РЕШЕНИЕ

№ 7

град Първомай, 07.03.2008 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осма година в състав:

Председател

Спасимир здравчев

при участието на секретаря Атанаска гаджева и прокурора Миглена кирова, разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 5 по описа на Съда за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид:

Искане на основание чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето.

Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай иска настаняване на малолетната С.В.Б. с ЕГН ********** в Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижа в село Зелениково, община Брезово, област Пловдив, за срок от една година.

В съдебно заседание представителят на Дирекцията поддържа молбата. Моли да се уважи направеното искане, като намира, че с оглед на интереса на детето подходящ за настаняване е срокът от една година, след който при необходимите проучвания ще се прецени дали детето да бъде оставено за отглеждане в дома, или да се реинтегрира в семейна среда при майка си.

Прокурорът счита, че искането е основателно и че е в изключителен интерес на детето да бъде настанено в Дома за срок от една година.

Майката В.К.Б. заявява, че иска детето да бъде настанено за една година в ДОВДЛРГ, село Зелениково, община Брезово, област Пловдив, защото в момента няма финансова възможност да се грижи за него – няма собствено жилище и постоянна работа. В момента работи с изпитателен срок в цех за черва в село Ц. с месечна заплата от 250 лева, която намира за недостатъчна да се грижи за децата си. Не желае детето София да се отглежда от биологичния си баща К.С., заради семейните скандали, чийто свидетели са били и двете им деца.

К.А.С., за когото се твърди, че е биологичен баща, изразява готовност да се грижи за С. Заявява, че живее на семейни начала с жена в село З., Смолянско, от която има 20-дневно бебе и се грижи още за нейните две по-големи деца, които ползват услугата „Семейна грижа” на Дирекция „Социално подпомагане”. Споделя, че е търсил децата си от В.Б.,***, тя ги е криела и не им е позволявала срещи с него. Твърди, че детето не е записано на негово име, защото когато се е родило, той е бил в град София с другата си дъщеря Е.

Като прецени събраните доказателства, с оглед на становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С.В.Б. с ЕГН ********** ***, област Пловдив, улица „Акация” № 1, е родена град С. от майка В.К.Б. с ЕГН ********** и с баща неизвестен.

На 27.11.2007 година в отдел “Социална закрила” – Садово на Дирекция Социално подпомагане” при Община Първомай постъпва молба от В.К.Б. за настаняване в институция на двете й деца – Е.К.С. и С.В.Б..

И двете деца са родени от безбрачното съжителство на майката с К.А.С.

От първия си брак В.Б. има две пълнолетни деца, с които не поддържа връзка повече от 10 години.

В началото на връзката си с К.С. Б. ***, област Смолян.

През 2004 година се заселват в село Ч., община С., област П., и започват работа като кравегледачи при частен стопанин. Живеят в помещение на работодателя си в близост до оборите, в които работят. Там се запознават и с А.К., също кравегледач.

След скандал със собственика К.С. напуща работа и заедно с В.Б. ***, където е и постоянният им адрес.

През 2005 година Б. с децата го напуща, тъй като по думите й той често употребява алкохол и я бие, а децата стават свидетели на тези скандали и това ги стресира.

През март 2005 година майката и децата се връщат отново в село Ч. и тъй като няма къде да живеят, отсядат временно в къщата на А.К. Това продължава и до днес, но В.Б. отрича да има друга връзка с него, освен приятелска. По нейни думи бащата не е търсил децата си по никакъв повод през изминалите до сега две години. Майката си намира за кратко работа, но не може продължително да се задържи някъде, защото няма кой да й гледа децата. Мъжът, в чиято къща живее, й помага финансово, но синовете му започват да негодуват и заради присъствието на В.Б. и децата й често започват да избухват скандали. А.К. се принуждава да й постави условие да си търси жилище и работа, тъй като вече не може да й помага. Притеснена от този факт, Б. посещава отдел „Социална закрила” – Садово и подава молба за настаняване в институция на децата си Е. и С.

Социалният работник провежда с нея консултации за условията и реда за ползване на социални услуги, за да останат децата в семейна среда, но тя отказва и потвърждава желанието си децата да бъдат настанени в институция и че предпочита това в сравнение с алтернативата бащата да се грижи за тях.

На 03.12.2007 година служител от отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Ч. в телефонен разговор с главен експерт Нели П. информира, че К.С. заявява, че желае да вземе при себе си децата Е. и С. и да полага грижи за тях и споделя, че ще отиде до село Ч. да ги види и да разговаря с майката. Същият ден В.Б. посещава социалния работник и е предупредена, че К.С. има намерение да я посети, при което декларира собственоръчно, че не желае да му даде децата, защото му няма доверие и защото те се страхуват от него.

На 04.12.2007 година В.Б. посещава отново социалния работник и разказва, че вечерта на 03.12.2007 година след употреба на алкохол К.С. е дошъл да види децата си. С него била и жената, с която в момента живеел. Още щом видяла баща си, Е. започнала да плаче и да се крие от него. По-малката, С., също се разплакала. Майката отказала да му даде децата и бащата си тръгнал ядосан след заявление, че повече няма да ги търси.

Още същият ден главен експерт Нели П. посещава дома, за да проведе разговор с децата. При споменаването на името на бащата Е. започва да плаче и не желае да каже нищо. На въпрос страхува ли се от него, тя само хлипа и се крие в майка си. По-малката, С., притеснено отговаря, че не иска да живее при „този чичо”.

При проведената среща А.К., при когото живее В.Б. с децата си, заявява, че си е намерил работа в С. и че всеки момент чака да го извикат, а тръгне ли натам, синовете му няма да търпят В. и децата й и ще ги изгонят от къщата.

В.Б. няма близки и роднини, които да се интересуват от децата. Родителите й са починали. Има трима братя, с които отдавна не поддържа връзка. Двамата от тях – П.Б. и А.Б. подписват декларации, че нямат възможност да полагат грижи за малолетните деца не сестра си, а третият – Ц.Б. – от дълги години е извън страната и не поддържа контакти със семейството си.

Отдел “Социална закрила” - Садово в Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай преценя, че С.В.Б. е дете в риск и че са изчерпани всички възможности за отглеждане в семейна среда, поради което със Заповед № 23 / 07.12.2007 година е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 на основание чл. 25, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето – временно настаняване в специализирана институция на С.В.Б. ***, област Пловдив.

Горното се установява от приложените документи и изслушване на заинтересованите лица, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че родителите на малолетната С.В.Б. нямат възможност адекватно да се грижат за нея.

Налице са предпоставките на чл. 25, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето малолетната С.В.Б. да бъде настанена извън семейството си. Майката, въпреки наличен достатъчен доход към момента, няма жилище, вече не е желана в къщата на А.К., в която живее, и се намира в трайна невъзможност да полага грижи за социално-битовите и възпитателните нужди на децата. Лицето, за което се сочи, че е биологичен баща на детето, има постоянно жилище и сигурен доход, от раздялата си с В.Б. в средата на 2005 година за първи път търси дъщерите си на 04.12.2007 година, т.е. без основателна причина трайно не полага грижи за тях, а и до момента не е предприел никакви действия по припознаването на С.

Настаняването на дете в специализирана институция е мярка, която се взема след като са изчерпани възможностите за настаняването му в семейна среда.

Въпреки предприетите от страна Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай действия, няма роднини и близки на малолетната С.В.Б., които да желаят да се грижат за нея и тя да бъде настанена при тях. Не е налице и приемно семейство.

Установява се и че С.В.Б. ***, а при необходимост майката се обръща към д-р Б., която има практика в селото и която информира, че на детето липсват имунизации, за което в изключителен неин интерес е да бъде настанена в специализираната институция, за да й се осигури добро социално развитие и задоволяване на свързаните с него физиологични, психологически и образователни нужди, поради което искането за прилагане на мерки за закрила при хипотезата на чл. 26, ал. 1, изречение първо, предложение последно от Закона за закрила на детето се явява основателно и следва да се уважи.

Фактическото положение към момента на разглеждане на делото е това, че по издадената от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай Заповед № 23 / 07.12.2007 година С.В.Б. е настанена в специализирана институция – Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в село Зелениково, община Брезово, област Пловдив, и няма причина детето да бъде премествано в друго специализирано заведение.

Настаняването в специализираната институция следва да е за срок от една година или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването по смисъла на чл. 29 от Закона, в каквато насока са и исканията на страните.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 3, 4 и 5 от Закона за закрила на детето, Съдът

Настанява малолетната С.В.Б. с ЕГН ********** в Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в село Зелениково, община Брезово, област Пловдив, за срок от една година или до настъпване на основание за прекратяване на настаняването на основание чл. 29 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

Председател:

(п)

СЗ / АГ