Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. Първомай, 08.01.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 167 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск на основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът “Аптечно-Пловдив” АД гр. Пловдив, моли да бъде осъден ответника Църквата “Успение Богородично” с. Искра да му предаде в качеството на собственик владението върху аптека, със застроена площ от 73,60 кв.м, състояща се от основно помещение аптека, складови площи, санитарен възел и обслужваща площ, който обект е разположен на първи етаж от комбинирана двуетажна масивна сграда, намираща се в с. Искра, обл. Пловдивска, която сграда е построена в дворно място, ул. *** № 1, цялото застроено и незастроено с площ от 554 кв.м, съставляващо УПИ ІІ-Аптека и авточакалня, от кв. 39 по изменения план на с. Искра, Пловдивска област, от 1980 год. Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.

Ответника Църквата “Успение Богородично” с. Искра счита иска за неоснователен, тъй като според него липсват доказателства за осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП, която касае еднолични търговски дружества с държавно участие, а ищецът не е такова, видно от представените по делото доказателства. Твърди, че заприходяването в актива и счетоводните документи на дружеството не е придобивен способ за правото на собственост, още повече, че липсва единтичност между заприходения обект и този, който безспорно владее ответника. Счита, че ищецът е заприходил процесния имот по силата на акт за приемане и предаване на основни средства, който не може да породи права, тъй като по отношение на Община Първомай е признато с влязло в сила решение, че не е била собственик на предадения имот. По отношение на втория придобивен способ – придобивна давност, счита също неоснователни твърденията за собственост на ищеца, тъй като се позовава на изтекла давност след загубване на владението за повече от шест месеца, поради което и изтеклия срок на давностно владение се заличава с обратна сила.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представената скица № 24/24.03.2008 год., Община Първомай, кметство с. Искра, процесният имот е част от построената в УПИ ІІ – аптека, авточакалня, в кв. 39 с неприложена регулация, по регулационния план на с. Искра, обл. Пловдивска. Не е спорно между страните, че в имота е обособен като самостоятелен обект аптека, находяща се на първи етаж на построената масивна сграда, което е видно и от представения, неоспорен документ – обяснителна записка, съставен при архитектурното заснемане на обекта. Между страните е безспорно и обстоятелството, че ответникът владее процесния обект, след направен въвод във владение от съдия-изпълнител, което е видно и от представения протокол за въвод във владение по изп. Дело Ю 22/2002 год. от 23.05.2002 год. на съдебен изпълнител при РС Първомай.

Ищецът твърди, да е станал собственик на имота, въз основа на предоставянето му с акт за оперативно управление и стопанисване на “Аптечно управление” Пловдив от 1983 год., чийто правоприемник твърди да е. Въз основа на този акт Аптечно Пловдив АД заприходило аптеката и я водело винаги като свой актив по баланса и счетоводните документи. Твърди се, че през 1995 год, с акт за държавна собственост е актуван имота, като е посочено изрично в него, че процесната аптека е предоставена в оперативно управление на Аптечно Пловдив АД. Въз основа на тези данни ищецът твърди, да е станал собственик на процесния обект, на осн. чл. 17а от ЗППДОП/отм./.

По делото бе установено безспорно, че ищецът е заприходил сграда - аптека в парцел ІІ от кв. 40 по регулационния план на село Искра. Сградата аптека в с. Искра е заприходена като дълготраен материален актив в счетоводството на ищеца, видно от приетото безспорно заключение на вещото лице В., което и съдът възприе изцяло. Сграда - аптека е заприходена, видно и от представената справка-извлечение от счетоводните документи на ищеца – с/ка 203, като аптека /сграда/, находяща се в с. Искра, Първомайско, в парцел ІІ от кв. 40, на 28.03.1983 год., като основание за заприхождаването е акт за приемане и предаване на основни средства. Този факт съдът прие доказан безспорно.

Действително съдът възприема изцяло твърдението на ответника, че заприходяването в баланса и записването в счетоводните документи на дружеството не е придобивен способ по отношение правото на собственост и не може да има транслативен ефект. Вярно е обаче, че това е един от елементите на фактическия състав на придобивния способ по чл. 17 а от ЗППДОП /отм./, на който се позовава ищеца и който е специален по отношение на визираните в ЗС. Според цитираната норма на ЗППДОП /отм./, публикувана в ДВ бр. 51 от 1994 г., “При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.” При преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества възниква промяна в собствеността, като държавата губи собствеността си върху вещите, включени в балансите на търговските дружества. Следователно елементи на фактическия състав на този специален придобивен способ, освен заприхождаването в баланса на дружеството, са още – да е налице преобразувано държавно или общинско предприятие, по смисъла на закона, с акт на орган по чл. 17 от ЗППДОП /отм./ в еднолично търговско дружество с държавно имущество. На второ място имотът да е бил предоставен на преобразуваното предприятие за стопанисване или управление, като с акта за преобразуването му да е предоставен в собственост на новообразуваното дружество, като по този начин да е включено в капитала му. И на последно място, в акта за преобразуване да не е предвидено друго.

На първо място няма по делото представени никакви доказателства за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие - Аптечно Пловдив АД, с надлежен акт на орган по чл. 17 от ЗППДОП /отм./, чийто правоприемник да е ищеца. Доказването на това обстоятелство е изцяло в негова тежест. Липсват каквито и да било доказателства за наличието на такъв административен акт на МС или определен от него орган за създаване на дружеството, както и доказателства за наличие на правоприемство между него и ищеца.

Поради липсата на акт за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество, а и липсата на други доказателства, остана недоказано в производството с акта на преобразуването да е предоставен в собственост и процесния обект.

Липсват доказателства и по отношение на предоставянето за ползване и оперативно управление на аптеката и на държавно предприятие “Аптечно управление” Пловдив, за което не се представят и доказателства, че е съществувало. По делото е представен акт за приемане и предаване на основни средства, от “Аптечно предприятие Пловдив” без дата, подписи и имена на съответните органи, а като доставчик е записано “Кметство с. Искра, окръг Пловдивски”, като основание за предаването – заповед също на кметство с. Искра, Пловдивско. Съгласно действащата нормативна уредба, към датата на цитираната заповед – 6.ІІІ.1986 год., сочена като основание за предаване в оперативно управление на процесната аптека, а именно чл. 33 и чл. 29 от ЗДИ /отм./, правото на ползуване на държавни имоти е могло да бъде отстъпено възмездно или безвъзмездно в полза на кооперации и други обществени организации след разрешение на МС, взето по доклад, за предприятията от местно значение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Когато пък е било налице предаване на държавни имоти между учреждения или между учреждение и предприятие, това, съгласно Правилник за държавните имоти /отм./, се извършвало по решение на органите, по чл. 15 от същия, между които липсват кметства. Аналогично и в разпоредбата на чл. 94 от Наредбата за държавните имоти /отм./, определяща реда за предаването на държавни имоти в оперативно управление от една държавна организация на друга държавна организация, отново липсват кметствата, което е разбираемо, тъй като те никога не са имали такива правомощия за разпореждане и управление на държавната собственост. Поради което и няма доказателства за наличие на акт на надлежен орган за предаване в оперативно управление и ползване на процесната аптека на държавно предприятие “Аптечно управление” Пловдив. Ето защо недоказан по делото остана и този елемент от фактическия състав на сочения от ищеца придобивен способ, а именно, към датата на преобразуването на държавното предприятие, процесната аптека да е била имущество, предоставено за стопанисване или управление на това предприятие.

Ищецът твърди, че в акт за държавна собственост № 92 от 1995 год. изрично е посочено, че аптеката е предадена в оперативно управление на “Аптечно управление” Пловдив. При лежаща на ищеца доказателствена тежест не бе представен такъв акт. По делото е приет като доказателство акт за общинска собственост № 92/03.02.1995 год., в който липсва подобно записване, а напротив, посочено е, че цялата двуетажна сграда, построена в имот № 573 – хотел и авточакалня, в кв. 39, с. Искра, е предоставена за оперативно управление на Общинска администрация, кметство с. Искра.

Съдът приема и възражението на ответника, че не е налице идентичност между посочената в приетия като доказателство по делото акт за приемане и предаване на основни средства обект – аптека в парцел ІІ от кв. 40 по регулационния план на село Искра и процесния обект. Аптека е заприходена, видно от представената справка-извлечение от счетоводните документи на ищеца – с/ка 203, като аптека /сграда/, находяща се в с. Искра, Първомайско, н парцел ІІ от кв. 40, на 28.03.1983 год., като основание за заприхождаването е акт за приемане и предаване на основни средства. Процесният обект – аптека, е част от построената масивна сграда в парцел ІІ в квартал 39 по регулационния план на с. Искра. Отделно в приложения акт за общинска собственост аптеката е посочена като част от първи етаж на двуетажна сграда в квартал 39 на с. Искра, а в обяснителната записка, представена от ищеца, е посочена като част от комбинирана едноетажна сграда. Независимо от твърденията на ищеца, че в селото имало само една аптека, то липсват доказателства за идентичност между процесния и заприходения от ищеца обект, описан по представения акт за приемане и предаване на основни средства, към момента на заприходяване на аптеката, като в предоставените доказателства липсват каквито и да било други индивидуализиращи белези на правото на собственост върху обекта, от които да може да се направи обоснован и категоричен извод в тази насока.

Прието по делото като доказателство е и решение № 596/20.03.2006 год., постановено по въззивно гр. дело № 1465/05 год. на ПОС, образувано по жалби срещу решение по гр. дело № 35/03 по описа на РС Първомай. Приложено е и гр.дело 35/03 год. на Районен съд Първомай. Делото е било образувано по искове на ответника срещу община Първомай и ищеца за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на собствен недвижим имот, от който част и процесната аптека. Съдът се е произнесъл по исковете, като по отношение на ищеца искът е бил отхвърлен, поради недоказаност на правото на собственост. Съдът не е обсъждал доколко ищецът в настоящото производство е собственик на процесния имот, тъй като това е било вън от спора и решението не може да се ползва по настоящото дело, тъй като не е налице нито преюдициалност на спора, нито наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост между страните по настоящия спор. Мотивната част на решението наистина няма обвързваща сила, но дори и да имаше, то липсва каквото и да е произнасяне, което да може да ползва настоящия спор. Ищецът в съдебно заседание заяви, като основание за направеното искане за прилагане на гражданското дело, че в него има многобройни доказателства, от които да е видно предаване в управление на аптеката, поради построяването и със средства на “Аптечно управление” Пловдив. Такива обаче не се посочиха от ищеца, той не заяви, че желае да се ползва от някои от приложените към приложеното дело, поради което и съдът счита, че прилагането му н е било необходимо и е неоснователно, поради което и не следва да се взема предвид при решаване на настоящото дело.

Прието по делото е и решение по гр.д. 121/2001 год. РС Първомай, с което съдът е признал за установено по отношение на Община Първомай и МРРБ София, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 554 кв.м., находящо се в с. Искра, обл. Пловдивска, съставляващо УПИ ІІ-537 – аптека и авточакалня в кв. 39 по плана на с. Искра, обл. Пловдивска, както и на построените върху него двуетажна масивна стоманобетонова сграда, състояща се от аптека, авточакалня и санитарен възел на първи етаж и хотел и приемна на втори етаж. Съдът е признал имота за собствен на ищеца, въпреки, че същият е бил актуван като държавен – с акт № 50/24.01.1967 год., а след това и като общински с акт за общинска собственост № 92/03.02.1995 год., видно от мотивната част на представеното заверено копие на решението, тъй като не е била осъществена надлежната процедура за одържавяването на имота. Действително решението има сила на пресъдено нещо между страните. Ищецът по настоящото производство не е бил страна по гр.д. 121/2001 год. РС Първомай и ответникът не може да ползва постановеното по него решение, влязло в сила на 01.02.2002 год., като титул за собственост. Доколкото обаче е признато с него по отношение на МРРБ София, към 01.02.2002 год., че имотът не е държавен или общински, а е придобит по приращение от ответника по настоящото производство, има значение дотолкова, че към 1664 год., когато е въведен специалния придобивен способ по чл. 17а от ЗППДОП /отм./ с ДВ бр. 51 от 1994 година, който касае преминаване на безспорна държавна собственост в частна собственост на търговски дружества, има произнасяне на съда със сила на пресъдено нещо, че имотът не е държавен или общински. Но доколкото липсва акт за преобразуване на държавно предприятие, то не може да се обсъжда към момента на преобразуването кой е бил титулярят на собствеността върху процесния обект.

Поради изложеното съдът счита, че напълно недоказан остава по настоящото производство осъществен в полза на ищеца придобивен способ по чл. 17а от ЗППДОП /отм./, поради липса на доказателства за преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество, предоставянето с акта на преобразуване имущество, което му е било предоставено за оперативно управление или ползване, както и наличие на правоприемство между образуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество и ищецът по настоящото производство. Поради изложеното съдът счита, че и искът за признаване ищецът за собственик на процесната аптека, на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм./ и осъждане на ответника да предаде владението и следва да бъде отхвърлен. Поради това съдът следва да разгледа и предявения алтернативно иск за признаване правото на собственост върху процесната аптека, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, който повече от двадесет години – от 1983 год. до 2002 год. аптеката била владяна единствено и само от ищеца.

Действително, разпитаният свидетел Н. заяви, че от 1984 година знае, че аптеката се ползва само от “Аптечно управление” Пловдив, в което тя работи от 1973 год., но като редови счетоводител е запозната с книгите и счетоводните документи на дружеството. Не се оспорва и от ответника факта, че ищецът е владял аптеката преди 2002 година.

От коментираното удостоверение за съдебна регистрация на ищеца е видно, че “Аптечно-Пловдив” АД е регистрирано в регистъра за търговски дружества от 14.12.1998 година, поради което настоящият състав счита, че липсват данни за съществуването му като правен субект преди тази дата, поради което и не би могло да осъществява правновалидни действия като владение на процесната аптека. Липсват доказателства за правоприемство Аптечно управление Пловдив, което визира свидетеля, а и твърдения за присъединено владение.

Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да докаже предобиването на собствеността, следва ищецът да установи непрекъснато необезпокоявано владение поне десет години преди крайния период – 2002 год., каквото по делото не се установи безспорно, тъй като от 1998 год. до 2002 год. не е изтекъл десет годишен срок.

Независимо, че по факта за ползване на аптеката преди 2002 година от ищеца не се спори, за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо да се проведе пълно главно доказване на придобиването на собствеността върху процесния имот от ищеца. При така събраните доказателства съдът не счита такова доказване осъществено.

Освен горното, съдът счита, че изтичането на придобивната давност не води автоматично до възникване на право на собственост върху владения имот в полза на владелеца, а последния следва да се позове на него, независимо дали чрез снабдяване с документ за собственост или във висящ процес. След загубване на фактическата власт върху имота за повече от шест месеца давността се прекъсва, съгласно чл. 81 от ЗС и изтеклия период на давностно владение се заличава с обратна сила, независимо колко е продължило владението и дали е било в състояние да породи транслативен ефект, тъй като елемент на фактическия състав на придобивната давност е изтичане на определен срок безспорно и необезпокоявано владение с намерение за своене и позовавеното на изтичането му. Освен изтичане на срок на владение следва безспорно да бъде установен и анимусът за своене, който следва да бъде обективиран след изтичане на срока, към позоваване на придобиването на правото на собственост, по указания начин. По делото са налице доказателства, че ищецът е изгубил владението си преди повече от шест месеца, като липсва обективирано надлежно позоваване на изтичане на давността преди изтичането на шест месечния срок. Такива доказателства са отговорът по чл. 176, ал. 3 от ГПК на представителя на ответника, според който от 2002 година аптеката се ползва от ответника, след като е бил въведен във владение от съдия-изпълнител, което се потвърждава и от цитирания протокол за въвод във владение по изп. дело Ю 22/2002 год. на СИС при РС Първомай.

Поради изложеното съдът счита, че ответникът “Аптечно Пловдив” АД гр. Пловдив не е придобил собствеността върху обособената като самостоятелен обект аптека и на това оригинерно основание – изтичане на придобивна давност.

По делото са представени и други писмени доказателства от ответника, които съдът счита неотносими към настоящия спор.

За да завърши успешно едно производство по ревандикиране на вещта следва ищецът да докаже безспорно и несъмнено, наличието на три кумулативно дадени предпоставки - че е собственик на процесната вещ, че тя се владее от ответника и то без правно основание. Не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че ищецът е собственик на описания недвижим имот, на нито едно от въведените две основания – правоприемство от преобразувано държавно предприятие, на което е бил предоставен обекта за ползване или оперативно управление и включен в капитала му с акта на преобразуването, на осн. чл. 17 а от ЗППДОП /отм./, алтернативно - чрез упражняване от ищеца фактическата власт върху имота със съзнанието на собственик, необезпокоявано, за период от 1983 год. до 2002 год. и изтичане в негова полза на придобивна давност от повече от двадесет години.

Поради изложеното съдът счита, че искът за признаване на ищецът за собственик на описания в исковата молба недвижим имот и осъждане на ответника да отстъпи собствеността му и му предаде владението върху него, следва да бъде отхвърлен.

Ответникът моли за присъждане на разноски, но не представя доказателства за направени такива до приключване на съдебните прения, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “Аптечно Пловдив” АД гр. Пловдив, ул. *** № 30, представлявано от Н.И.А. – изпълнителен директор, за осъждане на ответника Църквата “Успение Богородично” с. Искра, обл. Пловдивска, с председател на Църковното Настоятелство свещеник Х.П.Х., да предаде владението върху собствения му на основание правоприемство от преобразувано държавно предприятие “Аптечно управление” Пловдив, на осн. чл. 17 а от ЗППДОП /отм./, алтернативно – на основание изтекла придобивна давност за периода от 1983 год. до 2002 год., недвижим имот - аптека, със застроена площ от 73,60 кв.м, състояща се от основно помещение аптека, складови площи, санитарен възел и обслужваща площ, който обект е разположен на първи етаж от комбинирана двуетажна масивна сграда, намираща се в с. Искра, обл. Пловдивска, която сграда е построена в дворно място, ул. *** № 1, цялото застроено и незастроено с площ от 554 кв.м, съставляващо УПИ ІІ-Аптека и авточакалня, от кв. 39 по изменения план на с. Искра, Пловдивска област, от 1980 год.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и изпращане препис от него.

Районен съдия: (п)

ЕК / АГ