Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. Първомай, 17.09.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 217 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 167 от ЗЗД.

Ищеца моли да бъде обявена за нищожна сключената договорна ипотека с нотариален акт №***год., на Нотариус Н.К.. Ищецът твърди, че договорът противоречи на закона, а именно чл. 167 от ЗЗД, поради това, че е сключен от несобственик на ипотекирания имот, поради което е нищожен и моли да бъде прогласен от съда за такъв. Твърди, че договорът е сключен от несобственик, поради факта, че ответникът М. е придобил имота, посредством покупко-продажба от преобретателя Я.И.И., който е придобил имота чрез покупко-продажба, обявена от съда за нищожна и не е могъл да придобие права, тъй като праводателят му не е бил собственик. Претендира разноски.

Ответникът М., чрез процесуалния си представител адв. К., моли искът да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че договорът за ипотека на недвижим имот е действителен, действащ, сключен от собственикът на имота, тъй като договорът за покупко-продажба на същият този имот, сключен от него, не е нито развален, нито обявен за нищожен по съдебен ред, поради което и претенциите се явяват неоснователни. Моли присъждане на разноски.

Ответникът „У.Б.” АД ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че договорът, с който се ипотекира недвижим имот, за обезпечение вземане на банката е действителен, сключен е от собственик на имота, който го е придобил чрез покупко-продажба, а освен това твърдяното основание не води до нищожност на договорната ипотека. Счита, че ипотеката на недвижим имот от несобственик не води до нищожност на договора, а само до непротивопоставимост по отношение на действителния собственик, поради което и само на това основание искът е неоснователен. Моли присъждане на разноски, на основание чл. 87, ал. 8 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на сключената договорна ипотека с нотариален акт №***год., на Нотариус Н.К. е апартамент № **, със застроена площ от *** кв.м, разположен в източната част на трети етаж на масивна четириетажна жилищна сграда, ведно с построеното в избения етаж избено помещение № ***, заедно с *** % от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж и *** % идеални части от правото на собственост върху дворното място, където е построена сградата цялото с площ от *** кв.м, съставляващо имот с планоснимачен № ***, за който е отреден парцел ІІІ – ***, в кв. ***, по плана на гр. П, видно от представения нотариален акт. Ответникът Д.М., с атакувания нотариален акт, е учредил договорна ипотека в полза на ответника „***” София, за обезпечаване на вземане по договор за банков кредит.

Ответникът Д.М. е придобил имота, предмет на договора за ипотека, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, от Я.И.И. и съпругата му, като сделката е оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** год. на Нотариус Н.К., рег. № *** на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС П. А Я.И.И. е придобил имота чрез покупко-продажба по време на брака си с М.Д.И., като имотът му е бил продаден от съпруга на ищцата – Г.Д.Д., а сделката оформена с нотариален акт № *** год. на нотариус Н.К., рег. № *** на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС П. Последният договор е бил атакуван като нищожен на основание чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от СК. Видно от приложеното гр. дело *** по описа на РС П, то искът е бил отхвърлен, с решение на ПОС, с което е отменено първоинстанционното решение, което е влязло в законна сила. Следователно договорът, с който Я.И.И. е придобил имота не е нищожен и е породил правните си последици, като правото на собственост върху недвижимия имот е преминало у купувача. Последният го е прехвърлил на ответника М., като също, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** год. на Нотариус Н.К., рег. № *** на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС П, е станал пълноправен собственик на имота. Следователно към момента на сключване на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***год., на Нотариус Н.К., учредителят е бил собственик. Ето защо не се доказаха твърденията на ищата в настоящото производство. Освен това действително учредяването на договор за ипотека от несобственик не е нищожен, а непротивопоставим на действителния собственик на имота, точно поради причините изложени в исковата молба, че никой не може да придобие от праводателя си права, които праводателя му не притежава. Това обаче не води до нищожност на договора. Поради изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва да бъдат присъдени направените по делото разноски на ответника М., а именно 800 лева за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие, приложен по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Следва, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да се присъди на ответното юридическо лице и адвокатско възнаграждение, тъй като е защитавано от юрисконсулт, в размер на 533 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Н.Д., с ЕГН: **********,***, против Д.М.М., с ЕГН: **********,*** и „***” АД, ЕИК ***, гр. София, пл. „***” № 7, представлявано от Л. К. Х. и А. К., за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт №***год., на Нотариус Н.К., рег. № *** на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС П., поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 167 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Н.Н.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на Д.М.М., с ЕГН: **********,***, сумата от 800 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Н.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на „***” АД, ЕИК ***, гр. София, пл. „***” № 7, представлявано от Л. К. Х. и А. К., сумата от 533 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: /п/

ЕК/НК