Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

гр. Първомай, 31.10.2008 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осма година в състав:

 

                                                                                    Съдия: Матей Златанов

 

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 249 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск за съдебна делба във фазата на допускането й.

            Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ставрева, моли да се допуснат до делба описаните в исковата молба имоти, съсобствени на основание наследство, публично завещание и давностно владение.

            Ответниците М., В. и С. не оспорват иска за делба, тъй като твърдят, че е налице съсобственост, възникнала на основание давностно владение и наследство от Н. В. М. и К. Н. В., като признават и приложеното по делото публично завещание. Твърдят обаче, че съсобствеността е възникнала само и единствено от факта на наследяването – универсално и по завещание и то само върху парцела, и то в различни от посочените от ищцата квоти. Твърдят, че сградите са изключителна собственост на тях, като наследници на Н. В. С., с изключение на частта на ищцата, получена по завещание.

            Ответниците Й., Й. и М., заявиха, че не могат да преценят дали иска е основателен.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните е, че Н. В. М. е притежавал описаните в исковата молба недвижими имоти, което се установи и от разпита на доведените свидетели, които установиха, че страните са живели в къщата на Н. М. и съпругата му К. В. От записите в разписния лист, приложен към експертното заключение по делото и от удостоверението от кметство с. Дълбок извор за оценка на имоти, към приложеното публично завещание, е видно, че Н. В. М. се е легитимирал като собственик на процесните земи. Това е и безспорно между страните, които и към настоящия момент владеят имота.

На 28.07.1947 година собственикът Н. В. М. е завещал на Х. П. Й. ***, находящо се в с. Дълбок извор, Първомайско, при съседи – Стоян Василев, Латю Василев, собствено място и път, а на М. Х. П. ***, находящо се в с. Дълбок извор, при съседи: собствено място, Латю Василев, П. Христозов и път, заедно с една стая от къща, построена в същото място. Това е видно от представения препис от нотариален акт за публично завещание, неоспорен от страните, съдържащ необходимите реквизити, съгласно ЗН от 1890 година и приет от съда.

Видно от приетата без възражения от страните по делото експертиза, която съдът възприе изцяло, имотите, описани в исковата молба са едентични с тези, които по разписен лист към 1922 година са били записани на В. М., а към настоящия момент на наследниците по закон и завещание на Н. В. М. По делото не се събраха доказателства за това какво е правоприемството на Н. В. М. от В. М., но от събраните свидетелски показания се установи безспорно, че имота е владян необезпокоявано от Н. В. М. и съпругата му, след което и от неговите наследници, повече от 20 години – свидетелката Бозова заяви, че ищцата живее в къщата откакто се е оженила за осиновения син на дядо Н. и баба К., а видно от представеното удостоверение за венчание това е станало 28.11.1937 година. От тогава, съгласно свидетелските показания ищцата е заживяла в техния дом. Свидетелката Назлъмова пък свидетелства, че от 1951 година познава имота, като в него е живял Н. М. – дядо Кольо, а след неговата смърт са останали да живеят ищцата и децата и Н. и П. Свидетелите Василев и М., доведени от ответниците, също потвърдиха тези свидетелски показания. Свидетелят Василев заяви, че брат му е бил отгледан от чичо му Н. М., който го осиновил впоследствие, в дома си, който сега е предмет на делба. Заяви, че там винаги са живели семейството на Н. М., а в последствие и ищцата с втория си съпруг. Въз основа на тези свидетелски показания съдът прие за безспорно доказано, че Н. М. е станал собственик въз основа на давностно владение в продължение на повече от десет години, тъй като към 16.12.1951 година влиза в сила действащия сега ЗС, според който правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според § 4 от ПР на ЗС – “Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.”

Видно от представеното удостоверение на Хасковски Областен съд по ч.гр.д. 120/1940 година е допуснато осиновяване от Н. М. и К. В. на В. С. В. от с. Дълбок извор, обл. Пловдивска. Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 190 / 23.07.2008 год. на кметство с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, В. С. В. и В. С. М. са едно и също лице.

При откриване на наследството на Н. М. – починал на 11.02.1954 година, негов наследник е бил Н. В. С. – негов внук, по право на представителство на баща си В. С. М., починал на 10.09.1944 год. Съгласно ЗН от 1890 година, действал към момента на откриване на наследстово, поради което и приложим в случая, по право на представителство наследяват низходящите по права линия без ограничение – чл. 15 от закона. Съпругата не се ползва от право на представителство на починалия преди наследодателя съпруг. Поради това и съдът прие и цени като официален документ представеното удостоверение за наследници, приложено на лист 32 по делото, а не това, приложено към исковата молба, с оглед неправилното записване в последното на ищцата, като наследник по закон на Н. М. и направените добавки в него, без да е ясно дали са направени от длъжностно лице, с дописване на съпругата като последен ред наследник. Няма данни кога е починала съпругата на Н. М.

Следователно като наследник на Н. В. М., Н. В. С. е придобил от дядо си цялото му имущество, с изключение на това, което е било завещано. Към момента универсални правоприемници по закон, негови наследници са ответниците С., М. и В..

Приживе Н. М. се е разпоредил с нотариално завещание с описаните по-горе 1000 кв. метра от дворно място в с. Дълбок извор, което според представеното удостоверение е притежавал, при посочените граници. От приложеното заключение на вещото лице М., което потвърди, че граница на имота, описана в завещанието и в разписния лист от 1922 година съвпадат, както и поради това, че страните не спорят, съдът прие, че имота, описан в нотариалното завещание е именно този, който е предмет на настоящото дело за делба. Завещателното разпореждане е направено 1947 година при действието на ЗН от 1890 година. До изменението на чл. 40 от ЗПИНМ – изм. 1959 година, не е съществувало ограничението на чл. 40, ал. 2  от ЗПИНМ във вр. с ал. 1 от същия текст, че части от имоти не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели, както и не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Аналогичен е и ткста на действащия към откриване на наследството чл. 53, ал. 2 от ЗБНМ. Ето защо съдът приема, че е валидно завещателното разпореждане на 500 кв. метра от дворно място, както за ищцата, така и за Х.Й., и не е в противоречие със закона.

От откриване на наследството на Н. М. към 1954 година, ищцата и заветника Х. П. Й., започват да се грижат за целия двор и къщата, като свидетелката Бозова заявява, че Х. се е чувствал като стопанин в този дом. На 27.02.1957 година почива Х. П. Й. и оставя законни наследници съпругата си – ищцата, и синът си П. Х. Й., чиито наследници са ответниците Й., Й. и М.. Следователно ицщата наследява ½ от имуществото на Х.Й., а останалата една втора се наследява по равно от съпругата и двете деца на сина на ищцата, а именно ответниците А.Й., Х.Й. и М.М..

Поради изложеното и тъй като имота е владян необезпокоявано повече от десет години след смъртта на завещателя, съдът прие, че следва да признае правото на собственост на ищцата и на останалите наследници на Х. П. Й. върху идеални части, съответстващи на завещаната част в съотношение на общата квадратура на двата имота. Или на ищцата следва да се признае право на собственост върху 500/2350 идеални части, на всички наследници на Х. П. Й. – също 500/2350 идеални части, като останалата част от дворното място, от което са обособени двата парцела, описани в исковата молба, следва да се признаят като собствени на наследниците на Н. В. С.

Безспорно по делото се установи, че всички са ползвали имота – ищцата и двамата и сина, които се разбирали добре и всичко вършели заедно. Действително е налице необезпокоявано владение върху имота от ищцата, Н. С. и П. Й., а преди него и от баща му Х.Й.. Не са налице обаче никакви доказателства, от които да е видно, че някой от наследниците по закон или завещание са демонстрирали спрямо останалите намерение за своене на различна част от имота, от тази, с която се легитимират като правоприемници по силата на закона или завещателно разпореждане. Това, че видно от представените удостоверение за декларирани данни от община Първомай и квитанции от местни приходи към Общината е видно, че ищцата е заплащала дължимият данък, не означава, че е своила целия имот и не може да се счете за доказателство за твърденията и. Поради това и съдът не може да сподели становището на ищцата, че като е ползвала имота необезпокоявана е придобила 1/3 идеална част от него, равна на частта на всяко едно от двете и деца. Такива доказателства, за обективирано такова намерение спрямо останалите съсобственици по наследяване няма по делото и поради това съдът счете този факт за несъществуващ, поради което и за неоснователно твърдението на ищцата, че е придобила 1/3 от процесните имоти въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Съдът прие за валидно завещателното разпореждане с реална част от парцел, необособена като самостоятелен обект на правото на собственост, що се отнася до завещаните 500 кв.метра от дворно място, но това не може да стори и по отношение на завещаната стая от къща в полза на ищцата. Доколкото не може изобщо да се говори за предмет на завещателното разпореждане – “една стая от къща”, то в тази му част съдът прие завещанието за нищожно. Недопустимо е разпореждане изобщо с такъв предмет – част от жилище, което не може да се обособи като самостоятелно. Доколко може да се тълкува волята на завещателя и да се говори за трансформация в право на ползване на една стая от жилищната сграда, е предмет извън компетентността на настоящия съд, с оглед предмета на производството и липсата на такова искане от страните.

Следователно собственици на постройките в дворното място са единствено наследниците по закон на Н. М., а именно ответниците С., М. и В., при равни права, тъй като са съпруга и деца на Н. В. С. Доколкото не се доказа категорично изграждане на самостоятелни обекти от съсобствениците в собственото място, то са налице подобрения в имота.

Или съдът следва да допусне до делба описаните в исковата молба недвижими имоти, както следва: УПИ ХІ-598, кв. 59, с площ от 1210 кв. м, при граници: УПИ Х – 599, УПИ ХІХ – 600, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХІІ – 598 и улица, ведно с построена двуетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв. м и масивна жилищна сграда от 50 кв. м. и УПИ ХІІ - 598, кв. 59, с площ от 1140 кв. м, при граници: УПИ ХІ – 598, УПИ ХVІІІ – 597, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХV – 596, УПИ ХІІ – 595 и улица, ведно с построена масивна сграда с площ 45 кв. м и навес от 40 кв. м. Следва да определи дялове на съсобствениците, както следва:

За ищцата М.И.Й., съсобственик само върху парцела, на 500/2350 идеални части, на основание завещателно разпореждане и ½ от 500/2350 идеални части на основание наследство като съпруга на заветника Х. П. Й., или 750/2350 идеални части, или след съкращение на 50 – 15/47 идеални части.

За останалите наследници на заветника Х. П. Й. – ответниците А.А.Й., Х.П.Й. и М.П.М., също съсобственици само върху парцела, за всеки по 1/3 от 250/2350 идеални части от земята, или всеки по 5/141 идеални части от двата парцела.

Наследниците по закон на наследодателя Н. В. М. са съсобственици на сградите в парцелите по равни части, или тримата ответници – М.И.С., М.Н.М. и В. Н.В., при равни права – по 1/3 идеални части от сградите, построени в двата парцела и по 1/3 от останалите 1350/2350 идеални части от земята, или по 9/47. (1350/2350 – съкратено на 50 е равно на 45/47, умножено по 1/3 е равно на 9/47)

            Ето защо съдът счете, че следва да допусне до делба описанит имоти при горните квоти.

 

Водим от горните съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ДОПУСКА да се извърши делба между М.И.Й., с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване – гр. Първомай, ул. “Димитър Благоев” № 2-а, чрез адв. Радилена Ставрева, А.А.Й., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, Х.П.Й., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, М.П.М., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, М.И.С., ЕГН: **********,***, М.Н.М., с ЕГН: **********,*** и В.Н.В., с ЕГН: **********,***, на:

УПИ ХІ-598, кв. 59, с площ от 1210 кв. м, при граници: УПИ Х – 599, УПИ ХІХ – 600, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХІІ – 598 и улица, ведно с построена двуетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв. м и масивна жилищна сграда от 50 кв. м, по плана на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска

УПИ ХІІ - 598, кв. 59, с площ от 1140 кв. м, при граници: УПИ ХІ – 598, УПИ ХVІІІ – 597, УПИ ХVІІ – 597, УПИ ХV – 596, УПИ ХІІ – 595 и улица, ведно с построена масивна сграда с площ 45 кв. м и навес от 40 кв. м, по плана на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска

при дялове по отношение на земята:

за М.И.Й. – 15/47 идеални части

за А.А.Й., Х.П.Й. и М.П.М., по 5/141 идеални части за всеки

за М.И.С., М.Н.М. и Вселина Н.В., по 9/47 идеални части за всеки,

при дялове по отношение на сградите:

за М.И.С., М.Н.М. и В.Н.В., по 1/3 идеална части за всеки.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                       Съдия: /п/

 

 

МЗ/НК