В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и осма година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 150 по описа за 2008 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителката Г.В.С. е подала молба от 11.03.2008 г., съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН. В молбата си твърди, че съпругът и – ответник по молбата, на 10.03.2008 година я гонил с нож да я убива. В молбата моли да бъдат наложени на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, както и тези, които съдът прецени за необходимо. Към молбата е приложена декларация, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката е декларирала твърдените обстоятелства.

Ответникът Д.И.С. оспорва изцяло описаната в молбата фактическа обстановка, като твърди, че нито преди, нито на посочената дата е извършвал какъвто и да било акт на домашно насилие спрямо съпругата си, а точно обратното, той се грижил за нея, а тя не го уважавала.

Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Не се спори, че страните живеят в едно домакинство. Доказателство, че са съпрузи, както се твърди, не се представи.

Освен приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, други доказателства не бяха представени от страните и събрани от съда. Молителката заяви, че по време на описания в молбата и приложената към нея декларация инцидент е имало свидетели, които не посочи с имена и адреси, а които пожела да доведе в съдебно заседание, за което и бе дадена възможност. Делото бе отложено за друга дата, на която молителката не се яви и не доведе свидетели, които да бъдат допуснати до разпит за доказване на твърдения от нея акт на домашно насилие.

При така установената фактическа обстановка съдът прие молбата за недоказана, поради което и неоснователна.

Действително, домашно насилие е всеки акт, спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище /чл. 2 ЗЗДН/, с който е осъществено посегателство срещу личността на лицето. Твърдените обстоятелства в молбата обаче, за наличие на такова посегателство, не се установиха по безпорен и несъмнен начин. Действително законодателят е установил при липса на други възможни доказателства, заповедта за защита да бъде издадена от съда при наличието единствено на декларацията по чл. 9 от закона. В случая обаче се твърди от молителката, че такива доказателства съществуват, но не бяха събрани от съда, поради недовеждането на свидетел, ангажиран от молителката. Законът допуска такова обръщане на доказателствената тежест в едно гражданско производство, в което ответникът е задължен да докаже неосъществяването на определени факти, само защото, в повечето случаи се касае до много лични отношения, които не стават достояние на трети лица, поради което и остават недоказуеми, въпреки наличието на коствени доказателства. Поради това и законодателят е приел такова изключение от принципа всеки да доказва твърденията си в гражданския процес, с оглед закрила на личната свобода и като единствена възможност за законодателна защита от такова морално укоримо поведение. В случая обаче не е налице тази хипотеза, според молителката съществуват доказателства за оспорените от ответника факти, които не бяха предоставени на съда, както и не бе изтъкната причина за това. Ето защо съдът счита, че молбата е недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Молителката следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 25 лева, на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда на гражданския процесуален кодекс, съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.В.С., с ЕГН: **********,***, срещу Д.И.С.,***, за издаване на заповед за защита, на осн. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

ОСЪЖДА Г.В.С., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса с размер на 25 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 7 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: (п)

ЕК / ТП