Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Първомай, 12.02.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и девета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 193 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответника З. се е задължил по устно сключен договор за заем на парична сума в размер на 900 лева, от 16.12.2007 год., като не е изпълнил задължението си да върне сумата в уговорения срок – 25.03.2008 год. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2008 год. Претендира разноски.

Ответникът З. твърди, че е получил сумата, но не на основание устен договор за заем, както твърди ищеца, а като връщане на част от открадна от ответника сума. Ответникът твърди, че заедно с портфейл и лични документи му била открадната сума от 1700 лева и тъй като имал съмнение, че ищецът ги бил откраднал, за това той му ги бил върнал.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.12.2006 год. в гр. Първомай ищецът дал на ответника сумата от 900 лева, като му казал, да не се притеснява, че ще го изчака да му ги върне до 25.03.2008 година. Ответникът приел парите и ги преброил. На срещата между страните присъствал и свидетелят И., който също преброил парите.

Свидетелят И. заяви, че ответникът се нуждаел от заем, тъй като предната вечер му били изчезнали парите, като не знае дали били изгубени или откраднати, а ищецът му предложил финансова помощ.

Договорът за заем за потребление, съгласно чл. 240 от ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен при предаване на вещта, след постигнатото съгласие на страните. За възникване на облигационното отношение не е необходима специална форма, а с оглед размера, не е необходима и специална форма за доказване, тъй като задължението е под 5 000 лева. Поради изложеното съдът прие за безспорно доказано със свидетелските показания на свидетеля И., незаинтересуван от изхода на делото, че между страните валидно е възникнало облигационно отношение, по силата на което, в изпълнение на задълженията си, ищецът е дал сумата от 900 лева в заем на ответника З.. С това задълженията на ищеца по договора са били изпълнени. След настъпване на датата, уговорена за връщане на заема – 25.03.2008 год. изпълнение на задълженията на ответника не е последвало, въпреки отправената нотариална покана за това към ответника.

Ответникът твърди, че парите са дадени не на основание договор за заем, а като връщане на противозаконно отнета сума пари от ищеца. Такива доказателства ответникът не представи в срок, при лежаща не него тежест на доказване. Представените постановление на РП Първомай и определение на РС Първомай не доказват по безспорен и категоричен начин, нито, че е имало извършена кражба от ответника на пари и документи, а още по-малко, че парите, получени от ответника са били върнати от ищеца, тъй като последният ги е взел.

Поради изложеното съдът счита за безспорно доказано, че страните са сключили договор за заем за потребление за сумата от 900 лева, като ответника, заемател по договора, се е задължил да ги върне в срок до 25.03.2008 год. Изпълнение не е настъпило в уговорения срок и ответника е изпаднал в забава след изтичането му, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Поради това ответника дължи връщане на сумата, ведно с обезщетение за забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, от датата на постъпване на исковата молба в съда – 24.06.2008 год., до окончателното изпълнение на задължението, както е поискано.

Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата от 50 лв. платена държавна такса за образуване на производството и сумата от 180 лева възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.П.З., с ЕГН: **********,***, да заплати на Н.Т.Б., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. С. С. от АК Пловдив, от гр. Първомай, обл. Пловдивска, ул. “***” № 1, сумата от 900 /деветстотин/ лева, по сключен договор за заем от 16.12.2007 год., на основание чл. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2008 год. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му, от страните.

Районен съдия: /п/

ЕК/НК