Р Е Ш Е Н И Е

  63

гр. Първомай, 03.12.2008 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и осма година в състав:

                                                                                    Съдия: Елена  Калпачка

при секретря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 155 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск на основание чл. 244, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 350, ал. 1 от КТ.

            Ищеца моли да бъде осъден ответника да му заплати неизползван платен годишен отпуск за периода 2000 – 2006 година, в общ размер 700 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до пълното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 120 лева от 16.09.2006 год. до завеждане на делото и задължаване на ответника да впише в трудовата му книжка трудовия стаж. В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска за заплащане на сумите от 700 на 1005,00 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск и от 120 на 208,38 лева мораторна лихва от 16.09.2006 година до 19.03.2008 година. Моли да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски.

            Становището на ответника е, че исковете са неоснователни. Твърди, че неизползването на годишния отпуск на ищеца е било в следствие неговото противоправно поведение – не се е възползвал от хипотезите на чл. 176, ал. 3 и 4 от КТ. Твърди, че не е спазвал трудовата дисциплина, което се считало за ползване на годишен отпуск. Евентуално моли да бъде присъдена сума за обезщетяване на неползван отпуск, като се има предвид, че ищецът е работил на половин работен ден – 4 часа.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Безспорно е по делото, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответното читалище. Същото се доказва и от приложеното копие от лично трудово досие на ищеца. Въпреки, че не е представено доказателство за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 15.09.2006 година, то и по този факт страните не спорят.

            Ищецът твърди, че е бил назначен на трудов договор при пълно работно време, а ответникът, че е бил назначен за половин работен ден, както е отразено в приложения към трудовото му досие трудов договор от 1999 година. Видно от записите, обаче, в трудовата книжка на ищеца, то след сключване на трудовия му договор, са отразени промени, като не е попълнена графа четири от трудовата книжка, което означава, че промяната е свързана не само с промяна на възнаграждението, а и с продължителността на работното време. Графа четири на трудовата книжка удостоверява продължителност на работното време и се попълва само, когато работникът или служителят не работят на пълен работен ден. При нанесената промяна в трудовата книжка на ищеца не е попълнена тази графа, което означава, че се отразява трудово правоотношение за пълно работно време. Обратното е в тежест на доказване на ответника, въпреки, че не е оспорен представения писмен документ, а и доказателства в тази насока не се представиха – нито допълнителните споразумения, от които да е видно каква точно е настъпилата и отразена в трудовата книжка промяна на трудовото правоотношение, нито каквито и да било други доказателства. Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Поради това съдът приема, че се касае за трудово правоотношение, при което работникът е назначен на пълен работен ден.

            Ищецът твърди, че не е ползвал платения си годишен отпуск. Тъй като се касае за установяване на отрицателен факт – неизползване на годишен отпуск, в тежест на доказване за ответникът е да установи по безспорен и несъмнен начин, че ищецът го е използвал за времето, през което е бил в трудово правоотношение с него. Не може да се приеме, че нарушението на трудова дисциплина, за което липсват каквито и да било доказателства по делото, а и те биха били неотносими към предмета му, е равнозначно на ползване на отпуск. Двата института са коренно различни и това твърдение не намира опора в никаква нормативна разпоредба. В представеното копие от трудово досие липсват молби и заповеди за отпуск. Липсват други доказателства, от които да бъде направен безсъмнен и категоричен извод, че ищеца е ползвал платен годишен отпуск за процесния период, поради което съдът следва да приеме този недоказан факт за неосъществил се.

Действително, законът дава възможност на работника да ползва годишния си отпуск и механизми да стане това, въпреки липсата на съгласие на работодателя, но тази забрана за компенсация на годишния отпуск с парична сума е с оглед стимулиране на работника и служителя да използва реално дадените му права за почивка от трудовия процес и касае само съществуващо трудово правоотношение. При прекратяване работникът и служителят има право на компенсация за неизползвания размер на полагашия му се отпуск, тъй като законът не предвижда такава забрана в чл. 178 от КТ, дори напротив, прекратяването на трудовото правоотношение е хипотеза, изведена извън принципа за забрана на компенсация.

            От приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът прие изцяло като компетентно изготвено, е видно, че за процесния период ищецът е имал право на 134 дни платен годишен отпуск, обезщетението за които съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза на 1005 лева, а размерът на мораторната лихва от 16.09.2006 год. до 14.03.2008 год. – на 208, 38 лева. Това заключение не бе оспорено от страните, с изключение на продължителността на работното време, пълен работен ден, както е изчислено от вещото лице. То обаче не касае правилността на заключението. Прието е и друго такова, при което за база на изчисляване на работните дни платен отпуск, които ищецът е имал за процесния период е взето работно време от 4 часа, но не се доказа да е било такова съдаржанието на трудовото правоотношение, поради което и съдът не обсъжда това заключение.

            Видно от представеното копие от трудова книжка на ищеца, не е отразено прекратяването на трудовото правоотношение, нито трудовия стаж. Не се твърди от ответника, че това е сторено. Разпитания по делото свидетел не установи обратното, а заяви, че действително знае за тези проблеми между страните, но не знае защо не са отразени тези факти. Поради това съдът прие за доказан безспорно и факта на отказ на ответника да отрази прекратяването на трудовото правоотношение и прослужения трудов стаж в трудовата книжка на ищеца.

            При така събраните доказателства съдът установи, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за периода 2000 - 2006 година. През този период не е ползвал платен годишен отпуск. Същият не му е бил заплатен при прекратяване на трудовото му правоотношение. На основание чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение е дължимо към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Ето защо исковете на основание чл. 244 от КТ и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло. Размерът и на двата иска е доказан с приетото по делото заключение на вещото лице В.. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

            Съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Това не е сторено, поради което и искът следва да бъде уважен, като ответникът бъде задължен да впише тези обстоятелства в трудовата книжка на ищеца.

Държавната такса в размер на 48,50 лева следва да се заплати по сметка на РС Първомай от ответника. По сметка на РС Първомай следва да бъдат възстановени и направените разходи за счетоводна експертиза в размер на 40 лева. Направените разходи от ищеца по делото за адвокатска защита в размер на 80 лева следва да му бъдат заплетени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОСЪЖДА Народно читалище “Пробуда” с. Дълбок извор, със седалище и адрес на управление с. Дълбок извор, община Първомай, обл. Пловдивска, представлявано от Ж. Г. Ц., да заплати на Я.А.Г.,***, с ЕГН: **********, сумата от 1005 /хиляда и пет/ лева, представляващи обезщетение за неизползван годишен отпуск за периода 2000 год. – 2006 год., ведно със законната лихва от 14.03.2008 година до окончателното и изплащане, на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 208,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2006 година до 14.03.2008 година.

ОСЪЖДА Народно читалище “Пробуда” с. Дълбок извор, със седалище и адрес на управление с. Дълбок извор, община Първомай, обл. Пловдивска, представлявано от Ж. Г. Ц., да впише в трудовата книжка на  Я.А.Г.,***, с ЕГН: **********, данните, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение, на осн. чл. 350, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА Народно читалище “Пробуда” с. Дълбок извор, със седалище и адрес на управление с. Дълбок извор, община Първомай, обл. Пловдивска, представлявано от Ж. Г. Ц., да заплати по сметката на РС Първомай държавна такса в размер на 48,50 лева и разноски в размер на 40 лева.

ОСЪЖДА Народно читалище “Пробуда” с. Дълбок извор, със седалище и адрес на управление с. Дълбок извор, община Първомай, обл. Пловдивска, представлявано от Ж. Г. Ц., да заплати на Я.А.Г.,***, с ЕГН: **********, сумата от 80 лева адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчването му.

                                                         

                                                                                                Районен съдия:  /П/

 

ЕК/НК