Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. Първомай, 31.07.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, трети съдебен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 126 по описа на съда за 2008г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове на основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д. от АК Пловдив, моли да бъде осъден ответникът да му заплати причинените виновно от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на нанесените му три средни телесни повреди, за което е признат за виновен с определение, влязло в сила на 26.02.2008 година, с което е утвърдено споразумение за решаване на НОХД 6 / 2008 год. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 14.09.2007 година до окончателното и изплащане. Моли присъждане на разноски.

В становището си по иска ответникът заяви, че признава иска, но е безработен и няма средства да възстанови причинените от него щети.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че на 14.09.2007 год. около полунощ, ответникът е ударил с дръжка на пистолет ищеца по главата. В следствие на удара са били причинени на ищеца описаните в исковата молба наранявания, а именно – разкъсно-контузна рана и многофрагментно счупване на лявата теменна кост с хлътване на фрагментите към черепната кухина / импресионно счупване /, което е довело до нараняване, проникващо в черепната кухина, контузия на мозъка и сътресение на мозъка. Тази фактическа обстановка се установява от приложеното по делото НОХД 6 / 2008 година на РС Първомай, водено срещу ответника А.И.С. и завършило с одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело от съда на 26.02.2008 год. Ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, за това, че на 14/15.09.2007 год. в с. Градина, обл. Пловдив, е причинил на Т.А.Т. ***, средни телесни повреди, изразяващи се в 1. разкъсно-контузна рана и многофрагментно счупване на лявата теменна кост, с хлътване на фрагментите към черепната кухина / импресионно счупване /, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; и 3. сътресение на мозъка, само по себе си довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която е извършена само по писмени данни, приета без възражение на страните и професионално изготвена, и възприета изцяло от съда, е установено, че болките, които е претърпял ищеца са над обичайните, тъй като черепно-мозъчната травма протича с огнищна симптоматика. При контузията на мозъка, която е най-тежка от мозъчните травми, нанесени на ищеца, клиничната картина се изразява на преден план с нарушено съзнание, което е увредено в тежка степен и трае продължително време. Болните се оплакват от главоболие, гадене и повръщане. Възможни са и късни последици от мозъчната травма. В конкретния случай, при оперативното лечение, част от костите на черепния покрив в областта на травмата са отстранени, поради което мозъкът в този участък е непосредствено под кожата на скалпа на главата и не е защитен. Контузията на мозъка е мозъчно увреждане в най-тежка степен и при него не могат да се прогнозират нито период на оздравяване, нито наличие на усложнения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави и своите правни изводи, съгласно чл. 222 от ГПК. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо и с оглед на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателното дело по НОХД № 6/2008 год. на РС Първомай от 26.02.2008 година, което има последиците на влязла в сила присъда, по безспорен и категоричен начин е доказано основанието на иска предявен по чл. 45 от ЗЗД, а именно виновното и противоправно поведение на ответника С., извършеното от него деяние – нанасяне на конкретно описаните средни телесни повреди, както и презюмираната причинна връзка между виновното поведение на ответника и настъпилия съставомерен резултат. С оглед на това съдът намира също така за безспорно, че ищеца по делото е претърпял неимуществени вреди в резултат на престъплението, причинено от виновното поведение на ответника.

Какви обаче точно са били неблагоприятните последици от нанесените му телесни повреди не бе установено пред съда, защото не бяха представени никакви доказателства за това. Действително, от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че описаните страдания в исковата молба е възможно да са били причинени на ищеца, защото това е обичайно състояние за такъв тип увреждане, но не е доказано, че и при ищеца увреждането е протекло по точно този обичаен начин.

Тъй като основанието на иска е безспорно доказано, то размерът му ще следва да бъде определен от съда, съобразно нормата на чл. 130 от ГПК /отм/ и чл. 52 от ЗЗД. В конкретният случай уврежданията са причинени от ударите на ответника с дръжката на пистолет по главата на ищеца. От тези удари са и причинени, безспорно, нанесените на ищеца телесни повреди. Самият начин на причиняване на уврежданията е жесток и болезнен. Ищецът е бил ударен не еднократно и със сила, да счупи черепа му. Установено бе от съдебно-медицинската експертиза, че причинената в следствие на тези удари увреда – контузия на мозъка е най-тежката възможна травма на мозъка. Неминуемо при нея е нарушаване на съзнанието. Освен това не може да се очаква пълно оздравяване, тъй като тъканта на мозъка, в областта на нанесената травма е пропита с кръв и некротизирала. Установено бе, и че болките причинени от нея са над обичайните, както и че е бил с разстроено съзнание. Благоприятното при конкретния случай е било, че контузията на мозъка не се е разпространила, а е останала локализирана до мястото на счупване на черепа. При счупването на черепа са били забити в мозъчната кора части от костта на черепа, като при отстраняването им мозъка е останал само под кожата на скалпа. Това нарушение на естественото обезопасяване на мозъка, в следствие на което е останал без необходимата защита създава неудобства и психически дискомфорд в следствие от постоянно възможната лесна увреда. Не бе установено ищецът да се оплаква от гадене, повръщане, главоболие, лесна уморяемост и друг дискомфорт, поради което, дори и обичайни за този вид увреди, съдът не ги взема предвид при определяне на обема вреди, причинени от непозволеното увреждане от ответника на ищеца, тъй като, въпреки, че са много вероятни, не бяха доказани безспорно.

Ето защо, като прие, че в следствие на причинената му разкъсно-контузна рана и многофрагментно счупване на лявата теменна кост, с хлътване на фрагментите към черепната кухина / импресионно счупване /, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина, в следствие на което е отстранена част от черепната кост и мозъкът е останал непосредствено под скалпа, търпи нематериални вреди, които съдът определи съгласно чл. 130 от ГПК /отм./ и счете, че справедливото, съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за тях е в размер на 1000 лева. В следствие на контузията на мозъка ищецът е претърпял болки и страдания над обичайния размер, бил е с нарушено съзнание, като последиците от тази най-тежка травма не може да се очаква да отшумят напълно, поради безвъзвратното увреждане на тъкънта на мозъка в областта на нанесената травма. За обезщетение на тези нанесени нематериални вреди съдът счита, че предявения размер на иска е справедливо обезщетение и следва да бъде уважен в пълен размер от 2000 лева.

Не се доказа в следствие на сътресението на мозъка ищеца да е търпял болки и страдания, извън описаните и причинени от нанесените му по-тежки увреди, които да бъде осъден ответника да обезщети. Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Върху уважената част от исковете следва, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, да се присъди и законната лихва за обезвреда от датата на увреждането -14.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 75 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса върху уважената част от иска и деловодни разноски за назначена съдебно-медицинска експертиза, в размер на 75 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на Т.А.Т., с ЕГН: ********** ***, сумата от 1000 /хиляда / лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на нанесената от А.И.С. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и многофрагментно счупване на лявата теменна кост, с хлътване на фрагментите към черепната кухина / импресионно счупване /, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина, за което е признат за виновен с определение, влязло в сила на 26.02.2008 година, с което е утвърдено споразумение за решаване на НОХД 6 / 2008 год. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 14.09.2007 година до окончателното и изплащане, като иска в останалата му част отхвърля като недоказан.

ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на Т.А.Т., с ЕГН: ********** ***, сумата от 2000 / две хиляди / лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на нанесената от А.И.С. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което е признат за виновен с определение, влязло в сила на 26.02.2008 година, с което е утвърдено споразумение за решаване на НОХД 6 / 2008 год. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 14.09.2007 година до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.А.Т., с ЕГН: ********** ***, срещу А.И.С., с ЕГН: **********,***, за заплащане на сумата от 2 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на нанесената от А.И.С. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което е признат за виновен с определение, влязло в сила на 26.02.2008 година, с което е утвърдено споразумение за решаване на НОХД 6 / 2008 год. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 14.09.2007 година до окончателното и изплащане, като недоказан.

ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на Т.А.Т., с ЕГН: ********** ***, сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, направени разноски в производството.

ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Първомай, сумата от 195 /сто деветдесет и пет/ лева държавна такса и направени разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Районен съдия: (п)

ЕК / ТП