Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр. Първомай, 07.08.2008 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Първомайският районен съд, трети съдебен състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 145 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съдединени искове на основание чл. 207 от КТ.

Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В. от АК София, моли да бъде осъден ответникът да му заплати  сумата от 7 000 лева, представляваща частично обезщетение за липсите от касата на дружеството за периода 01.07.1999 година до 25.02.2004 год., от пълния размер на 11 482,41 лв., ведно с мораторната лихва от 3620 лева върху сумата от 25.02.2004 год. до 29.02.2008 год., както и причинени вреди на дружеството с изплащане на трудово възнаграждение на ловния надзирател И.Ш., за периода от 15.04.2002 год. до 28.06.2003 год., в размер на 3000 лева, частичен иск от сумата 3294,69 лева, ведно с мораторната лихва върху претендираната сума в размер на 1550 лева за периода от 25.02.2004 год. до 29.02.2008 год. Моли присъждане на разноски.

В становището ответникът заяви, че не признава иска, нито по основание, нито по размер. Твърди невиновно свое поведение, породено от пълната липса на условия за счетоводна отчетност, както и, че дори да има някакви липси, то не е доказан по несъмнен начин техния размер и негово виновно поведение в причинна връзка с тези вреди. Моли да се отхвърли иска изцяло като недоказан и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба и подадената в последствие уточняваща молба, приета за неразделна част от исковата молба е посочено, че ответникът е бил назначен на длъжност счетоводител в ищцовото дружество, като по повод изпълнение на трудовите си задължения е причинил изброените щети и допуснал описаните липси, с което е навредил на дружеството. Наличието на трудовото правоотношение изключва приложението на общия режим на непозволеното увреждане, тъй като КТ предвижда специален правен режим, а нормите на ЗЗД намират субсидиарно приложение. Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя съгласно чл. 107 от КТ. Квалификацията на иска не е задължение на страната, а съдът следва да подведе твърденията и под съответната правна норма, поради което и квалифицира иска като такъв, на основание чл. 107 от КТ.

Не се спори между страните, че ответникът е бил назначен на длъжност счетоводител в ответното дружество. Към приложеното досъдебно производство се намира и трудов договор от 01.11.1996 година /л. 57, том І от сл.дело № 1995/04 на ОСС Пловдив/, който доказва тези твърдения. Ищецът твърди още, че ответникът е упражнявал и материално отчетническа дейност, като е бил назначен и е осъществявал и длъжността “касиер” към ищцовото дружество. Това твърдение обаче остана изцяло недоказано от приетите по делото доказателства. По приложеното цитирано досъдебно производство е приложен трудов договор от 01.06.2001 год., за длъжност счетоводител-касиер, между ответника и ищцовото дружество, който обаче не е подписан от ответника и съдът не приема за доказателство за валидно възникнало трудово правоотношение. Не са приложени други доказателства, от които да е видно, че ответникът се е съгласил да осъществява и тази дейност – на касиер, в дружеството. Не се представиха нито анекс към трудов договор, нито се доказа по някакъв начин да е осъществявал и тази материално отчетническа дейност – със свидетели или по реда на чл. 114 от ГПК /отм./, от което съдът да направи обоснован извод, че на ответника е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Не се представи и длъжностна характеристика на ответника, от където да личи възлагане на тези функции, които не са несъвместими с длъжността, на която е бил назначен ответника, но за които няма никакви доказателства по делото. От свидетелските показания на свидетеля е видно, че не само ответникът, но и друго лице е разполагало със средствата на дружеството. Не се установи с надлежните доказателствени средства и способи приложените към следственото дело документи от кого са подписани, дали от ответника и в какво качество. Не се установи какви трудови задължения е нарушил ответникът, в следствие на което да са настъпили щети за ищеца.

От приетата по делото без възражения на страните счетоводна експертиза, възприето изцяло от съда, се установи, че действително в процесния период на дружеството са причинени вреди в размер на изплатеното трудово възнаграждение на И.Ш., ловен надзирател, съгласно трудов договор, приложен към следственото дело /л. 63, том І/ в размер на 3196,30 лева, тъй като не е имало основание да бъдат начислявани, след като е ползвал отпуск по болест, както и установени липси в размер на посоченото в исковата молба, или 11 482,41 лева.

Твърдението на ответника, че липсите не са в следствие на неговото поведение, а на липса на всякакви правила в ищцовото дружество и осигурени каквито и да било условия за съхранение на материални ценности, включително липса на каса и ключ на стаята, в която са съхранявани, както и това, че не той е имал единствен достъп до средствата не бяха доказани по никакъв начин, независимо от допуснатите гласни доказателствени средства, поради липса на всякаква активност у страната. Твърденията на органа на досъдебното производство и направените от него изводи в приетото като официален документ постановление за прекратяване на наказателно производство нито могат да обвържат съда, нито дори да се ползват от него, с оглед спазване на принципа на устност и непосредственост на гражданския процес.

При така събраните доказателства съдът счита, че не е безспорно доказано съществуването на трудово правоотношение, при което ответникът да е бил задължен да събира, съхранява и разходва парични и материални ценности, в следствие на което трудово задължение да са възникнали щети за ищцовото дружество и причинени щети. Съгласно чл. 211 КТ, пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като са възможни три способа - в образувано наказателно производство да се предяви граждански иск, по реда на особеното производство по актове за начет и по общия исков ред, какъвто е настоящия случай. Но, докато в производството по начет фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното, /чл. 301, ал. 1 ГПК отм./, то в производството по общия исков ред важат общите правила и тежестта за доказване е върху ищеца, съгласно чл. 127 от ГПК /отм./. Търсената по този ред отговорност следва да бъде санкция за извършено вредоносно нарушение на трудовите задължения на ответника. Събраните по делото оскъдни доказателства обаче не доказват такова, поради което и не обуславят търсената отговорност по чл. 207, ал. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./, всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че не е осъществен фактическият състав, визиран в разпоредбата на чл. 207 от КТ. Следователно, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника. Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради неоснователността на предявените основни искове следва да бъдат отхвърлени и акцесорните такива за присъждане на мораторни лихви.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска. По делото няма доказани реално направени разноски от ответника, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие няма отбелязана заплатена сума, то и не следва да бъдат присъждани разноски.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля исковете, предявени от Сдружение Ловно-рибарско дружество “Марица”, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. “Н.В.” № 17, представлявано от Т.Н.Б., председател на УС, срещу А.Б.Ч.,***, за заплащане на

сума в размер на 3000 лева, обезщетение за претърпени вреди от неоснователно изплащане на трудово възнаграждение на ловния надзирател И.Ш., за периода от 15.04.2002 год. до 28.06.2003 год. (като частичен иск от сумата 3294,69 лева, установена при извършена вътрешна ревизия), ведно с мораторната лихва върху посочената сума в размер на 1550 лева за периода от 25.02.2004 год. до 29.02.2008 год.

и сума в размер на 7 000 лева, обезщетение за липсите от касата на дружеството за периода 01.07.1999 година до 25.02.2004 год., ( като частичен иск от цялата сума в размер на 11 482,41 лв.), ведно с мораторната лихва от 3620 лева върху горната сумата за периода от 25.02.2004 год. до 29.02.2008 год.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

Районен съдия: (п)

ЕК / АГ

 

ЕК / МЗ