В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осма година с :

Председател: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 200 по описа за 2008 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителката Д.П.В., с ЕГН: **********,***, моли за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, срещу брат си М.П.П.. Твърди, че на 03.07.2008 год. брат и нахлува в жилището и въпреки протестите и, обижда я и заплашва нея и дъщеря и, като и казал, че веднъж вече и е чупил ръката, ще направи това и втори път.

Ответникът М.П.П., с ЕГН: **********,***, признава за извършеното от него, отдава го на влиянието на алкохола, съжалява много за това и се разкайва за случилото се.

Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Молителката и ответникът са брат и сестра, видно от представеното удостоверение за родствени връзки № 57 / 04.07.2008 год. на Община Първомай. Това легитимира молителката да търси защита по реда на чл. 3 от ЗЗСДН. Молбата е подадена в срок и е допустима.

Страните живеят в една жилищна сграда, като молителката е собственик на втория жилищен етаж, а ответникът обитава първия жилищен етаж от сградата, намираща се в гр. Първомай, обл. Пловдивска, на ул. ************** № **. Видно от приложения нотариален акт на молителката е отстъпено безвъзмездно от родителите и правото на надстрояване на жилищната сграда, поради което и е станала собственик на построения етаж, в който живее с дъщеря си.

На 03.07.2008 год. ответникът влязъл в жилището на молителката, въпреки нейните протести, като обиждал и заплашвал молителката и дъщеря и, като и казал, че веднъж вече и е чупил ръката, ще направи това и втори път. По делото е приложен и отказ да се започне наказателно производство за заплаха с убийство, като от извършената предварителна проверка от органа на досъдебното производство се установило, че ответника е посетил жилището на сестра си, като употребил спрямо нея неценцурни думи и я заплашил с престъпление против имота. Това е вън от предмета на доказване в настоящото производство, но характеризира отношенията на страните и е във връзка с преценката от съда какви по вид и срок мерки за защита да бъдат приложени, при установяване на извършен акт на домашно насилие.

В подкрепа на твърденията си в молбата за защита от извършено домашно насилие молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН, с която удостоверява гореописаните факти. Ответникът не оспори съдържанието на представената декларация, въз основа на която и на основание чл.13, ал. 3 от ЗЗСДН, и с оглед признанието на тези факти от ответника, прие за безспорно доказана описаната фактическа обстановка.

Домашно насилие е всеки отделен акт, спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище /чл. 2 ЗЗСДН/. Следователно всяко едно посегателство, дали е дърпане, раздрусване, нагрубяване, псуване и др. са акт на домашно насилие, които дават основание на съда да постанови защита на пострадалата. По делото бе установено, че ответникът е обиждал и заплашвал молителката, както и дъшеря и с физическа саморазплава, като е нахлул в жилището им. Това съдът прие за осъществен акт на домашно насилие.

Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗСДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и дъщеря и за срок от една година, тъй като има данни и за подобно поведение приди извършване на този акт, както и да се забрани да доближава жилището и местоработата на молителката за същия срок.

Не следва съдът да постановява мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т.2 от ЗЗСДН. Видно от твърденията в молбата и приложения нотариален акт П. не живее в едно домакинство с молителката и дъщеря и, което не може да се счете като обитаване на едно жилище, с оглед налагане мярката за защита, като достатъчно е да се въздържа от посегателства и да приближава жилището и местоработата на молителката, за да бъде защитена тя от повторно извършване на подобен акт. Не следва да бъде налагана забрана за доближаване от ответника на местата за социални контакти и отдих на молителката, тъй като не са уточнени кои са те и къде се намират и налагане на мярка, определена по този начин, би довело до неоснователно ограничаване на свободата на придвижване на ответника, а и би могло да го постави във всеки един момент в нарушение на забраната, без да е умишлено, поради нейната неопределеност.

Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗСДН, на ответника следва да се наложи глоба от 200 до 1000 лв., като съдът счита, че наказание в минимален размер ще бъде достатъчно за да повлияе на нарушителя, с оглед осъзнаване на неговата вина и съжалението за стореното. Следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на съда.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА М.П.П., с ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сестра си Д.П.В., с ЕГН: **********,***, и дъщеря и С.Д.В., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗСДН, за срок от една година от връчване на заповедта.

ЗАБРАНЯВА на М.П.П. да приближава жилището на Д.П.В., находящо се на втори жилищен етаж в гр. Първомай, ул. ************** № **, и местоработата на на Д.П.В.,***, фирма “Агента” ООД Първомай, за срок от една година, считано от връчване на заповедта.

ОСТАВЯ без уважение молбата в частта и за налагане на мярка за закрила по чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗЗСДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище и по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗСДН – за забрана на ответника да посещава местата за социални контакти и отдих на молителката.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Налага на М.П.П., с ЕГН: **********,***, глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.

Осъжда М.П.П., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в размер на 30 лева.

Копия от заповедта и решението да се връчат на Началника на РПУ на МВР гр. Първомай за изпълнение и М.П.П., с ЕГН: **********,***.

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 7 дневен срок от съобщението му чрез връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)

ЕК / ТП