Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

гр. Първомай, 30.04.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 161 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищецът твърди, че процесния имот е бил собствен на баща му Д.С. П., като след смъртта му брат му Д. С. се е отказал от неговото наследство с надлежно вписан писмен акт в специалната книга на РС Първомай. Поради това той, по силата на наследствено правоприемство, се явява изключителен собственик на имота по наследство от баща си Д.С. П. Алтернативно сочи придобивен способ – изтекла в негова полза придобивна давност от 1990 година до есента на 2007 година, в които той е ползвал имота необезпокоявано, безпрепятствено и непрекъснато. Ищецът моли да се установи спрямо ответниците, че е изключителен собственик на УПИ V-122 в кв. 19, по плана на с. Крушево, обл. Пловдивска, да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху имота и да бъде отменен нотариален акт № 97, том ІV, рег. № 2941 н.д. 606/2007 год. на нотариус № 248 Н. К. Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените деловодни разноски.

Ответниците не признават иска по основание - твърдят, че не ищецът а те са собственици на имота, който не е наследствен от бащата на ищеца, а е бил собственост на техния наследодател Д. Д.С., който го е придобил по давност, както е описано в нотариалния акт, който ги признава за собственици. Поради това твърдят, че отказът от наследство не е произвел действие, тъй като по време на извършването му вече Д. С., както е записано в разписната книга на селото, е бил собственик на имота. Освен това отказът от наследство на Д. С. е бил извършен след като той бил приел наследството от баща си, поради което твърдят да е недействителен. Молят да бъде отхвърлен иска. Не претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

През 1945-1946 година бащата на ищеца Д.С. П. и неговия брат били закупили дворно място от около 4 декара. Разделили го на половина, по равно, като едната половина ползвал Д.С. П., а другата брат му, както се били разбрали. В своята половина братът на Д. П. построил къща, за което е представена декларация за съгласие от 17.Х.1966 год., с подпис заверен от зам. председателя на СНС Крушево. Единствено форма за отстъпване на право на строеж в съсобствен имот е писмена декларация, поради което явно към датата на декларацията Д.С. П. и брат му С. С. П. са се имали за собственици на имота, част от който е процесния. Последното е видно от представеното по делото удостоверение от 04.02.2009 год. на Община Първомай, където е записано, че имотът, описан в декларацията, по отменения план на селото, е идентичен с УПИ V-122 и УПИ ІV-123 в кв. 19 по плана на с. Крушево, обл. Пловдивска, от 1986 год., действащ в момента. С влизане в сила на новия план от така придобитият имот са образувани два парцела, като всеки от братята е продължил да владее своята част, вече обособена в самостоятелен парцел. Така от 1986 година до смъртта си на 02.12.1989 година наследодателят на икеца продължил да владее своята част, вече УПИ V-122 в кв. 19 по плана на с. Крушево. За да приеме за установени така описаните факти, освен посочените писмени доказателства, съдът прие изцяло, като истинни, категорични и незаинтересовани свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели А. и Г. С. и М. М.

Съдът не кредитира представеното удостоверение от „ЕВН България Електроразпределение” АД – КЕЦ Първомай като доказателство за това, че наследодателят на ищеца Д.С. П. е бил собственик на имота, тъй като данните дадени от дружеството касаят период след смъртта му и се удостоверява, че титулярът на партидата в процесния имот е Д.С., което съдът не може да приеме категорично, че е лицето Д.С. П., тъй като липсват достатъчно индивидуализиращи признаци. Това обаче не е в състояние да промени формирания извод в следствие обсъждане на свидетелските показания на свидетелите С. и М., подкрепени с цитираните писмени доказателства.

Представено е и копие от разписен лист към проекта за дворищните регулации в село Крушево, заверен от кмета на с. Крушево, в който е видно, че процесният имот е бил записан като собствен на Д. Д.С.. Липсва обаче отбелязване на какво основание е направен този запис, а като номер и дата на документа за собственост е записан едва акта, с който ответниците са признати за собственици на имота през 2007 година. Независимо от това, дори да бе посочена дата и основание за придобиване на правото на собственост от наследодателя на ответниците Д. С., то отбелязването в разписния лист не произвежда вещноправно отчуждително действие. Поради което, и поради липса на представени други доказателства от ответниците, в чиято тежест на доказване е безспорното и категорично установяване на факта, че преди смъртта на Д.С. П. неговия син Д. Д.С. е бил собственик на процесния имот, съдът не прие за доказан, следователно осъществен, този факт. Ето защо съдът прие за установено, че към момента на смъртта си на 02.12.1989 година Д.С. П. е бил собственик на процесния имот, който е придобил по давност, чрез необезпокоявано и непрекъснато владение на имота в продължение на повече от десет години, от 1946 до 1989 година.

След смъртта му неговите наследници, които са приели наследството, по силата на универсално наследствено правоприемство са придобили имота. Наследници по закон са ищецът и брат му Д. Д.С., видно от представеното удостоверение за наследници № 30/24.09.2007 год. на община Първомай, кметство с. Крушево, заверено на 07.04.2008 год. Д. Д.С. е направил отказ от наследството на баща си, в предвидената в чл. 52 от ЗН форма и вписано надлежно в специалната книга на РС Първомай под № 6/07.02.1990 год, за което е представено заверено копие на удостоверение № 34/07.02.1990 год. на РС Първомай.

Ответниците твърдят, че преди да е направил отказа от наследство, техният наследодател го е приел, тъй като е поръчал на свидетеля Г. да изоре местото. Свидетелят заяви, че е изорал местото десет дни след като бил починал дядо Д. и това му е било поръчано от Д. С.. Други доказателства за действия, представляващи приемане на наследството не се посочиха от ответниците. Действително се събраха свидетелски показания, установяващи, че след смъртта на Д. П. имота е бил ползван и от двамата му сина, но тези свидетелски показания не могат категорично да установят ползване на имота за собствени нужди точно в този период – от смъртта на бащата Д. П. до вписване на отказа от наследството му от Д. С..

Отказът от наследство представлява едностранно изявление на едно лице, извършено в писмена форма, с което призованият да наследи изразява волята си да не приеме наследството и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към районния съд. Ако този отказ се предхожда от действия по приемане на наследството, то той е недействителен и не може да породи предвиденото в чл. 53 ЗН правно действие и да доведе до уголемяване дяловете на останалите наследници. В тежест на доказване за ответниците е да установят безспорно факта на извършване на действия, категорично доказващи приемането на наследството на баща му от Д. С.. Доказа се, че свидетелят е бил нает от Д. С. да изоре мястото, което е направил десет дни след смъртта на наследодателя Д. П. Не се установи безспорно обаче кога е бил нает, като е възможно това да е станало по поръка на починалия преди смъртта му и синът му само да е изпълнил волята му. При наличието на този спор относно недействителността на отказа от наследство следва да бъде извършена преценка дали действията на призования към наследяване, извършени след откриване на наследството, но преди вписването на отказа от същото, представляват приемане на наследството. Мълчаливо приемана на наследството ще бъде налице, когато по делото са установени безспорно действия, разкриващи действително и непротиворечиво намерение на наследника за приемането му. Действията, от които могат да се направят и други изводи, като посочения по-горе, които могат да се тълкуват и по друг начин, не могат да се приемат за такива, разкриващи категорично намерение за приемане на наследството. За приемане на наследството не може да се приемат и действия по обикновено управление на наследството, каквото е доказаното. Поради изложеното съдът не прие за установено от ответниците в настоящото производство, че наследодателят им Д. Д.С. е извършил действия, доказващи мълчаливо приемане на наследството, преди да бъде вписан изричният му отказ от него. Ето защо и съдът прие, че отказът от наследство е извършен в предвидената форма и вписан по съответния ред е породил действието си, като е уголемил дела на останалите наследници, съгласно нормата на чл. 53 от ЗН. Видно от представеното удостоверение за наследници единствен останал наследник е ищеца, поради което и съдът прие, че след смъртта на наследодателя си Д. П., по силата на универсалното правоприемство, той е станал собственик на процесния имот.

Разпитаните свидетели по делото, включително доведените от ищеца, заявиха, че имотът е бил ползван и от Д. С., а след неговата смърт и от сина му и съпругата му. Свидетелските показания на свидетелите Г. и У. бяха за отделни периоди от време, в които са виждали ответниците и наследодателят им Д. С. да работят имота, но не бяха достатъчно категорични и не дадоха убедителни показания за достатъчно дълъг период от време, за който да се приеме, че само ответниците са работили имота като свой, отблъсквайки всеки друг, който се счита за собственик на имота. Това е станало едва през 2007 година, когато, според свидетелите, ответниците след като се сдобили с нотариален акт не допускали вече ищеца в имота. Това време е недостатъчно да бъде придобит имота чрез давностно владение, а преди тази година няма данни такова да е било осъществено от ответниците, тъй като имота е бил обработван и от двамата братя – Д. и ищеца. Д. С. е придобил имота от баща си, като не се доказа да го е получил чрез правна сделка, която да е в състояние да прехвълри собствеността. Не се доказа приживе на Д. П. синът му Д. С. да е заявявал, че процесния имот е негов, включително на баща си, като да не го е допускал да използва имота по тази причина. Такова обективиране на намерение за своене и противопоставянето му на собственика, или на неговия наследник след смъртта му, не се доказа. Доказа се обратното – изялвление, с което се заявява, че се отказва от наследството на Д. П. Тъй като не се доказа ползване на имота от Д. С. до вписване на отказа от наследство от баща му Д. П., нито осъществен друг придобивен способ от Д. С. или ответниците по отношение на имота, то съдът не прие за осъществен факта на придобиване на имота от ответниците по какъвто и да е начин, включително чрез осъществаване на безпрепятствено категорично и безспорно давностно владение в продължение на повече от десет години. Действително се доказа ползване на имота и от ответниците, но не самостоятелно и противопоставено на ищеца. След като отказът на Д. С. от наследството на Д. П. е произвел действие, то ползването на имота наред със собственика не може да породи твърдяния от ответниците вещно-правен ефект, да ги направи собственици.

Поради изложеното съдът прие за установено, че процесният УПИ е бил придобит от Д. С. П., като след неговата смърт наследството му е прието от наследника му по закон К. Д. С., който е останал негов единствен универсален правоприемник, след отказа от наследството на брат му Д. Д. С. На основание наследствено правоприемство ищецът е станал единствен собственик на процесния имот. Поради това и съдът не разглежда евентуалното основание за придобиване на имота по силата на изтекла в полза на ищеза придобивна давност повече от десет години – от 1990 год. до 2007 година. От 2007 година ответниците се представят за собственици на същия имот, като се легитимират с нотариален акт издаден въз основа на обстоятелствена проверка, владеят имота и не допускат ищеца до него. Не се доказа ответниците да владеят имота на правно основание.

За да бъде проведен успешно един ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи по безспорен начин, че е собственик на имота, че ответникът го владее и, че го владее без правно основание. И трите елемента бяха доказани безспорно в настоящото производство, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен, за УПИ V-122 в кв. 19 по плана на с. Караджалово.

Ответниците се легитимират като собственици на процесния имот с нотариален акт № 97, том ІV, рег. № 2941 н.д. 606/2007 год. на нотариус № 248 от регистъра към Нотариалната камара на РБ Н. К., с район на действие района на РС Първомай, с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка нотариуса е констатирал, че правото на собственост принадлежи на ответниците. Тъй като това бе оспорено в настоящото производство, по силата на 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен издадения нотариален акт. В този смисъл и Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса за образуване на дело 25,49 лв, държавна такса за получаване на съдебно удостоверение в размер на 10 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 340 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН: **********,*** и И.С.С., с ЕГН: **********,***, да отстъпят собствеността и предадат владението на К. Д.С., с ЕГН: **********,***, върху УПИ V–122, в кв. 19, по плана на село Крушево, обл. Пловдивска, от 1986 година, с площ от 985 кв. метра, предназначен за жилищно строителство, при граници: улица, УПИ ІV-123, УПИ ІХ – дет. площадка и зеленина и УПИ VІ-121, с неприложена дворищна регулация откъм УПИ ІХ – дет. площадка и зеленина, на основание чл. 108 от ЗС.

ОТМЕНЯ нотариален акт № 97, том ІV, рег. № 2941, н.д. 606/2007 год. на нотариус № 248 от регистъра към Нотариалната камара на РБ Н. К., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН: **********,*** и И.С.С., с ЕГН: **********,***, да заплатят на К. Д.С., с ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 375,49 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК