерки на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в минималния посочен от закона размер от 200,00 (двеста) лева, тъй като Д.П.Х. работи и има доходи.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифа за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът трябва да заплати сума в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

По мотиви от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

Задължава Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.К.Х. с ЕГН ********** ***.

Отстранява Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, от съвместно обитаваното жилище с В.К.Х. с ЕГН ********** ***, за срок от една година от получаване на заповедта.

Забранява на Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, да приближава жилището, местоработата и местата за социалниконтакти и отдих на В.К.Х. с ЕГН ********** ***, за срок от една година от получаване на заповедта.

Да се издаде Заповед за защита.

Налага на Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, глоба в размер на 200,00 (двеста) лв. за извършен на 10.08.2008 година акт на домашно насилие срещу В.К.Х. с ЕГН ********** ***.

Осъжда Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд .- Първомай държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

Да се връчат преписи от заповедта и решението на страните чрез РПУ на МВР – Първомай.

Да се изпратят препис от заповедта и решението на Началника на РПУ на МВР - Първомай за сведение и изпълнение.

 

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от връчването на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

 

 

 

Председател:

(п)

СЗ / АГ