РЕШЕНИЕ

№ 10

град Първомай, 31.03.2008 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осма година в състав:

Председател

Спасимир здравчев

при участието на секретаря Атанаска гаджева и прокурора Миглена кирова, разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 147 по описа на Съда за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид:

Искане на основание чл. 28, ал. 1и чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай иска настаняване на малолетната Н.Т.А. с ЕГН ********** в семейството на майка й М.З.К. с ЕГН ********** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата от значение за случая по преценка на Съда с оглед на най-добрия интерес на детето.

В съдебно заседание представителят на Дирекцията поддържа молбата.

Прокурорът счита, че искането е основателно и че е в изключителен интерес на детето да бъде настанено в семейна среда за срок от една година или до промяна на обстоятелствата за това, като най-подходящо за случая е семейството на майка му М.З.К..

Малолетната Н.Т.А. разказва, че баща й Т.Н.А. я е бил неколкократно с пръчки и маши. Бутал я е на леглото, целувал я е навсякъде по лицето и е прониквал с пръст между крачетата. Заявява желание да живее при майка си и уверява Съда, че това, което казва, не е лъжа и че никой не я е накарал да говори неистини.

М.З.К. разказва как при поредното посещение на детето при нея е забелязала кръв по бикините и синини по краката му и при разговор е разбрала за насилие от страна на бащата.

Т.Н.А. заявява, че тези твърдения са неистини и че детето е настроено от майка си да говори така, за да живее при нея.

Експертът Н.П. поддържа социалния доклад, който се базира на данните и разговорите, проведени с детето, майката и бащата, твърди че при посещение в дома на Т.А. установява лошите битови условия, в които живее Н.А..

Като прецени събраните доказателства, с оглед на становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Н.Т.А. с ЕГН **********,***, област Пловдив, и настоящ адрес: село П., община Садово, област Пловдив, е родена в град П., област Пловдив, от майка М.З.А. (след развода К.) с ЕГН ********** и с баща Т.Н.А. с ЕГН **********, като родителите от брака си имат още едно дете – Иванка Т.А. с ЕГН **********.

С Решение № 19 / 25.03.2005 година по гражданско дело № 67 / 2005 година по описа на Районен съд – Чирпан бракът между М.З.А. и Т.Н.А. е разтрогнат, като упражняването на родителски права върху детето Н.А. са присъдени на бащата, а върху Иванка А. – на майката.

След развода Н. остава да живее с баща си в семейното жилище в село М., община Садово, област Пловдив.

Майката взема редовно детето на полагащите й се свиждания, а то почти винаги е мръсно и неизкъпано.

При едно от последните посещения, когато го къпе, М.К. забелязва синини по крачетата на детето и то споделя, че това са следи от бой с пръчка и маша, нанесен му от бащата. Майката забелязва и кървави следи по бельото на дъщеря си. Тогава детето споделя, че Т.А. неколкократно я кара да се съблече гола, бута я на леглото, целува я и я опипва по цялото тяло, като на два пъти прониква с пръст в нея. Потресена от тези обстоятелства, М.К. търси съдействие на отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай.

На 30.01.2008 година след получаването на сигнала незабавно е проведен разговор от социален работник с Н.А. ***, където тя е ученичка в трети клас, в присъствието на класния ръководител и директора. Н. разказва, че баща й често я бие, според нея без причина, като я удря с пръчка или маша, става раздразнителен, псува и й говори „глупости”. Два пъти той я кара да се съблече гола, като я целува и опипва, а после прониква с пръст в нея. Въпреки че детето го моли да спре, защото го боли, той не престава. Н. споделя, че за пръв път това се случва преди Нова година, а за втори – след като се връща от гостуване при майка си за новогодишните празници. Страхува се, че ако каже на майка си, след това ще последва наказание от баща й. Разплаква се и изразява нежелание да живее при него. Споделя, че баща й често се събира с приятели вкъщи и устройва купони в стаята, където спи и тя. Това й пречи да си учи уроците и да се наспи. Бащата не й разрешава да се къпе и не полага грижи за хигиената й.

Същият ден социалният работник разговаря и с Божурка И., класен ръководител на детето, която споделя, че напоследък детето е стресирано и притеснено - когато пише в час, ръката му треперела. Твърди, че преди време е видяла синина на окото и рана на носа на Н., но детето отговаря, че се е ударило. Госпожа И. заявява, че бащата не се интересува от състоянието на дъщеря си в училище – не посещава на родителски срещи и не е закупил всички необходими помагала.

След разговори с детето, майката и класния ръководител същия ден социалният работник посещава и дома на бащата в село М., община Садово, област Пловдив. Тухлената къща на два етажа е в крайно занемарено състояние – обитава се само първият етаж, като детето и бащата спят в на общо легло в една от стаите, в която на диван отстрани спи и дядото.

В присъствието на кмета на селото социалният работник провежда разговор с Т.А., който категорично отрича отправените му обвинения и изразява желание да продължава да се грижи за детето си.

На 31.01.2008 година отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай сезира Районна прокуратура – Асеновград за предприемане на процедура по компетентност.

От проведено незабавно проучване Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай установява, че майката на детето, М.К., в момента живее на съпружески начала с А.Д.Д. и другите си две деца в жилището на родителите си в село П., община Садово, област Пловдив, което се състои от две стаи. Хигиената в дома е на ниво, жилищните условия са задоволителни.

М.К. получава майчинство в размер на 180,00 лева и месечна помощ в размер на 40,00 лева на основание чл. 7 от ЗСПД. Мъжът с когото съжителства, работи като тракторист в оризарна в село М. и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 350,00 лева, като има и допълнителни трудови доходи от граждански договор за снегопочистване и опесъчаване през зимния сезон.

А.Д., М.К. и родителите й изразяват готовност за отглеждането на детето Н.А..

Със Заповед № 5 / 31.01.2008 година на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай Н.Т.А. е настанена в семейството на М.З.К..

Настоящата инстанция отчита обстоятелството, че съгласно приложеното Съдебномедицинско удостоверение № 113 / 2008 година на катедра „Съдебна медицина” при МУ – Пловдив по половите органи и аналната лигавица на Н.Т.А. не се установяват травматични увреждания, но с оглед на доказателствената съвкупност по делото Съдът намира, че детето е в риск по смисъла на § 1, т. 6, букви Б и В от Закона за закрила на детето и са налице основанията на чл. 25, т. 4 от същия закон то да бъде настанено извън семейството на бащата, защото е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

В изключителен интерес на Н.Т.А. е да бъде настанена в семейна среда, в която ще й се осигури добро социално развитие и задоволяване на свързаните с него физиологични, психологически и образователни нужди и искането за прилагане на мерки за закрила при хипотезата на чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за закрила на детето се явява основателно е следва да се уважи.

Фактическото положение към момента е, че Н.Т.А. е настанена по административен ред в семейството на майка си и няма причина да бъде премествана в друго семейство или в специализирано заведение.

Настаняването при майката следва да е за срок от една година или до настъпване на основания за неговото прекратяване по смисъла на чл. 29 от Закона, в каквато насока са и исканията на страните.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 3, 4 и 5 от Закона за закрила на детето, Съдът

Настанява малолетната Н.Т.А. с ЕГН ********** в семейството на М.З.К. с ЕГН ********** ***, област Пловдив, за срок от една година или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването на основание чл. 29 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

Председател:

(п)

СЗ / АГ