Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

гр. Първомай, 11.07.2008 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 243 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1 от КТ.

            Ищеца моли да бъде признато уволнението му за незаконно и се отмени заповед № * / 17.10.2007 год. на Изпълнителния директор на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, да бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението, да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл. 225 от КТ от 6 брутни работни заплати общо в размер на 2365,98 лв. да бъде задължен ответника да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца и в други документи, както и направените по делото разноски. Основава се на липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, липса на проведено дисциплинарно производство по налагане на дисциплинарно наказание и конкретно поискване на обяснения, липса на посочено извършено нарушение от него в заповедта.

            Ответникът “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай оспорва изцяло предявените искове от ищеца, като счита, че уволнението е законосъобразно. Твърди, че са взети устни обяснения от ищеца от изпълнителния директор, по повод извършена кражба от него по време на работата му в дружеството, което и било причината за дисциплинарното наказание уволнение.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищеца е работил в ответното дружество като е заемал длъжността “смесоприготвител”, по трудов договор, сключен за неопределено време, видно от приложеното лично трудово досие на ищеца. Със заповед № * от 17.10.2007 год. на Изпълнителния директор на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, връчена на работника на 18.02.2008 год. срещу подпис на ищеца, в самата заповед, трудовото правоотношение на ищеца с ответника - работодател е прекратено, като е записано основание чл. 330, ал. 6, чл. 187, ал. 7, 8, 9, 10 и чл. 208, ал. 1 от КТ, а причина за прекратяване на трудовия договор изобщо не е посочена.

По делото е приложено личното трудово досие на ищеца. В същото се съдържа заверено копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана от ищеца. Не се съдържат данни за поискани и дадени обяснения от работника преди прекратяването на трудовото правоотношение.

От посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да се направи извод, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, поради дисциплинарно наказание. Пак от там се вижда, че са посочени като основания за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в чл. 187, точки от 7 до 10, а именно: т. 7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т. 8 - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения, т. 9 – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства и т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана заповед в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца липсва каквато и да е причина за прекратяване на трудовия договор и каквито и да било мотиви за извършване на дисциплинарно нарушение. Липсва описание на конкретно нарушение на трудовата дисциплина от ищеца. Дори и не са възпроизведени текстово нормативните основания за налагане на наказание “уволнение”. Няма посочено конкретизирано нарушение, което да може да се подведе под която и да е от хипотезите на нормата на чл. 187 от КТ, тъй като не се посочва каквото и да било нарушение. Като не е посочено конкретното нарушение с описание и с датата на извършването му, не може да се провери от съда нито дали е извършено, нито дали наказанието е наложено в преклузивния срок по чл. 194 от КТ, за който срок съдът следи служебно в производството по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание, независимо, че само едно от цифрово посочените в началото на заповедта е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

В мотивите на заповедта трябва да е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът следи служебно за наличието на задължителната форма за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 от КТ и този въпрос предхожда разглеждането на спора по същество, защото от заповедта и мотивите й определят предмета на съдебната проверка. Немотвирането на дисциплинарното уволнение води до неговата незаконосъобразност и е абсолютно основание за отмяната му.

Разпитаният по делото свидетел заяви, че е е разбрал, че ищеца е извършил кражба и по повод докладната му до изпълнителния директор на ответното дружество ищеца е бил извикан да даде обяснения пред директора по повод извършената кражба. По делото са налице доказателства – удостоверение от РП Първомай, от което е видно, че има образувано досъдебно производство на 25.10.2007 год., след прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и без да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е признат за виновен ищеца в извършване на престъпление. Свидетелските показания в частта им за даване на обяснения от ищеца пред директора на предприятието съдът не възприе като безспорно доказателство за спазване на процедурата на чл. 193 от КТ. Тежестта да докаже изпълнението на задълженията си по чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно да изслуша работника или приеме писмените му обяснения, е на работодателя. За да бъде осъществено пълно главно доказване и приет за съществуващ този факт ответникът следва да представи доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин следва да бъде направен единствено възможния извод, че ищеца е бил извикан да даде обяснения по повод прекратяване на трудовото му правоотношение. От свидетелските показания на свидетеля А. стана ясно, че ищецът е бил извикан да даде обяснения по повод извършена кражба от предприятието и “да си уточнят отношенията”, а не, че са били извикани да се защитят и дадат обяснения по повод започнало производство за налагане на дисциплинарно наказание. Още повече, че от заповедта не е видно и дали това е прието като нарушение на трудовата дисциплина, по кой текст и това ли е основанието за налагане на наказанието. Ето защо съдът, тъй като не установи несъмнено и безспорно ищеца да е бил изслушан от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание, прие, че такова изслушване не се е състояло. Липсват и писмени обяснения в дисциплинарното производство от ищеца, приети от работодателя. Поради нарушаване на императивната правна норма – чл. 193 от ГПК, която задължава работодателя в стадия на установяване на нарушението на трудовата дисциплина в дисциплинарното производство, преди да определи вида на дисциплинарното наказание да осигури на работника право на защита посредством изслушване на обясненията му или приемане на писмените му такива, процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е опорочена. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 когато не е изпълнено задължението на работодателя да проведе дисциплинарното производство съобразно изискванията на закона това е достатъчно основание съдът да отмени дисциплинарното уволнение, без да се разглежда спорът по същество.

Искът по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ следва да се уважи като основателен и доказан и съдът да отмени обжалваната заповед за уволнение като незаконосъобразна и признае уволнението на ищеца за незаконно.

            Следва да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ, като основателен, поради обусловеността му от главния иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение, като следва ищеца да бъде възстановен на заеманата преди уволнението от него длъжност.

            Осъдителният иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ от шест брутни работни заплати, общо в размер на 2365.98 лева, за времето от 17.10.2007 год. до 17.04.2008 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2007 год., до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Отменянето на заповедта за незаконното уволнение не във всички случаи е основание за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. То се дължи само тогава, когато вследствие на незаконното уволнение работникът е претърпял вреди от оставането му без работа, които са в причинна връзка с незаконното уволнение. Тежестта да докаже размера, както и периода за който следва да се присъди обезщетение е на ищеца. Доказателства в тази насока - че ищеца е останал без работа в следствие на незаконното уволнение, както и периода за който е останал без работа, трудова книжка, удостоверение от бюро по труда или каквито и да било други, допустими съгласно ГПК - по делото не бяха представени. От заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание е видно какъв е размерът на шест брутни месечни заплати на ищеца, но не може да се приеме за доказателство, че последният е претърпял вреди в следствие на уволнението.

            Предявен е и иск по т. 4 на ал. 1 на чл. 344 от КТ. Този иск е с различен фактически състав, който не се съвместява с исковете по т. 1, 2 и 3 на цитирания текст. При иска по т. 4 не се оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, не се желае отмяна на заповедта за прекратяване и възстановявне на работа. Касае се до допусната грешка в посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в самата заповед, трудова книжка или друг документ, който ищеца желае да ползва с оглед различните правни последици в следствие на различно основание за прекратяване на уволнението. В настоящия случай ищеца не желае прекратяването на трудовото правоотношение, нито твърди, че е налице грешка в посочване на основанието, а точно обратното – оспорва законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, поради липса на посочено основание за уволнение. Възможно е ищецът неправилно да е посочил текста на закона, като е имал предвид законовите последици от отмяна на незаконно уволнение, а именно вписване на отмяната на уволнението, съгласно чл. 346 от КТ. Обективно съединяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ с този по т. 4 е недопустимо, освен при алтернативно съединяване, когато ищецът посочи кой е предпочитания иск, при съответно изложение в обстоятелствената част. Тъй като това не е налице, то следва съдът да прекрати производството по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, като недопустим.

            С оглед изхода на спора и признаване на уволнението за незаконно ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 150 лева за адвокатска защита, както и да заплати по сметка на Районен съд гр. Първомай направени деловодни разноски за вещо лице в размер на 60 лева, както и държавна такса в размер на 30 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Признава за незаконно уволнението на Я.В.А., с ЕГН: **********,***, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т.6, чл. 187, ал. 7, 8, 9, 10 и чл. 208, ал. 1 от КТ, и отменя заповед № 23 / 17.10.2007 год. на Изпълнителния директор Д.Т. на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, с която е извършено.

Възстановява Я.В.А., на заеманата преди уволнението длъжност “смесоприготвител” в “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай.

Отхвърля иска на Я.В.А., с ЕГН: **********,***, срещу “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, със седалище гр. Първомай и адрес на управление Индустриална зона, регистрирано по ф.д. № 4522/1997 год. на ПОС, за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ  в размер на шест брутни работни заплати, общо в размер на 2365.98 лева, за времето от 17.10.2007 год. до 17.04.2008 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2007 год., до окончателното изплащане на сумата.

Прекратява производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ като недопустимо.

Осъжда “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, да заплати на Я.В.А.  направените деловодни разноски в размер на 150 лева.

Осъжда “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай да заплати по сметка на РС Първомай деловодни разноски за вещо лице в размер на 60 лева и държавна такса в размер на 30 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

Районен съдия: (п)

ЕК / АГ