Р Е Ш Е Н И Е

28

гр. Първомай, 23.04.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 246 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Ищецът “***” АД гр. Първомай, моли да бъде осъден ответника ЕТ “***” с. Искра да му заплати обезщетение за неоснователното ползване на собствения му имот отдаден под наем с договор от 04.09.2001 год. /изменение на основанието на иска допуснато на 17.11.2008 год., лист 115/, в размер на 2177 лева за ползване на имота, за периода от 01.09.2002 до 30.09.2003 год., ведно с мораторна лихва от 1 158 лева, върху размера на обезщетението за периода от 30.09.2003 год. до 28.11.2007 год. /отказ от иска л. 141/, както и заплатени консумативи в размер на 455 лева /385,18 лева за изразходвана електроенергия и сумата от 64,32 лева телефонни услуги/. Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.

            Ответника ЕТ “***” с. Искра счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че не е ползвал имота след прекратяване на договора за наем и е съобщил за напускането му. Моли присъждане на разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК /отм./, във вр. с параграф 2 от ПЗР на ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Между страните е действал договор за наем, съгласно който ищецът е предоставил за временно ползване на ответника свой собствен недвижим имот – представляващ парцел І – стопански двор на ТКЗС от кв. 80, по плана на с. Искра, с площ от около 3000 кв.м, заедно с построените в него сгради: „столова” със застроена площ от 200 кв. м и южната половина от „производствена сграда”, със санитарен възел, цялата със застроена площ от 650 кв.м, канцеларско помещение в кроялен участък с площ от около 15 кв. м, и портиерна с площ от 12 кв. м, при граници на парцела: север, запад и юг улици, от изток стопански двор. Договорът е сключен между страните на 04.09.2001 год. за срок от една година, като е уговорено, че може да бъде продължен само с писмен анекс към договора, сключен преди изтичане на срока му. Безспорно е наличието на договора между страните, както и факта, че същият е бил прекратен с изтичане на срока му на 01.09.2002 година, тъй като действието му е започнало на 01.09.2001 година, съгласно чл. 16, ал.2 от Договора за наем.

            Страните спорят дали ответника е използвал отдаденото му с горния договор под наем помещение и след изтичане на договора, за исковия период от 01.09.2002 до 30.09.2003 год.

            За да бъде уважен иска за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот без основание, следва да се установи по безспорен начин, че ответника се е обогатил, а ищецът е обеднял поради невъзможността си да ползва имота, като размерът на пропусната полза се приема че е равен на средномесечния пазарен наем за ползвания имот. В тежест на доказване за ищеца е да докаже по категоричен и несъмнен начин фактите, че е бил лишен от ползване на имота на правно основание, в случая че е собственик на имота и, че ответника е го е ползвал, като е лишил него от възможността за това. Тъй като ищецът се ползва от съществуването на тези факти, то и той носи тежестта на доказване, тоест следва да проведе едно пълно главно доказване на посочените факти.

На първо място не бе доказано по безспорен начин, че ищецът е бил собственик на отдадения под наем имот, както твърди. За доказване на правото на собственост на ищеца върху отдадения под наем имот са представени от него и приети като доказателства по делото акт за държавна собственост № 89 / 23.09.1994 год. на ОНС Първомай, решение за вписване в търговския регистър на ПОС на „***” ЕАД гр. Първомай, правоприемник на „***” ООД, и съдебно удостоверение, чрез което се установява, че „***” АД по ф.д. 43/98 г. и „***” ЕАД по ф.д. 2005/96 год. са едно и също юридическо лице. В акта за държавна собственост, който сам по себе си установява собствеността на държавата върху описания недвижим имот, е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на ЕООД „***” Първомай. Правоприемство по отношение на ищеца и посоченото в акта за държавна собственост лице, комуто е предоставено оперативното управление на имота, не се сочи по делото. Въпреки това, единствен придобивен способ, който изисква предоставяне на имущество за управление е този, въведен с чл. 17а от ЗППДОП /отм./. Съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм., публикуван ДВ бр. 51 от 1994 г./, “При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.” При преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества възниква промяна в собствеността, като държавата губи собствеността си върху вещите, включени в балансите на търговските дружества. Следователно елементи на фактическия състав на този специален придобивен способ са наличие на преобразувано държавно или общинско предприятие, с акт на орган по чл. 17 от ЗППДОП /отм./ в еднолично търговско дружество с държавно имущество; имотът да е бил предоставен на преобразуваното предприятие за стопанисване или управление, като с акта за преобразуването му да е предоставен в собственост на новообразуваното дружество и да е заприходен в баланса на дружеството - като по този начин да е включено в капитала му. И на последно място, в акта за преобразуване да не е предвидено друго. Нито един от елементите на този фактически състав не бе установен по делото, нито пък бе посочено от ищеца и доказано друго основание за ползване на имота, поради което ползването му от друго лице да му е донесло загуби от невъзможността да го ползва той.

Не бе доказан по безспорен начин и факта на ползване на имота от ответника. По делото бяха разпитани доведени от ищеца свидетели – служители на дружеството към процесния период – свидетеля Г., главен счетоводител при ищеца и свидетеля Г. – сключил договора с ответника, в качеството си на директор и представляващ ищеца за процесния период, видно от приложеното по делото пълномощно от представляващия дружеството А. А., чиито показания съдът прие за истинни, като отчете и заинтересоваността им по силата на служебното им положение. Разпитан бе и доведеният свидетел М., но тъй като последният заяви, че не знае кой е ползвал имота за процесния период съдът не обсъжда неговите показания. Свидетелката Г. заяви, че имотът е бил ползван от ответника, тъй като се получавали фактури за ползвана ел. енергия и освен това в двора имало куче и паркирани автомобили. Твърди, че ключът не е върнат и не са разбрали кога е освободен имота. Освен това хората в селото говорели, че имота се ползва от ответника, което съдът не взе предвид при установяване на фактическата обстановка, тъй като не се касае до възприятия на свидетеля и само по себе си е съмнително изявление, поради това, че не е известен източника му. Освен това заяви, че майката на ответника, която била търсена за заплащане на наем за процесния период, била заплатила част от задължения за минал период, т.е. периода на действие на договора за наем, което е ирелевантно за настоящото производство. Същото се отнася и до факта, че ответникът е заплатил 12 лева, отново за периоди, преди тези, визирани в исковата молба. Свидетелят Г. заяви „мисля, че му дадох ключ само за цеха”, като не заяви по категоричен начин предал ли е ключове на ответника и за кои помещения. Приемо-предавателен протокол за предаване на имота не е правен. Прави извод, че имота се е ползвал от ответника, тъй като доста в по-късен етап от посочения в исковата молба период, е видял там разпилени чували от пипер и други вещи, които не са били на ищеца. С оглед така събраните доказателства съдът не можа да направи категоричен извод, че имота се е ползвал от ответника след прекратяване на наемния договор. Нито това, че в имота е имало куче, нито паркираните автомобили, нито получавани фактури и намиращи се чували в имота са доказателство, че той се е ползвал именно от ответника, а не от друго лице. Дори да се приеме, че при наемане на помещението са били предадени ключове за имота, то непредаването им не означава автоматично ползване на имота от ответника. Действително задължение на ответника е да предаде имота след прекратяване на договора за наем, по начина, уговорен между страните. В тежест на доказване именно нему е установяването на този факт. Тъй като обаче не бе доказано по безспорен начин предаване на ключове на ответника, то и факта, че не са върнати, тъй като обратното не се доказа от ответника, не може да установи по безспорен начин ползването му от него. Освен това не бе доказано от ищеца, че е пожелал да ползва имота, а там е бил настанен ответника, тоест, че ищеца е бил лишен от ползването му от ответника. Доказано бе от свидетеля Б., че синът му се е обаждал по телефона да съобщи, че напуска имота. Предаването на имота е двустранен акт и не може да бъде осъществен само от ответника, при липса на заинтересованост от другата страна. Такава заинтересованост от ползването на имота не е показана от ищеца, който след една година е поискал само заплащане на наемна цена, а не и връщане на имота. В конкретния случай изводите на съда се обосновават на това, че в тежест на ищеца е да докаже по безспорен и несъмнен начин, че именно ответника е ползвал имота без правно основание. Нито представената нотариална покана, нито разпита на свидетелите, нито представените фактури са в състояние да формират категоричен и еднозначен извод, че именно ответника е използвал имота за процесния период. Действително свидетелските показания на свидетеля Г., са, че имота е бил ползван, но извода на ищеца за целенасоченото му ползване, с оглед показанията на свидетеля, не може да обвърже именно ответника с това ползване. Този извод за недоказаност и съмнителност относно факта, че ответника е ползвал имота, се потвърждава и от дадените показания на разпитаните свидетели М., незаинтересуван от изхода на делото, които напълно потвърждават и допълват и дадените от свидетеля Б., баща на Н. Б., поради което и съдът прие за истинни последните, въпреки заинтересоваността на свидетеля. И двамата свидетели заявиха, че имота е бил оставен без контрол и ползван от различни лица – сезонни работници и други, за този период от време, като са били ползвани вода и ток, за което е била сезирана и полицията, с оглед безстопанствеността на сградата.

Поради изложеното и съдът не прие за установено по делото, че ищеца е бил лишен от ползването на собствен имот от ответника за процесния период. Ето защо иска за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването на собствения имот, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, поради което и съдът не обсъжда доказаността на предявения размер. Искането за заплащане на лихва върху размера на поисканото обезщетение, поради обусловеността си от основателността на главния иск, също се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. В настоящия случай, дори да бе уважена главната претенция, отново акцесорната би била неоснователна, тъй като обезщетение за забава се дължи от момента на поканата, когато няма определен ден за изпълнение. Претендираното вземане е на извъндоговорно основание, поради което и до момента на поискването му между страните не може да има яснота и за неговия размер. Такова искане за заплащане на обезщетение за ползване е направено с молбата за допускане на изменение основанието на иска, след посочената крайна дата на акцесорната претенция.

Поради това, че не се доказа ответникът да е ползвал имота, съответно консумирал ток и телефон за процесния период, то и искането за заплащане на консумативи се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Ответникът моли за  присъждане на разноски, каквито доказателства е представил по отношение на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, по представения договор за правна защита и съдействие, в какъвто размер следва да му бъдат присъдени.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “***” АД гр. Първомай, ул. „***” № 34, представлявано от А. В. А., срещу ЕТ “***” с. Искра, ул. „***” № 3, представлявано от Н. Г. Б., за заплащане на сумата от 2 177 лева, представляваща обезщетение за ползване на парцел І – стопански двор на ТКЗС от кв. 80, по плана на с. Искра, с площ от около 3000 кв.м, заедно с построените в него сгради: „столова” със застроена площ от 200 кв. м и южната половина от „производствена сграда”, със санитарен възел, цялата със застроена площ от 650 кв.м, канцеларско помещение в кроялен участък с площ от около 15 кв. м, и портиерна с площ от 12 кв. м, при граници на парцела: север, запад и юг улици, от изток стопански двор, за периода от 01.09.2002 до 30.09.2003 год., на осн. чл. 59 от ЗЗД, сумата от 455 лева заплатени консумативи за имота, на осн. чл. 59 от ЗЗД, и сумата от 1 158 лева, представляваща мораторна лихва от 30.09.2003 год. до 28.11.2007 год. на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА “***” АД гр. Първомай, ул. „***” № 34, представлявано от А. В. А., да заплати на ЕТ “***” с. Искра, ул. „***” № 3, представлявано от Н. Г. Б., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                    Районен съдия: /П/

 

ЕК/НК