РЕШЕНИЕ
№ 14
град Първомай, 29.08.2008 година
Първомайски районен съд, трети съдебен състав в
открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и осма година в
състав:
Председател |
Спасимир здравчев |
при
участието на секретаря Атанаска гаджева
разгледа докладваното от Председателя гражданско
дело № 218 по описа на Съда за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Молба на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Молителката В.К.Х. с ЕГН ********** ***, депозира
молба вх. № 2473 / 12.08.2008 година, срещу сина си Д.П.Х. с ЕГН **********,***,
с която иска защита срещу упражняваното й от него домашно физическо и
психическо насилие. Моли за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно ответникът да се задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да се отстрани от съвместно обитаваното жилище
за срок от една година и да му се забрани да приближава жилището, в което
молителката живее, както и местоработата й в град Първомай, област Пловдив.
Представя писмени доказателства и прилага декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание В.К.Х. чрез процесуалния си
представител адвокат И.С.Д. поддържа молбата си и иска мярката за защита срещу
домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да бъде наложена за максималния
предвиден в Закона срок.
Ответникът Д.П.Х., редовно призован, се явява и
въпреки предоставената му процесуална възможност, не сочи доказателства против
твърденията на молителката. Възразява да е тормозил майка си и заявява, че
семейството му пречи да си почива, „скача” върху него и го обижда.
Като прецени събраните по делото доказателства,
доводите на страните и с оглед на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът по делото е син на молителката. Същият
живее в жилището на родителите си в град Първомай, област Пловдив. Въпреки че
работи в частна фирма, постоянно иска от молителката пари, а когато тя му
откаже, той я бие, заплашва я и я нарича с обидни думи.
На 10.08.2008 година в съвместно обитаваното от
молителката и ответника жилище са тя, свекърва й - свидетелят М.А.Х., съпругът
й - свидетелят П.Д.Х.. Молителката е на втория етаж, а съпругът и свекърва й –
на двора.
Около 19:00 часа ответникът иска от майка си телефон,
за да проведе разговор. На отговора й, че няма ваучер, той скача срещу нея и
заявява, че не го интересува и й нарежда да направи всичко възможно, за да му
намери телефон. Тя отново му казва,че няма телефон, а той отговаря: „В такъв
случай ще излизаш на кълбета навън!”, при което я хваща с лявата ръка за
гърлото, под челюстта, стиска я и започва да удря главата й в стената. Замахва
с дясна ръка и нанася удар с юмрук по устата, казва, че ако още веднъж я удари,
ще свърши животът й. Заканва се, че ще подпали семейството си или ще го взриви.
С разкървавена и подута устна молителката успява да
избяга, излиза на двора и търси помощ от съпруга си с думите: „П., ще ме
убие!”. Свидетелят П.Д.Х. изтичва да види какво става и вижда сина си, майка му
и баба му да крещят на двора, опитва се да ги разтърве, при което Д.П.Х. се
нахвърля върху него да го бие и започва да нарича с обидни думи и баща си, и
баба си. Оставя ги, след като му дават пари.
Отделно от описания случай в последните месеци Д.П.Х.
системно бие и заплашва майка си, баща си, баба си, като отправя към тях обидни
думи, което налага намесата на органите на РПУ на МВР – Първомай, но той не се
променя, а става по-агресивен.
Горното се установява от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, които настоящата инстанция преценя като обективни,
логични и взаимно свързани, още повече, че са дадени от най-близките роднини на
ответника, от приложените по делото Протокол за полицейско предупреждение от
23.06.2008 година и Декларация та по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ценена от Съда на
основание чл. 13, ал. 3 от същия закон.
При така установената фактическа обстановка и след
анализ на доказателствената съвкупност в контекста на направеното искане, Съдът
намира, че молбата е депозирана в едномесечен срок от акта на домашно насилие (чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН), към нея е подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. (л. 3)
и са налице всички предпоставки за разглеждане на искането за защита по
същество.
По смисъла на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие има не при проява на системно упражняване на физическо, психическо и
сексуално насилие и опит за такова, а при наличие на всеки отделен акт, спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Следователно всяко едно
посегателство - дърпане, раздрусване, нагрубяване, псуване, заплашване, побой и
др. - е акт на домашно насилие, което дава основание на Съда да постанови
защита на пострадалото лице.
Събраните гласни и писмени доказателства убеждават настоящата
инстанция, че фактите на домашното насилие, изразяващо се във физическо и
психическо въздействие, извършено на 09.08.2008 година и 10.08.2008 година, са
безспорно установени и спрямо ответника следва да се приложат мерки за защита,
с оглед на превенцията и евентуалната опасност от нова саморазправа от негова
страна, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН - да се задължи
ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, да се отстрани от
съвместно обитаваното с молителката жилище и да му се забрани да го приближава,
както и местоработата й, включително и местата за социални контакти и отдих на
молителката.
С оглед на обстоятелството, че е налице и системен
тормоз от страна на ответника над майка му отделно от този случай и са налице
доказателства за непристойно поведение, физически и психически тормоз над други
негови близки, за да се осъществи превенцията на закона мярката по т. 2 и т. 3
на ал. 1 от чл. 5 от ЗЗДН следва да бъде наложена за максималния срок по чл. 6,
ал. 2 от ЗЗДН в размер на една година.
Наред с посочените мерки на основание чл. 5, ал. 3 от
ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в минималния посочен от закона
размер от 200,00 (двеста) лева, тъй като Д.П.Х. работи и има доходи.
В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифа за държавни такси, събирани от съдилищата по
ГПК, ответникът трябва да заплати сума в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
По мотиви от горното, Съдът
Задължава Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.К.Х.
с ЕГН ********** ***.
Отстранява Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, от
съвместно обитаваното жилище с В.К.Х.
с ЕГН ********** ***, за срок от една година от получаване на
заповедта.
Забранява на Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, да
приближава жилището, местоработата и местата за социалниконтакти и отдих
на В.К.Х. с ЕГН ********** ***,
за срок от една година от получаване на заповедта.
Да се издаде Заповед за
защита.
Налага на Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, глоба
в размер на 200,00 (двеста) лв. за извършен на 10.08.2008 година акт на домашно
насилие срещу В.К.Х. с ЕГН **********
***.
Осъжда Д.П.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати
по сметка на Районен съд .- Първомай държавна такса в размер на 25,00 (двадесет
и пет) лева.
Да се връчат преписи от
заповедта и решението на страните чрез РПУ на МВР – Първомай.
Да се изпратят препис от
заповедта и решението на Началника на РПУ на МВР - Първомай за сведение и изпълнение.
Решението и заповедта подлежат на незабавно
изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в 7-дневен срок от връчването на страните, като обжалването не
спира изпълнението на заповедта.
Председател: |
(п) |
СЗ / АГ