Р Е
Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Първомай, 31.10.2008
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Първомайският районен съд, втори
съдебен състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осма година
в състав:
Съдия: Матей Златанов
при
секретаря Таня Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 249 по описа на съда за 2007г.
за
да се произнесе, взе предвид:
Иск за съдебна делба във фазата на
допускането й.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Ставрева,
моли да се допуснат до делба описаните в исковата молба имоти, съсобствени на основание наследство, публично завещание и давностно владение.
Ответниците М., В. и С. не оспорват
иска за делба, тъй като твърдят, че е налице съсобственост, възникнала на
основание давностно владение и наследство от Н. В. М.
и К. Н. В., като признават и приложеното по делото публично завещание. Твърдят
обаче, че съсобствеността е възникнала само и единствено от факта на
наследяването – универсално и по завещание и то само върху парцела, и то в
различни от посочените от ищцата квоти. Твърдят, че сградите са изключителна
собственост на тях, като наследници на Н. В. С., с изключение на частта на
ищцата, получена по завещание.
Ответниците Й., Й. и М., заявиха, че
не могат да преценят дали иска е основателен.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на
страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно между страните е, че Н. В. М. е притежавал описаните в исковата
молба недвижими имоти, което се установи и от разпита на доведените свидетели,
които установиха, че страните са живели в къщата на Н. М. и съпругата му К. В.
От записите в разписния лист, приложен към експертното заключение по делото и
от удостоверението от кметство с. Дълбок извор за оценка на имоти, към
приложеното публично завещание, е видно, че Н. В. М. се е легитимирал като
собственик на процесните земи. Това е и безспорно
между страните, които и към настоящия момент владеят имота.
На 28.07.1947 година собственикът Н. В. М. е завещал на Х. П. Й. ***, находящо се в с. Дълбок извор, Първомайско, при съседи –
Стоян Василев, Латю Василев, собствено място и път, а
на М. Х. П. ***, находящо се в с. Дълбок извор, при
съседи: собствено място, Латю Василев, П. Христозов и
път, заедно с една стая от къща, построена в същото място. Това е видно от
представения препис от нотариален акт за публично завещание, неоспорен от страните, съдържащ необходимите реквизити,
съгласно ЗН от 1890 година и приет от съда.
Видно от приетата без възражения от страните по делото експертиза, която
съдът възприе изцяло, имотите, описани в исковата молба са едентични
с тези, които по разписен лист към 1922 година са били записани на В. М., а към
настоящия момент на наследниците по закон и завещание на Н. В. М. По делото не
се събраха доказателства за това какво е правоприемството
на Н. В. М. от В. М., но от събраните свидетелски показания се установи
безспорно, че имота е владян необезпокоявано от Н. В. М. и съпругата му, след
което и от неговите наследници, повече от 20 години – свидетелката Бозова заяви, че ищцата живее в къщата откакто се е оженила
за осиновения син на дядо Н. и баба К., а видно от представеното удостоверение
за венчание това е станало 28.11.1937 година. От
тогава, съгласно свидетелските показания ищцата е заживяла в техния дом.
Свидетелката Назлъмова пък свидетелства, че от 1951
година познава имота, като в него е живял Н. М. – дядо Кольо, а след неговата
смърт са останали да живеят ищцата и децата и Н. и П. Свидетелите Василев и М.,
доведени от ответниците, също потвърдиха тези свидетелски показания. Свидетелят
Василев заяви, че брат му е бил отгледан от чичо му Н. М., който го осиновил впоследствие,
в дома си, който сега е предмет на делба. Заяви, че там винаги са живели
семейството на Н. М., а в последствие и ищцата с втория си съпруг. Въз основа
на тези свидетелски показания съдът прие за безспорно доказано, че Н. М. е
станал собственик въз основа на давностно владение в
продължение на повече от десет години, тъй като към 16.12.1951 година влиза в
сила действащия сега ЗС, според който правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а
според § 4 от ПР на ЗС – “Относно придобивната
давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се
прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по
отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.”
Видно от представеното удостоверение на
Хасковски Областен съд по ч.гр.д. 120/1940 година е допуснато осиновяване от Н.
М. и К. В. на В. С. В. от с. Дълбок извор, обл.
Пловдивска. Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № 190 / 23.07.2008 год. на кметство с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, В. С. В. и В. С. М. са едно и също лице.
При откриване на наследството на Н. М. – починал
на 11.02.1954 година, негов наследник е бил Н. В. С. – негов внук, по право на
представителство на баща си В. С. М., починал на 10.09.1944 год. Съгласно ЗН от
1890 година, действал към момента на откриване на наследстово,
поради което и приложим в случая, по право на представителство наследяват
низходящите по права линия без ограничение – чл. 15 от закона. Съпругата не се
ползва от право на представителство на починалия преди наследодателя съпруг.
Поради това и съдът прие и цени като официален документ представеното
удостоверение за наследници, приложено на лист 32 по делото, а не това,
приложено към исковата молба, с оглед неправилното записване в последното на
ищцата, като наследник по закон на Н. М. и направените добавки в него, без да е
ясно дали са направени от длъжностно лице, с дописване на съпругата като
последен ред наследник. Няма данни кога е починала съпругата на Н. М.
Следователно като наследник на Н. В. М., Н. В. С.
е придобил от дядо си цялото му имущество, с изключение на това, което е било
завещано. Към момента универсални правоприемници по закон, негови наследници са
ответниците С., М. и В..
Приживе Н. М. се е разпоредил с нотариално
завещание с описаните по-горе 1000 кв. метра от дворно място в с. Дълбок извор,
което според представеното удостоверение е притежавал, при посочените граници.
От приложеното заключение на вещото лице М., което потвърди, че граница на
имота, описана в завещанието и в разписния лист от 1922 година съвпадат, както
и поради това, че страните не спорят, съдът прие, че имота, описан в
нотариалното завещание е именно този, който е предмет на настоящото дело за
делба. Завещателното разпореждане е направено 1947
година при действието на ЗН от 1890 година. До изменението на чл. 40 от ЗПИНМ –
изм. 1959 година, не е съществувало ограничението на чл.
40, ал. 2 от ЗПИНМ във вр. с ал. 1 от същия текст, че части от имоти не
могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с
размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди
съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели,
както и не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Аналогичен е и ткста
на действащия към откриване на наследството чл.
53, ал. 2 от ЗБНМ. Ето защо съдът приема, че е валидно завещателното
разпореждане на 500 кв. метра от дворно място, както за ищцата, така и за Х.Й.,
и не е в противоречие със закона.
От откриване на наследството на Н. М. към 1954
година, ищцата и заветника Х. П. Й., започват да се
грижат за целия двор и къщата, като свидетелката Бозова
заявява, че Х. се е чувствал като стопанин в този дом. На 27.02.1957 година
почива Х. П. Й. и оставя законни наследници съпругата си – ищцата, и синът си П.
Х. Й., чиито наследници са ответниците Й., Й. и М.. Следователно ицщата наследява ½ от имуществото
на Х.Й., а останалата една втора се наследява по равно от съпругата и двете
деца на сина на ищцата, а именно ответниците А.Й., Х.Й. и М.М..
Поради изложеното и тъй като имота е владян
необезпокоявано повече от десет години след смъртта на завещателя, съдът прие,
че следва да признае правото на собственост на ищцата и на останалите
наследници на Х. П. Й. върху идеални части, съответстващи на завещаната част в
съотношение на общата квадратура на двата имота. Или на ищцата следва да се
признае право на собственост върху 500/2350 идеални части, на всички наследници
на Х. П. Й. – също 500/2350 идеални части, като останалата част от дворното
място, от което са обособени двата парцела, описани в исковата молба, следва да
се признаят като собствени на наследниците на Н. В. С.
Безспорно по делото се установи, че всички са
ползвали имота – ищцата и двамата и сина, които се разбирали добре и всичко
вършели заедно. Действително е налице необезпокоявано владение върху имота от
ищцата, Н. С. и П. Й., а преди него и от баща му Х.Й.. Не са налице обаче
никакви доказателства, от които да е видно, че някой от наследниците по закон
или завещание са демонстрирали спрямо останалите намерение за своене на различна част от имота, от тази, с която се
легитимират като правоприемници по силата на закона или завещателно
разпореждане. Това, че видно от представените удостоверение за декларирани
данни от община Първомай и квитанции от местни приходи към Общината е видно, че
ищцата е заплащала дължимият данък, не означава, че е своила
целия имот и не може да се счете за доказателство за твърденията и. Поради това
и съдът не може да сподели становището на ищцата, че като е ползвала имота
необезпокоявана е придобила 1/3 идеална част от него, равна на частта на всяко
едно от двете и деца. Такива доказателства, за обективирано
такова намерение спрямо останалите съсобственици по наследяване няма по делото
и поради това съдът счете този факт за несъществуващ, поради което и за
неоснователно твърдението на ищцата, че е придобила 1/3 от процесните
имоти въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Съдът прие за валидно завещателното
разпореждане с реална част от парцел, необособена
като самостоятелен обект на правото на собственост, що се отнася до завещаните
500 кв.метра от дворно място, но това не може да стори и по отношение на
завещаната стая от къща в полза на ищцата. Доколкото не може изобщо да се
говори за предмет на завещателното разпореждане – “една
стая от къща”, то в тази му част съдът прие завещанието за нищожно. Недопустимо
е разпореждане изобщо с такъв предмет – част от жилище, което не може да се
обособи като самостоятелно. Доколко може да се тълкува волята на завещателя и
да се говори за трансформация в право на ползване на една стая от жилищната
сграда, е предмет извън компетентността на настоящия съд, с оглед предмета на
производството и липсата на такова искане от страните.
Следователно собственици на постройките в
дворното място са единствено наследниците по закон на Н. М., а именно
ответниците С., М. и В., при равни права, тъй като са съпруга и деца на Н. В. С.
Доколкото не се доказа категорично изграждане на самостоятелни обекти от
съсобствениците в собственото място, то са налице подобрения в имота.
Или съдът следва да допусне до делба описаните в
исковата молба недвижими имоти, както следва: УПИ ХІ-598, кв. 59, с площ от
1210 кв. м, при граници: УПИ Х – 599, УПИ ХІХ – 600, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХІІ –
598 и улица, ведно с построена двуетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв. м
и масивна жилищна сграда от 50 кв. м. и УПИ ХІІ - 598, кв. 59, с площ от 1140
кв. м, при граници: УПИ ХІ – 598, УПИ ХVІІІ – 597, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХV – 596,
УПИ ХІІ – 595 и улица, ведно с построена масивна сграда с площ 45 кв. м и навес
от 40 кв. м. Следва да определи дялове на съсобствениците, както следва:
За ищцата М.И.Й., съсобственик само върху
парцела, на 500/2350 идеални части, на основание завещателно
разпореждане и ½ от 500/2350 идеални части на
основание наследство като съпруга на заветника Х. П. Й.,
или 750/2350 идеални части, или след съкращение на 50 – 15/47 идеални части.
За останалите наследници на заветника
Х. П. Й. – ответниците А.А.Й., Х.П.Й. и М.П.М., също съсобственици само върху
парцела, за всеки по 1/3 от 250/2350 идеални части от земята, или всеки по 5/141
идеални части от двата парцела.
Наследниците по закон на наследодателя Н. В. М.
са съсобственици на сградите в парцелите по равни части, или тримата ответници –
М.И.С., М.Н.М. и В. Н.В., при равни права – по 1/3 идеални части от сградите,
построени в двата парцела и по 1/3 от останалите 1350/2350 идеални части от
земята, или по 9/47. (1350/2350 – съкратено на 50 е равно на 45/47, умножено по
1/3 е равно на 9/47)
Ето защо съдът счете, че следва да
допусне до делба описанит имоти при горните квоти.
Водим от горните съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши делба
между М.И.Й., с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване – гр. Първомай,
ул. “Димитър Благоев” № 2-а, чрез адв. Радилена Ставрева, А.А.Й.,
с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, Х.П.Й., с
ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, М.П.М.,
с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, М.И.С., ЕГН:
**********,***, М.Н.М., с ЕГН: **********,*** и В.Н.В., с ЕГН: **********,***,
на:
УПИ ХІ-598, кв. 59, с площ от 1210 кв. м, при граници: УПИ Х –
599, УПИ ХІХ – 600, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХІІ – 598 и улица, ведно с построена
двуетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв. м и масивна жилищна сграда от 50
кв. м, по плана на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска
УПИ ХІІ - 598, кв. 59, с площ от 1140 кв. м, при граници: УПИ ХІ
– 598, УПИ ХVІІІ – 597, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХV – 596, УПИ ХІІ – 595 и улица,
ведно с построена масивна сграда с площ 45 кв. м и навес от 40 кв. м, по плана
на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска
при дялове по отношение на земята:
за М.И.Й. – 15/47 идеални части
за А.А.Й., Х.П.Й. и М.П.М., по
5/141 идеални части за всеки
за М.И.С., М.Н.М. и Вселина
Н.В., по 9/47 идеални части за всеки,
при дялове по отношение на
сградите:
за М.И.С., М.Н.М. и В.Н.В., по 1/3 идеална части
за всеки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия: /п/
МЗ/НК