Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. Първомай, 25.02.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 213 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

Ищеца моли да бъде осъден ответника да му заплати причинени вреди, в следствие на претърпяна трудова злополука от 01.08.2005 год., а именно сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за периода от настъпване на злополуката до деня на предявяване на иска, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 2 500 лева, разходи за транспортиране до гр. София с автомобил с придружител, сумата от 1755 лева, заплатени лекарства и сумата от 6222,27 лева – стойност на протеза, ведно със законната лихва за забава върху дължимите суми от датата на трудовата злополука. Исковете за обезщетение на причинени имуществени вреди от твърдяната трудова злополука са предявени в общ размер на 36 000 лева, като за частта от 25 522,73 лева на така предявения общо размер не е направена конкретизация за вида на претърпените имуществени вреди, след оставяне на исковата молба без движение и даване срок за отстраняване на нередовността на исковата молба.

Становището на ответника е, че исковете са недопустими и неоснователни, като недоказани. Според него е налице изменение на петитума и основанието на исковата молба с конкретизацията, която ищецът е задължен да стори от съда, поради което исковете се явяват недопустими. Счита исковете за погасени по давност. Твърди, че не е доказано по несъмнен начин от ищеца настъпването на трудова злополука, тъй като в представените от него болнични листове е записано, че констатираната временна неработоспособност е в следствие на претърпяна битова злополука. Счита, че доказване със свидетелски показания на характера на злополуката е недопустимо, тъй като има представени официални документи, поради което и не може да бъде опровергавано съдържанието им със свидетелски показания. Поради недоказаността на възникването на трудова злополука счита, че съдът следва да отхвърли предявените искове. Освен това според него не са представени никакви доказателства за извършени от ищеца разходи за транспорт, лекарства или рехабилитация, поради което и предявените искове за обезщетение на претърпени от ищеца имуществени вреди също остават недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество – “***” ЕООД гр. Първомай. Същото се доказва и от представеното и прието по делото като доказателство копие от трудов договор № 1 от 04.04.2005 година и приложената от ответника справка за подадено уведомление до НОИ за сключения договор.

На 01.08.2005 год. в 16 часа и 17 минути е постъпило обаждане в ЦСМП Пловдив, филиал Първомай, за повикване на адрес до мелница гр. *** за това, че Г.А. по време на работа в 16.00 часа си отрязал левия крак на машина, за което е попълнена карта № 3033 на ЦСМП Пловдив, филиал Първомай. От представената епикриза на МБАЛ “***” ЕООД, Хирургическо отделение, е видно, че спешно е извършена ампутация на лява подбедрица в зоната на средна трета, поради получена няколко часа преди постъпването травма в областта на ляв крак с конквасация на ляво ходило. Ищецът е приет в хирургическо отделение на 01.08.2005 год. и изписан на 17.08.2005 год.

За периода от 01.08.2005 година до 15.11.2005 година ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, за което свидетелстват приетите по делото копия от болнични листове, представени от ответника. В болничните листове е посочена диагноза, в следствие на е настъпила констатираната от лекарите временна неработоспособност – ампутацио крурис, което видно от представените епикризи се разчита ампутация на долен ляв крайник. Като причина е посочена битова злополука, като на болничен лист от 17.05.2005 год. е направена поправка, като е посочено изписаната причина “трудова злополука” да се чете битова злополука.

Със заповед от 01.02.2006 год. на ответника е прекратен трудовия договор с ищеца по взаимно съгласие, видно от представената заповед и уведомително писмо до НОИ.

За периода 22.02.2006 год. до 04.03.2006 год. ищецът е постъпил за рехабилитация в Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на опорно-двигателния апарат “***” ЕАД София. Посочено е, че се касае до пациент пострадал при трудова злополука на 01.08.2005 год., при което е ампутиран ляв долен крайник на ниво подбедрица, постъпващ за рехабилитация, поставена е протеза, обучаван е в ходене с две помощни средства, получава поддържаща медикаментозна терапия. От представената от ответника фактура и приемо-предавателен протокол е видно, че ищецът е получил техническо помощно средство – протеза подк. пластм., със “Сач” стъпало.

Видно от приетото по делото копие от експертно решение № 182 от 30.01.2006 год. на ТЕЛК за общи заболявания Пловдив, при МБАЛ “***” – Пловдив ЕООД, е, че на ищецът е призната 74% намалена работоспособност в следствие на водеща диагноза - травматична ампутация на подбедрица. Посочени са още болков синдром и трайни функционални нарушения.

От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел П., незаинтересован от изхода на делото, дадени под страх от наказателна отговорност, се установи, че ищецът, по време на работа, в мелницата, собственост на фирмата на И. Н., е претърпял злополука, като един вал от мелницата е закачил панталона му и му е откъснал крака. Заяви, че това е станало по време на работа, когато са мелили брашно, за която работа е плащано на мелницата на г-н Н..

Ответникът твърди, че исковете са погасени по давност. Съгласно чл. 358, ал.1, т. 3 от КТ, исковете по трудови спорове, извън посочените в предходните две точки, какъвто е настоящия, се предявяват в тригодишен срок. Срокът, съгласно ал. 2, т. 2 на същия текст, започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено – деня на настъпване на трудовата злополука, или 01.08.2005 година. Исковата молба е постъпила в съда на 31.07.2008 година, или преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което и исковете не се погасени по давност.

За да възникне безвиновната отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ, е необходимо ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи на фактическия състав на цитираната норма, а именно: трудово правоотношение, трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.

Легалната дефиниция на понятието трудова злополука се намира в нормата на чл. 55 от КСО, според която “Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт”. Същият кодекс урежда административна процедура за квалифициране на злополуката като трудова и регистриране на трудовата злополука, както и реда за търсене пенсионните и осигурителни последици от нея. Ответникът твърдени, че трудовата злополука следва да бъде доказана с писмен акт на НОИ, респективно РУСО, тъй като, освен работодателя, и работникът е имал възможност в определи срокове да сезира инспекцията по труда, с оглед квалификацията на злополуката си като трудова. Настоящият състав не споделя това становище. Не декларирането на злополуката по реда на чл. 57 ог КСО не е пречка за установяването и в това производство, в което се претендират гражданскоправни последици от претърпяване на трудова злополука – обезщетение за претърпени вреди. Трудовата злополука следва да се установи от съда като част от предмета на делото. Действително, легалната дефиниция се намира в КСО. Специалният административен ред за квалифициране на злополуката като трудова, съгласно чл. 60 от КСО обаче, е от значение за установяването й и зачитането й при търсене на пенсионните и осигурителни последици от нея, но не е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл. 200 от КТ. Съставянето на акт за трудова злополука не е предвиден в закона елемент на фактическия състав на отговорността на работодателя за причинени вреди на неговия работник от трудова злополука, а тя се основава на трудовото правоотношение между тях. След като не е установено по административен ред, с официален документ, то следва фактът на злополуката и нейния характер да се установи в настоящото съдебно производство от ищеца, съобразно разпределянето на доказателствената тежест.

Според закона трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Безспорно се установи в настоящото производство, от показанията на разпитания свидетел, че ищецът, по време на работа е загубил част от крака си, в следствие на откъсване от машина, по време на изпълнение на трудовите му задължения. Касае се до внезапно увреждане на здравето, констатирано и в приложената епикриза, издадена от хирургично отделение на МБАЛ ***. Установи се от свидетеля, че се е случило по време и по повод на извършваната от ищеца работа, на мястото, където са изпълнявали трудовите си задължения – валцова мелница в гр. ***. От приложените документи – епикриза и болнични листове, се установява безспорно, че увреждането на здравето е довело до трайна неработоспособност – 74% намалена работоспособност.

Ответникът твърди, че съдът следва да се съобрази с изписаното в представените болнични листове, приети по делото официални документи, неоспорени от ищеца. Действително, представени по делото са болнични листове, с които е констатирана временна нетрудоспособност на ищеца. Същите са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, по установените форма и ред и съгласно чл. 179 от ГПК имат задължителна доказателствена сила относно изявленията пред тях и извършените от тях и пред тях действия. Безспорно лекарите, издали приложените болнични листове са длъжностни лица, които в кръга на службата им, по установените форма и ред, са констатирали временна нетрудоспособност на ищеца. Установяването на причината обаче, поради която е настъпило увреждането, не е в кръга на задълженията им и е извън правомощията им като длъжностни лица, независимо, че са отразили в документа причина – нетрудова злополука. Поради това в тази си част болничният лист няма задължителна доказателствена сила и не е необходимо норочно откриване на производство по оспорване на истинността му, за да бъде установен характер на злополуката, различен от посочения в болничните листове. Още повече, че в първият болничен лист съществува поправка, която задължава съдът да прецени документа съобразно извършените в него поправки и допълнения. По делото е представен и друг официален документ, отново от ответника, от чието съдържание е видно, че злополуката е квалифицирана като трудова – епикриза от Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на опорно-двигателния апарат “***” ЕАД София. Тази квалификация също не се ползва със задължителната за официалния документ доказателствена сила, тъй като нито подписалият документа началник рехабилитационен отдел към клиниката, нито лекуващия лекар са оправомощени по силата на служебното си положение да квалифицират настъпилата злополука, а само описват получените сведения. Единствено в компетентността на органите, визирани в КСО е да съставят акт за трудова злополука, тъй като те са длъжностните лица, на които по служба е вменено това задължение. Липсата обаче на такъв документ не е пречка съдът да установи наличието на трудова злополука в производство по чл. 200 от КТ. Поради изложеното съдът прие посочените от ответника доказателства като такива, определящи продължителността на възстановителния процес след ампутацията на крайника и като такива относими към делото, а не като доказателство за наличие на безспорна квалификация на злополуката като битова.

Ето защо съдът счита, че безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че на 01.08.2005 година ищецът, по време на изпълнение на трудовите си задължения, по сключен трудов договор с ответника, е претърпял трудова злополука – увреждане на здравето, изразяващо се в претърпяна травма и загуба на ляво ходило. В следствие на трудовата злополука е причинена трайна неработоспособност над 50 на сто, видно от представеното експертно решение на ТЕЛК.

Досежно наличните доказателства за претърпените вреди и причинната им връзка със злополуката, съдът взе предвид следното: Видно от представените удостоверение от ТЕЛК, епикризи от хирургическо отделение на МБАЛ *** и специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на опорно-двигателния апарат “***” ЕАД София е, че на ищецът е бил ампутиран крайник, в следствие на получената травма на ляв крак с откъсване на ходило. Съдът приема, че безспорно в следствие на тази травма и последвалата медицинска интервенция – ампутация на крайник, ищецът е претърпял болки и страдания. Те представляват нематериални вреди и подлежат на обезщетение от работодателя в рамките на имуществената му отговорност при увреждане на здравето на работника по чл. 200 КТ. Съгласно общото правило на чл. 52 ЗЗД, моралните вреди се определят от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът и степента на преживените болки и страдания. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като следва да се извърши преценка на обективно съществуващите обстоятелства - характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, продължителността на лечението, последици за здравословното състояние. В този смисъл, освен претърпените болки, видно от посочените доказателства е, и това, че ищецът е получил трайни функционални нарушения, свързани с ограничение на движението, както и необходимостта от помощни средства за придвижването му. Настъпилото увреждане е тежко, с висока интензивност на болките при такава загуба на орган, претърпяна е операция за ампутиране на крайник, свързана с отрицателни физически и психически изживявания. Не на последно място увреждането е трайно и не може да се очаква да се възстанови състоянието на ищеца преди злополуката. Възстановителния следоперативен период е траял повече от четири месеца. След това се е наложило болнично рехабилитационно лечение, изработване на протеза и обучаване в ходене с протеза и помощни средства. Следва да бъде отчетена и възрастта на ищеца – 60 години, към момента на претърпяване на злополуката. Настъпило е трайно намаление на работоспособността в размер на 75%. Това увреждане се отразява и на външния вид, и на възможността за придвижване, което дава отражение не само на физическото, но и на психическото състояние. Като съобрази посочените основания, съдът счита, че за да бъдат репарирани понесените от ищеца болки и страдания от физическо и морално естество е необходима сумата, претендирана от ищеца – 10 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането. За това задължение ответникът е в забава от датата на възникване на увреждането, тъй като това е момента на възникване на задължението, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законна лихва за забава от датата на трудовата злополука – 01.08.2005 година. По изложените мотиви съдът счита, че с оглед събрания по делото доказателствен материал са налице всички елементи на фактическия състав, предвиден в чл. 200 от КТ, поради което следва исковете за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от ищеца да бъдат уважени в пълен размер.

Ищецът твърди, да е понесъл в следствие на претърпяната трудова злополука имуществени вреди в размер на 2 500 лева, разходи за транспортиране до гр. София с автомобил с придружител, в размер на 1755 лева, за заплатени лекарства и в размер на 6222,27 лева за рехабилитация – стойност на протеза. За наличието на направени такива разходи, както и причинната им връзка с увреждането в резултат на претърпяната трудова злополука не бяха представени никакви доказателства. Действително, видно е от медицинската документация, че е било препоръчано поддържащо медикаментозно лечение, както и, че е имало необходимост от помощни средства – тоалетен комбиниран хигиенен стол и протеза, проведена е била рехабилитация. Дали обаче медикаментозно лечение е било предписано и изпълнено от ищеца, за което да са били заплатени средства, липсват каквито и да било доказателства. Дали ищецът е закупил необходимите му помощни средства също няма доказателства. Ответникът е представил фактура и приемо-предавателен протокол за протеза, която твърди, че е заплатил и това са единствените доказателства за направени разходи за закупуване на помощни средства. Те обаче не се претендират от ищеца. Съдът следва да се съобрази напълно с възраженията на ответника, че на репариране в настоящото производство подлежат настъпили имуществени вреди, а не очаквани такива. Приетата като доказателство оферта посочва евентуалната стойност на протеза, но не доказва направени разходи от ищеца за рехабилитация и като такива представляващи имуществени вреди, подлежащи на обезщетение по реда на чл. 200 от КТ. Поради изложеното съдът счита, че предявените искове за заплащане на обезщетение за настъпили имуществени вреди в следствие на претърпяната трудова злополука останаха изцяло недоказани в настоящото производство и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

За частта от 25 522,73 лева по отношение на предявения общо иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, за която не е направена конкретизация за това в какво се изразяват, е следвало производството да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 и 4 от ГПК, тъй като констатираните нередовности в исковата молба не са били отстранени в срок, поради което следва това да бъде сторено с настоящия акт.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на РС Първомай дължимата държавна такса за уважената част от иска, а именно 400 лева.

С нормата на чл. 359 от Кодекса на труда законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда държавни разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК работниците ищци по дела за трудови спорове, дължат заплащане на направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, респективно прекратени. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатска защита, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, за която ответникът е заплатил сумата от 350 лева, което е отразено в него, разноските по съразмерност са именно 274 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. “***” № 3, представлявано от управител И. В. Н., с ЕГН: ********** да заплати на Г.А.В., с ЕГН: **********,***, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на получена травма при трудова злополука от 01.08.2005 год., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2005 година до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. “***” № 3, представлявано от управител И. В. Н., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.А.В., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, срещу “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. “***” № 3, представлявано от управител И. В. Н., за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука на 01.08.2005 год., в размер на: 2 500 лева, разходи за транспортиране до гр. София с автомобил с придружител, 1755 лева, заплатени лекарства и 6222,27 лева за рехабилитация – стойност на протеза, ведно със законната лихва върху тези суми от 01.08.2005 година до окончателното изплащане на задължението.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 213/08 год. по описа на РС Първомай, по отношение на сумата 25 522,73 лева, част от иск за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на настъпила на 01.08.2005 година трудова злополука, ведно със законните лихви от тази дата до окончателното изплащане на задължението, предявен от Г.А.В., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, срещу “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. “***” № 3, представлявано от управител И. В. Н..

ОСЪЖДА Г.А.В., с ЕГН: **********,***, да заплати на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. “***” № 3, представлявано от управител И. В. Н., сумата от 274 лева направени по делото разноски по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчването му.

Районен съдия: /п/

ЕК/ВК