В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и осма година с :

Председател: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 204 по описа за 2008 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителката Д.К.Д., с ЕГН: **********,***, моли за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, срещу баща си К.В.Д.. Твърди, че на 08.07.2008 год. баща й осъществил спрямо нея акт на домашно насилие, изразяващ се в обидни думи, ругатни, побой, душене, извиване на ръце, блъскане в стена, закани за убийство и саморазправа.

Ответникът К.В.Д., с ЕГН: **********,***, признава за извършеното от него, което се изразявало в шамар и хващане на ръцете, като допуска да е нанесъл обидни думи и ругатни, а и душене, но не си спомня за това, защото бил в състояние на афект, предизвикан от грубото и неуважително отношение на дъщеря си към него. Съжалява много за това и се разкайва за случилото се.

Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Молителката и ответникът са баща и дъщеря, видно от представеното удостоверение за раждане от 09.07.2008 год. на Община Първомай. Това легитимира молителката да търси защита по реда на чл. 3 от ЗЗСДН. Молбата е подадена в срок и е допустима.

Страните живеят в едно жилище. На 08.07.2008 год. ответникът и молителката влезли в спор, след което ответникът я ударил, хванал я за ръцете, нанасъл и обиди и ругатни и я хванал за гърлото. Молителката успяла да се обади на сестра си, която заедно със съпруга си веднага тръгнала от с. ******* и след петнадесеттина минути пристигнали в дома на страните. И молителката и ответникът били видимо развълнувани. Молителката плачела. По ръцете и се виждали драскотини, а по врата и червени петна. Сестрата на молителката – свидетелката Б., останала да преспи в къщата, за да бъдат по-спокойни, че инцидентът няма да се повтори. Ответникът напуснал жилището и се прибрал на следващия ден.

В подкрепа на твърденията си в молбата за защита от извършено домашно насилие молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН, с която удостоверява гореописаните факти. Ответникът не оспори съдържанието на представената декларация, въз основа на която и на основание чл.13, ал. 3 от ЗЗСДН, и с оглед признанието на част от тези факти от ответника, както и свидетелските показания на свидетелката Б., прие за безспорно доказана описаната фактическа обстановка.

Домашно насилие е всеки отделен акт, спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище /чл. 2 ЗЗСДН/. Следователно всяко едно посегателство, дали е дърпане, раздрусване, нагрубяване, псуване и др. са акт на домашно насилие, които дават основание на съда да постанови защита на пострадалата. По делото бе установено, че ответникът е ударил молителката, хванал я за ръцете и врата, обиждал я и я псувал. Това съдът прие за осъществен акт на домашно насилие.

Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗСДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката за максималния срок от една година, тъй като има данни и за подобно поведение преди извършване на този акт. Следва ответникът да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от пет месеца, с оглед направеното признание пред съда и изявено съжаление и разкайване, което говори за осъзната вина и желание за въздържане от такова поведение, което мотивира съда да определи срок, по-малък от максималния. Следва на ответника да бъде наложена и поисканата от молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3, като му се забрани да доближава жилището на молителката и жилището на майка й и сестра й в село *******, за същия срок, тъй като това е посочено като мястото за социални контакти на молителката.

Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗСДН, на ответника следва да се наложи глоба от 200 до 1000 лв., като съдът счита, че наказание в минимален размер ще бъде достатъчно, за да повлияе на нарушителя, с оглед осъзнаване на неговата вина и съжалението за стореното. Следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на съда.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА К.В.Д., с ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си Д.К.Д., с ЕГН: **********,***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗСДН, за срок от една година от връчване на заповедта.

ОТСТРАНЯВА К.В.Д., с ЕГН: **********, от съвместно обитаваното с дъщеря си Д.К.Д., с ЕГН: **********,***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗСДН, за срок от пет месеца от връчване на заповедта.

ЗАБРАНЯВА на К.В.Д., с ЕГН: **********, да приближава жилището на Д.К.Д., с ЕГН: **********,***, и мястото за отдих и социални контакти на Д.К.Д. ***, за срок от пет месеца от връчване на заповедта.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

НАЛАГА на К.В.Д., с ЕГН: **********, глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА К.В.Д., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС – Първомай държавна такса в размер на 30 лева.

Копия от заповедта и решението да се връчат на Началника на РПУ на МВР гр. Първомай за изпълнение и К.В.Д., с ЕГН: **********.

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 7 дневен срок от съобщението му чрез връчването му на страните.

Районен съдия: (п)

ЕК / МЗ