? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр. Първомай, 20.11.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 254 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В.Д.Т., чрез процесуалния си представител адв. Митрова, моли да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 2503,00 лева, представляваща равностойността на 3850,80 кг зърно от пшеница, произтичащи от неизпълнен договор за аренда на земеделски земи, вписан под № 288, том І, от 15.04.2004 год. в СВ при РС Първомай, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Прието е изменение на размера на иска, чрез увеличаване на неговия размер, като е допуснато добавяне на ново искане – заплащане на основание чл. 79 от ЗЗД, обезщетение за забава, на сумата от 900 лева, представляваща пропуснати ползи от неизпълнение на задълженията на арендатора по сключения договор за аренда, която сума е разликата между стойността на дължимите килограми зърно от пшеница към момента, посочен в т. 8 от договора и към момента на предявяване на иска. Претендира разноски.

Ответникът твърди, че тъй като не е обработвал арендуваните земи, то не дължи заплащане на уговорената рента. Оспорва размерът на задължението, определен като пазарната цена към датата на завеждане на иска на дължимото по договор зърно, като твърди, че следва да бъде определена по реда на чл. 8 от Договора, по минималната за съответния период продажна цена. Счита исковете за неоснователни, включително допуснатото увеличение на иска, което не се основава на договорните отношения между страните, поради което е неоснователно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК /отм./, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните, а и доказано с представения договор за аренда, е, че между тях е бил сключен договор за аренда на земеселски земи, на 08.04.2004 год., вписан под № 288, том І, от 15.04.2004 год. в СВ при РС Първомай. Не се спори и относно съдържанието на договора, според който е дължимо арендно плащане годишно по 60 кг зърно от пшеница на декар. Безспорен между страните е и факта, че договорът не е прекратен предстрочно. Спори се относно дължимостта на плащането и неговия вид и размер.

Съгласно чл. 8 от сключения между страните договор, “натуралната форма на заплащане се извършва в срок от тридесет дни след прибиране на съответните земеделски продукти. За потърсени след този срок земеделски продукти, в срок до тридесет дни, се дължат складови разходи в размер на 3 лв. на сто килограма, а след тридесет дни се остойностяват по минималната за съответния период продажна стойност.”

На 28.09.2008 година ищцата е поискала заплащане на арендната цена за 2006 и 2007 година, видно от представената нотариална покана, която е връчена на 05.10.2007 год. на арендатора.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуващото правоотношение и изпълнение от негова страна на възникналите задължения. Договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, съгласно действащия ЗАЗ и представен като доказателство по делото. Правосубектността на ответника също е доказана с представеното удостоверение за актуално състояние на ответника. В тежест на ответника е да докаже наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на арендните вноски факт. Такива факти не са твърдяни и доказани от ответника, поради което и съдът счита, че задължението е възникнало валидно и не е погасено. Обстоятелството, че арендатора не е използвал наетите от него под аренда земи, нито ги е декларирал пред властите, в доказателство за което са представените писмени доказателства от ответника, по никакъв начин не влияе на задълженията му по договора. Това обстоятелство не съставлява обективна причина, която освобождава ответника от отговорност за неизпълнение, още повече, че зависи единствено от неговата воля.

Следователно е възникнало едно задължение за плащане на арендна цена за ответника, което не е погасено. Какъв е размерът на това задължение и неговия вид – наторално или парично, съобразно волята на страните, е в зависимост от момента на поискване на плащането. Този факт – че арендното плащане е поискано от ищеца и кога е сторено това, е изцяло в негова тежест на доказване. Следва ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че е търсил дължимото му се плащане, така, както е уговорено в договора, и кога е станало това, независимо от процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./. Още повече, че ответникът твърди, че арендно плащане е потърсено едва с нотариалната покана. Това е и единственото доказателство, от което е видно, че арендно плащане е поискано от ищеца и то на удостоверената от нотариус дата, в която част документът е официален свидетелстващ. Следователно съдът следва да приеме, че плащане по договора е потърсено от ищеца за 2006 и 2007 година през месец октомври 2007 година, или след 60 дни от прибиране на реколтата. Съгласно постигнатото съгласие за начина на заплащане на арендната цена – то натурално възнаграждение се дължи до два месеца след прибиране на реколтата, като за първите тридесет дни от прибирането не се дължат складови разходи, а за следващите тридесет дни се дължат уговорените такива. След този срок е уговорено единствено парично арендно плащане в размер на минималните за съответния период продажни цени. Ето защо съдът прие, че, тъй като е поискано след 60 дни от прибиране на реколтата, а и се иска единствено парично плащане, то такова се дължи в размер, описан в чл. 8 от договора за аренда, а именно – стойността на дължимото зърно от пшеница за декар, остойностено по минималната за съответния период продажна стойност.

Съгласно приетото в съдебно заседание на 25.06.2008 год. заключение на вещото лице, неоспорено от страните и прието за компетентно изготвено от съда, за дадената под аренда земеделска земя в размер на 32,090 дка са дължими 1925,4 кг зърно пшеница, което към 2006 година е било с минимална цена 0,21 лв, а към 2007 година – 0,33 лв, или дължимата парична равностойност за този период от време е общо 1039,70 лева. Тази стойност е определена съгласно минималните продажни стойности за зърно пшеница през съответно 2006 и 2007 година. Тази именно стойност съдът прие за дължима на ищеца от ответника, по силата на сключения договор за аренда. Ето защо предявения иск за осъждане на ответника да изпълни задължението си за заплащане на аредна цена следва да бъде уважен до сумата от 1039,70 лева като основателен и доказан, а в останалата част да бъде отхвърлен.

Ищецът претендира и сумата от 900 лева обезщетение за забава, поради неизпълнение на договора в срок, съгласно чл. 79 от ЗЗД. Сумата представлява разликата в стойността на зърното към момента, посочен в чл. 8 от договора за аренда и към момента на заявяване на иска, тъй като ищцата твърди да е била лишена от полза, която би получила при добросъвестно изпълнение на арендния договор от страна на арендатора, като и предостави зърно от пшеница в сроковете, посочени в договора. Действително при неизпълнение на договорните задължения, съгласно чл. 79 от ЗЗД, изправната страна може да иска изпълнението им, ведно с обезщетение за забава. В конкретния случай обаче, не се доказа ищецът да е търсил изпълнение на задължението по договора чрез арендно плащане в натура, в сроковете, в които то е дължимо. Следователно не е налице пропусната полза от ищеца, в следствие на нереализиран доход от стойността на зърното пшеница, дължимо като натурална форма на заплащане по договора. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, обезщетението при неизпълнение на задължението обхваща “претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението”. Не се доказа в производството, че на ищцата е било дължимо заплащане в натура по сключения договор, поради което и не би могло да се счете за пряка и непосредствена последица от неизпълнението пропусната полза от нереализиране на зърното на по-висока продажна цена. Ето защо, в тази си част, искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Още повече, че ответникът дължи стойността на зърното към момента, в който продажната му цена е по-висока, видно от приетата експертиза на вещото лице. Друг е въпросът, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Такова обаче не е поискано от ищеца и не следва да бъде присъждано.

Поради изложеното съдът намира, че искът за осъждане на ответника за заплащане на дължимото арендно плащане следва да бъде уважен като основателен за сумата, доказана с приетото експертно заключение - 1039,70 лева, а искът за присъждане на обезщетение за неизпълнение в размер на 900 лева – отхвърлен като неоснователен. Поради това и на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски /136,20 лв държавни такси, 300 лв. изплатено възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, 140 лв изплатено възнаграждение за вещо лице/ съразмерно на уважената част от иска, в размер на 175,98 лева, на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Тера - 57” ЕООД гр. Първомай, ул. “***” № 7, представлявано от Г. Я. Я. – управител, да заплати на В.Д.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Стока Митрова, АК Пловдив, сумата от 1039,70 лв, представляваща арендно плащане за 2006 и 2007 година, по сключен договор за аренда, вписан под № 288, том І, от 15.04.2004 год. в СВ при РС Първомай, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2007 година, до окончателното изплащане на задължението, на осн. Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като иска в останалата част до 2 503,00 лева отхвърля.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Стока Митрова, АК Пловдив иск срещу “Тера - 57” ЕООД гр. Първомай, ул. “***” № 7, представлявано от Г. Я. Я. – управител, за заплащане на обезщетение за неизпълнение в размер на сумата от 900 лева, представляваща пропусната полза от неизпълнение на задълженията на арендатора, по сключен договор за аренда, вписан под № 288, том І, от 15.04.2004 год. в СВ при РС Първомай, представляваща разлика в стойността на дължимото натурално плащане към момента на възникване на зъдължението и стойността към момента на предявяване на иска, на осн. Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Районен съдия: /п/

ЕК/НК