Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. Първомай, 02.04.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и осма година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 217 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответника П. се е задължила по договор за заем на парична сума в размер на 7360 лева, от 01.12.2002 год., като не е изпълнила задължението си да върне сумата в уговорения в договора срок – 01.06.2007 год.

Ответникът П. твърди, че е била принудена да подпише договора и издадения въз основа на договорното задължение запис на заповед и разписка за получената по договора сума, като се е задължила да върне сумата. Признава, че е задължена да върне сумата и твърди, че има направени частични плащания по нея. Заявява, че е затруднена да изпълни задължението си, поради липса на средства.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.12.2002 г. между страните е бил сключен договор за заем на парична сума в размер на 7360 лева. Ищецът е дал в заем сумата за срок от шест месеца, като ответника се е задължил да я върне до 01.06.2003 год., съгласно чл. 3 от приложения договор. Бил е издаден, като обезпечение на вземането, и запис на заповед от ответника на същата дата, съгласно чл. 5 от сключеният между страните договор. Като поръчител по договора и авалист по записа на заповед е подписан и С.И.П., спрямо когото делото е прекратено, на осн. чл. 119, ал.1 от ГПК, съгласно необжалвано и влязло в сила определение от 16.01.2008 год. За удостоверяване на получаване на сумата заемателката е подписала и разписка от първи декември 2002 год., представена по делото.

С представените писмени доказателства – договор за заем и разписка е доказано, че между страните валидно е възникнало облигационно отношение, по силата на което, в изпълнение на задълженията си, ищецът е дал сумата от 7 360 лева в заем на ответника П.. С това задълженията на ищеца по договора са изпълнени. След настъпване на датата, уговорена за връщане на заема, ищецът твърди, че изпълнение на задълженията на ответника не е последвало.

Ответника твърди, че е била заставена да подпише документите, представени като доказателства по делото, но не ги оспори. Потвърди, че подписите са нейни и се е задължила да изплати посочената в тях сума. Не представи доказателства и досежно твърденията си, че част от сумата е погасена. Съгласно чл. 127 от ГПК /отм./ в тежест на ответника е да докаже възраженията си за направени плащания по договора. Такива доказателства не бяха представени, въпреки дадената възможност на ответника да го стори, поради което следва съдът да приеме, че не са осъществени плащания по договора в изпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума от ответника. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Поради изложеното съдът счита за безспорно доказано, че страните са сключили договор за заем за сумата от 7360 лева, като ответника, заемател по договора, се е задължил да ги върне в срок до 01.06.2003 год. Изпълнение не е настъпило до уговорения срок и ответника е изпаднал в забава след изтичането му, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Поради това ответника дължи връщане на сумата, ведно с обезщетение за забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, от датата на постъпване на исковата молба в съда – 21.11.2007 год., до окончателното изпълнение на задължението, както е поискано.

Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата от 294,40 лв. платена държавна такса за образуване на производството. Възнаграждение за адвокат, съгласно направеното искане, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА не следва да бъде определяно, тъй като, въпреки, че има представен договор, в който е уговорено безплатно представителство, то не е представено доказателство, че ищеца е от кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.Г.П., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, ул. ************** да заплати на Т.А.Б., с ЕГН: **********,***, сумата от 7360 /*******************************/ лева, по сключен договор за заем от 01.12.2002 год., на основание чл. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2007 год. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Т.Г.П., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, ул. ***************, да заплати на Т.А.Б., с ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 294,40 лева, като искането за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА оставя без уважение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двседмичен срок от връчването му.

Съдия: (п)

ЕК / ТП