? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Първомай, 09.01.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 207 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, чл. 232 и чл. 233 от ЗЗД.

Ищците молят да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2117,00 лева, представляваща:

1) сумата от 800 лева – две месечни вноски обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 17.05.2007 год.,

2) сумите от: 165,00 лв. неизплатена ел. Енергия за месец юни 2007 год.,

238,51 лв. неизплатена ел.енергия за месец юли 2007 год.,

196,47 лв. неизплатена ел.енергия за месец август 2007 год. и

13 лева за възстановяване на ел. Захранването,

3) сумата от 17,76 лв. незаплатена вода за месец август 2007 год.,

4) сумата от 500 лв.обезщетение за причинени щети - 150 лв. за труд за поправка вредите

250 лева за материали за поправка на повреден плот на бара

10 лева за пластмасов стол

90 лева за батерия за мивка

5) сумата от 365 лева лихва върху неизплатеното обезщетение, - 255 лева лихва за месеците октомври, ноември, декември 2007 год., януари и февруари 2008 год., върху сумата от 450 лева за месец септември и 140 лева лихва за ноември, декември 2007 год. и януари и февруари 2008 год., върху сумата от 350 лева наем за месец октомври.

6) сумата от 22 лева – нотариални такси за връчване на нотариална покана.

Претендира разноски.

Ответникът твърди, че искът е неоснователен и недоказан, а по отношение на предявените искове за заплащане на ел. енергия – недопустим, тъй като партидата на адреса се води на друго юридическо лице, чуждо на правния спор. Отрича да не е спазил срока за предизвестие, като твърди, такова да е дадено устно. Отрича да е причинил описаните в протокола, приложен към делото щети, който не е подписал и счита недоказани. Не претендира разноски до приключване на съдебните прения.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните е, че между тях е бил сключен договор за наем от 17.05.2007 год., като ищците са отдали на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ кафе-аператив, ведно с лятна градина, находящо се в гр. Първомай, ул. “***” № 10, построени в УПИ **-****, кв. *****, ведно с движими вещи по опис, представляващ неразделна част от договора. Договорът е бил сключен за срок от една година. Месечният наем е бил уговорен в размер на 450 лева за летните месеци от месец май до месец септември, включително и 350 лева за месеците от октомври до април включително. В чл. 12 и 13 са уговорени санкции за закъснение на плащане на наемната цена. В чл. 22 от договора е уговорено, че същият може да бъде прекратен предсрочно от всяка от страните с предизвестие, направено писмено и по подходящ начин. Чл. 23 указва, че срокът на предизвестие за наемателя е два месеца, а чл. 24 указва размерът на обезщетението за наемателя, който дължи обезщетение за срока на предизвестието, или оставащия период.

Не се спори между страните, че договорът е бил прекратен устно от ответника. Безспорно е между страните, че към 05.09.2007 год. имотът е бил освободен, за което свидетелстват и разпитаните свидетели, доведени от ищците, съставили приложения към исковата молба протокол. Същият не може да се ползва за описаните в него обстоятелства, като свидетелстващ писмен документ, тъй като не е подписан от ответника, а изявленията на ищците за ползващи ги факти и обстоятелства не могат да се ценят като доказателство за тях от съда. В останалата си част документа представлява свидетелски показания, дадени не по надлежния ред, в нарушение на установения в ГПК принцип на устност и непосредственост, поради което и не могат да се ползват от съда при решаване на спора. Съдът ползва единствено заявените пред него свидетелски показания на свидетелите Т. и П., дадени в съдебно заседание, под страх от наказателна отговорност. След освобождаване на имота от ответника, били констатирани от ищците повреди по барплота в лятната градина на предоставения под наем имот, след което били заведени свидетелите Т. и П. в кафе-аператива, като последните констатирали наличие на повредена батерия на барплота, в следствие на което и теч от батерията и увреждане на барплота и шкафовете под него от това. Това се установява безспорно от разпита на доведените свидетели. Същите заявиха, че познават имота преди отдаването му под наем, посещавали са заведението. Свидетеля Т. заяви, че знае, че преди ответника лятната градина не е била ползвана от предишните наематели. Свидетелят на ответника – М. заяви, че при предаване на обекта и сключване на договора за наем барплота не е бил нов, по него имало много забележки, като се наложило и да бъде ремонтиран. Към датата на освобождаване на отдадения под наем кафе-аператив не знае да е имало някакви спорове за пари, тъй като той е присъствал при предаване на ключовете и всичко било нормално. Съдът прие достоверни свидетелските показания на свидетелите и на двете страни.

Видно от представените фактури и касови бонове за заплащане на ел. енергия, приложени като доказателства към исковата молба, неоспорени от ответника и приети по делото, е, че ел.енергията за отдаденото под наем помещение не е била платена за месеците юни, юли и август, като поради незаплащането и се е наложило и заплащане за възстановяване на захранването. Видно е, че не е била заплатена и стойността на изразходваната вода в обекта, за месец август, отново от приложената към исковата молба фактура и касов бон. Размерът на заплатените услуги е посочен в приложените писмени документи и сумиран от вещото лице, чието заключение съдът приема. Видно от приложения при двойната размяна на книжа молба договор за наем на недвижим имот, то предметът на договора за наем кафе-аператив в гр. Първомай, ул. “***” № 10 е бил отдаден под наем на “Супер евро шанс” ЕООД София, което е бил ползвател на имота до прекратяването на договор с писмено предизвестие, до 01.06.2007 год. Същото дружество е вписано и като задължено лице по представените фактури за заплащане на консумирана ел.енергия за посочения адрес.

В приетото заключение по делото вещото лице е изчислило и претенциите за договорена лихва върху размера на посочената от ищеца като дължима сума за предсрочно прекратяване на договора без предизвестие по 12 и 13 от процесния договор за наем, съгласно приетата молба за уточняване на исковата молба, в два варианта, което съдът също прие.

По отношение на първия предявен иск съдът следва да изтълкува договора, съобразно правилата по чл. 20 от ЗЗД, а именно “При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.” При така събраните доказателства и приета фактическа обстановка и тълкувайки спорната разпоредба на чл. 22 от Договора, съдът счита, че е налице сключен договор за наем, прекратен от наемателя едностранно, без да е бил спазен уговорения в договора срок за писмено предизвестие. Уговорено в договора е, че може да се прекрати с предизвестие, направено писмено и по подходящ за доказване начин. Съюзът “и” означава комулативност, а не алтернативност, т.е. следва да са налице и двете предпоставки, визирани в разпоредбата, поради което и съдът счита, че предизвестието за прекратяване на договора задължително следва да е направено в писмена форма, а предложението “по подходящ за доказване начин” касае моментът на известяване, а не формата на предизвестието. Ето защо съдът прие, че липсва предизвестие за прекратяване на договора. Поради това следва да се приложи чл. 24 от същия, който указва, че при прекратяване на договора без предизвестие, се дължи обезщетение от наемателя в размер на наемната цена за срока на предизвестието, който е уговорен съответно в чл. 23 от договора и е двумесечен. Договорът е бил прекратен на 05.09.2007 год. без предизвестие, от ответника. Дължимото двумесечно предизвестие обхваща именно месеците септември и октомври, за които е уговорена различна наемна цена – за първият месец 450 лева, а за втория – 350 лева. Следователно дължимото обезщетение за неспазено предизвестие е в размер на договорената наемна цена за месеците септември и октомври, или 800 лева. Поради изложеното и съдът счита иска за заплащане на уговорено обезщетение за прекратяване на договора за наем за основателен в пълния предявен размер. Относно предявения иск за заплащане на лихва върху неизплатеното обезщетение съдът счита, че искът е неоснователен, въпреки основателността на главната претенция. Ищецът в уточняващата молба от 03.04.2008 год. е посочил, че претендираната от него лихва представлява описаната в чл. 13 от договора санкция за забава на плащането на наемната цена за месечните вноски, образуващи размера на обезщетението за неспазено предизвестие. Съдът, отново тълкувайки точния смисъл на нормите на договора, във връзка по между им и с оглед целта им, счита, че не е уговорена санкция при забавено плащане на обезщетение за прекратяване на договора без предизвестие, а само при забава на плащане на наемните вноски. Това следва от систематичното тълкуване на нормите на договора, както и буквалното тълкуване на чл. 13 от същия, който следва непосредствено след определяне на задължението за заплащане в определения срок наемна цена, като изрично посочва, че се дължи санкция за забава на плащане в определения срок. За заплащане на обезщетението не е определен в договора срок. Такава санкция за забава на плащането не е уговорена изрично при определяне на заплащане на обезщетението, поради което и съдът счита, че волята на страните не е била, че такова се дължи. Ето защо съдът счита така направената претенция за напълно неоснователна, а искът за заплащане на така определената лихва върху обезщетението за едностранното прекратяване на договора без предизвестие следва да бъде отхвърлен. Действително при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Такова обаче не е поискано от ищеца и не следва да бъде присъждано.

Предявени са искове за заплащане на използвана електроенергия за месеците юни, юли и август и вода за месец август. Съгласно чл. 232 от ЗЗД наемодателят е длъжен да заплаща, освен наемната цена, и разходите, свързани с ползването на вещта. Същото задължение е уредено и в чл. 18 от Договора за наем. Ищецът твърди, че използваната електроенергия за месеците юни, юли и август и вода за месец август не са били платени от наемателя. Ответникът не твърди, да е плащал, нито сочи такива доказателства. Твърди, че ищецът е получил 200 лева след прекратяване на договора, а при сключване на договора, както е записано в него, още 350 лева под формата на депозит и освен това, електроенергията, за която се иска заплащане, е фактурирана на друго задължено лице, различно от ищеца. Действително в чл. 6 от договора е записано, че при сключването му се предоставят от наемателя 350 лева, под формата на депозит, които подлежат на връщане при прекратяване на договора, ако наемателят е бил изряден, съответно – ако наемателят не е бил изряден не подлежат на връщане. Тази сума е била дадена като гаранция за точното изпълнение на договора от ответника, а при неизпълнение на договорни задължения, каквито са основанията за завеждане на исковете по настоящото дело, то сумата не подлежи на връщане и има санкционен характер. По-скоро така наречения в договора депозит има характер на неустойка. Не е предвидено сумата да служи като обезпечаване или за погасяване на задължения на наемателя, поради което и съдът счита, че не може да служи за погасяване на задължения по договора. За сумата от 200 лева действително има извънсъдебно признание, че е получена, в представената нотариална покана от ищеца, а и това се твърди и в исковата молба. Видно от посочената цена на иска, то и тя е приспадната при сборуването на исковите претенции. Досежно възражението, че задължено лице по представените по делото фактури за заплащане на електроенергия е различно от ищеца и трето лице, чуждо на спора, съдът счита, че задължено лице да плати разходите при ползване на имота, за конкретното наето помещение е именно наемателя. В представените фактури е видно, че адресът е този, на наетия обект. Именно ответникът, в съответствие с поетите от него задължения, при сключване на договора за наем, е длъжен да поеме и разходите за консумирана електроенергия, независимо кой е собственик на имота и на кого е записана партидата на електромера, тъй като това е следствие на облигационното задължение по чл. 18 от приложения договор. Още повече, че видно от представените договор за наем и писмено предизвестие, то по партидата на имота за отчитане на електроенергията е бил въведен предишния наемател. В тежест на ответника е да представи доказателства, че е изпълнил задълженията си, каквото не се твърди и съответно не се сочат доказателства за това. Поради това съдът приема, че това задължение не е изпълнено и следва да уважи предявените искове, като отчете получените 200 лева, за каквато част искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Същото се отнася и за сумата, заплатена поради прекъсване на електрозахранването при неплащане, за да бъде възстановено, в пълен размер.

Съгласно чл. 233 от ЗЗД и чл. 27 от приетия по делото договор за наем, наемателят е длъжен да върне вещта в добро състояние. Съгласно цитирания законов текст, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени при ползване на вещта, а до доказване на противното се счита, че вещта е била предадена в добро състояние.

Разпитаните по делото свидетели, доведени от ищеца, категорично заявиха, че към датата на освобождаване на имота от наемателя са огледали наетия имот – кафе-аператив и са видяли, че по барплота на лятната градина има повреди, изразяващи се в повредена батерия на барплота, повреден плот на бара и шкафове под мивката, които били раздути от постоянно течащата вода от батерията. Тези повреди съдът счете за напълно доказани със свидетелските показания на разпитаните свидетели. Същите заявиха, че лятната градина не се е ползвала от наемателя преди ответника. Съгласно закона, ако не се докаже противното, то се счита, че вещта е била приета в добро състояние. Разпитания свидетел на ответника заяви, че по барплота е имало много забележки, правили са ремонти и са отстранявали течове. Не се доказа обаче те да са били извън тези, по чл. 231 от ЗЗД – а именно дребни поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като разяждане на кранове и други такива, които законът е предвидил, че са за сметка на наемателя. Не се твърди и доказва от ответника по категоричен начин, комуто е и доказателствената тежест, че вещта не е била предадена в добро състояние. Ето защо съдът прие, че вещта е била повредена в следствие на ползването и от ответника, поради което и той дължи за това обезщетение на ищците. Ищците претендират заплащане на 150 лв. за труд за поправка на вредите, 250 лева за материали за поправка на повреден плот на бара, 10 лева за пластмасов стол и 90 лева за батерия за мивка. От заключението на вещото лице, което съдът възприе изцяло като компетентно изготвено и обосновано, е видно, че същото е оценило материалите, необходими за ремонтиране на барплота и труда за ремонта. Същото не е дало заключение за цената на нов барплот, каквото е възражението на ответника. Съгласно заключението на вещото лице материалите за поправката на барплота са на стойност 120 лева, като до тази част съдът счита, че следва да уважи претенцията на ищеца, а за останалата част до 250 лева да отхвърли. Претендира се заплащане на 90 лева за батерия на мивка – стойността на доставка и монтаж на батерия вещото лице определя на 99 лева. Отново съдът счита, че следва да уважи претенцията изцяло, до размера, до който е предявена. За труд за поправка на вредите ищецът претендира 150 лева. Трудът е оценен от вещото лице, което е взело предвид демонтаж на термоплот и гръбче на стойност 15 лева, демонтаж на смесителна батерия на стойност 5 лева, демонтаж вратички на шкафчета на стойност 20.40 лева и демонтаж и монтаж на пантите на вратичките на стойност 24 лева, или общо 64,40 лева, до която сума следва да бъде уважен искът, а в останалата му част до 150 лева, поради недоказване на размер, искът следва да бъде отхвърлен. В заключението са посочени и други необходими поправки за пълния ремонт на повредения барплот, но такива претенции от ищците не са предявени. Претендира се заплащане на десет лева за пластмасов стол. Съгласно договорът за наем се предават и движими вещи по опис, който е неразделна част от договора. Такъв по делото не е представен, поради което и няма доказателства да са били отдадени под наем движими вещи, които да са били повредени в следствие използването им от ответника. Ето защо съдът счита този иск неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Последната претенция на ищците е за заплащане на двадесет и два лева за връчване на нотариална покана. Съдът счита, че такава претенция е неоснователна, та не се основава на неизпълнение на процесния договор, поради което и следва да бъде отхвърлена. Единствено по усмотрение на ищеца е как да съобщи претенциите си на ответника, а разноските за това не могат да се поставят в тежест на последния, на когото нито законът, нито договорът е вменил в задължения да ги заплаща. Ето защо този иск следва да се отхвърли изцяло.

На ищецът следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска. Доказателства за направени такива има за адвокатски хонорар в размер на петдесет лева, осемдесет лева изплатен депозит за вещо лице и 84,70 лева заплатена държавна такса за образуване на производството, или следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 132,30 лева за направени по делото разноски, по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “АБ и МД” ЕООД гр. Първомай, ул. “*************” № 34, представлявано от Б.С.М. – управител, да заплати на Д.С.А., с ЕГН: ********** и П.И.А.,***, сумата от 800 лв./осемстотин лева /, представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за наем от 17.05.2007 год., на кафе-аператив, ведно с лятна градина, находящо се в гр. ********, ул. “********** *” № 10, построени в УПИ **-****, кв. *** а, ведно с движими вещи по опис, без предизвестие.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.А., с ЕГН: ********** и П.И.А.,***, иск срещу “АБ и МД” ЕООД гр. Първомай, ул. “*************” № 34, представлявано от Б.С.М. – управител, за заплащане на лихва върху неизплатеното обезщетение в размер на 365 лева, от които 255 лева лихва за месеците октомври, ноември, декември 2007 год., януари и февруари 2008 год., върху сумата от 450 лева за месец септември и 140 лева лихва за ноември, декември 2007 год. и януари и февруари 2008 год., върху сумата от 350 лева наем за месец октомври.

ОСЪЖДА “АБ и МД” ЕООД гр. Първомай, ул. “*************” № 34, представлявано от Б.С.М. – управител, да заплати на Д.С.А., с ЕГН: ********** и П.И.А.,***, сумите от 17,76 лв. /седемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ незаплатена вода за месец август 2007 год. 13 /тринадесет/ лева за възстановяване на електрозахранването, 165,00 лв./сто шестдесет и пет лева/ неизплатена електроенергия за месец юни 2007 год., 196,47 лв./сто деветдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ неизплатена ел.енергия за месец август 2007 год., и 38,51 лв./тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки/ неизплатена ел.енергия за месец юли 2007 год. като в останалата му част от 200 лева до пълния размер от 238,51 лв. отхвърля иска.

ОСЪЖДА “АБ и МД” ЕООД гр. Първомай, ул. “*************” № 34, представлявано от Б.С.М. – управител, да заплати на Д.С.А., с ЕГН: ********** и П.И.А.,***, както следва:

- сумата от 64,40 лв./шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ обезщетение за труд за поправка на вредите, нанесени при ползване на вещта от наемателя, като иска в останалата част до 150 лева отхвърля,

- сумата от 120 /сто и двадесет/ лева за материали за поправка на плот на повреден барплот, като искът в останалата му част до 250 лева отхвърля,

- сумата от 90 /деветдесет/ лева за батерия на мивката,

като искът за заплащане на сумата от 10 /десет/ лева за пластмасов стол отхвърля.

ОСЪЖДА “АБ и МД” ЕООД гр. Първомай, ул. “*************” № 34, представлявано от Б.С.М. – управител, да заплати на Д.С.А., с ЕГН: ********** и П.И.А.,***, сумата от 132,30 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис от него.

Районен съдия: (п)

ЕК / НК