Р Е Ш Е Н И Е № 8
гр.Първомай, 13.03.2008г.
ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в публично съдебно заседание на десети март през
две хиляди и осма година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Мария Запрянова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 212 по описа на съда за 2007г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Субективно
съединени искове по чл.86 СК, предявени от малолетното дете Д.В.М., с ЕГН: **********
и непълнолетното – Ж.В.М., с ЕГН: **********, първата чрез А.Т.Р., с ЕГН: **********
– като нейна майка и законен представител, а втората, действаща лично и със
съгласието на последната – също като нейна майка, срещу В.Р.М., с ЕГН: **********
– техен баща.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 6 от 08.05.2000г.
постановено по бр. дело № 28/1999г. на РС Първомай, ответникът е осъден да
заплаща на ищците месечна издръжка от по 40 лева. Сочат се доводи, че с оглед
на изминалия период от време и порасналите нужди на децата, се налага
увеличението й. Иска се от съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на издръжката на всяко от тях от 40 лв. на 80 лв., считано от подаване
на исковата молба до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от падежа на плащането до окончателното заплащане. Претендират се и направените
разноски.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.50,
ал.2 от ГПК служебен представител – адв.Я., счита, че
предвид изминалия дълъг период от време присъдените на ищците издръжки следва
да бъдат изменени, като не взема конкретно становище относно размера, с който
да бъдат увеличени те.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По
делото не се спори, а и видно от представените заверени преписи от Удостоверения
за раждане /л.3 и л.4/ е, че ищците са дъщери на ответника по делото. С влязло
в законна сила решение по бр.дело № 28/1999г. на РС Първомай, упражняването на родителските
права върху двете деца е предоставено на майката А.Р., а бащата е осъден да им заплаща
месечна издръжка от по 40 лв. По делото е представено в оригинал на испански
език и в превод на български Удостоверение /л.40 и л.41/, от което се
установява, че към 06.11.2007г. Д. и Ж. са ученички съответно в 1 и 4 курс на
задължителното средно образование в Средно училище “********************”, ***********.
Не се спори и за това, че децата живеят при майка си в ******* и последната
полага грижите за тях.
От
представените от ищцовата страна писмени доказателства /от л.38 до л.56/, се
установява също така, че майката А.Р. работи във фирма “**********” АД и
получава като основна заплата брутната сума от 806.26 евро, както и че тя,
заедно с двете деца – ищци по делото, живее на квартира и заплаща наем в размер
на 600 евро на месец, както и около 50 евро месечно за консумативи.
Представен
е протокол от с.з. на 31.10.2007г. по гр.д. № 55/2002г. на РС Първомай /в
заверен препис/, от който се установява, че съдът е одобрил постигнатата по
същото дело спогодба между ответника и майката на ищците, съгласно която В.М. е
получил от А.Р. сумата от 5 000 лв. за уравнение на дела му от възложен в
дял на последната, на основание чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, недвижим имот.
Други
доказателства във връзка с доходите на ответника по делото не бяха ангажирани
от страна на ищците.
При
така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
За
да бъде уважен иск с правно основание чл.86 от СК, е необходимо да се установи
трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на
издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, т.е. достатъчно
е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл.85 от СК, размерът на издръжката се определя, според
възможностите на родителя, дължащ издръжка и нуждите на детето, като същият
следва да бъде в рамките на определения с ПМС от 30 до 80 лв. към настоящия
момент.
Безспорно
в случая е налице трайно съществено изменение в нуждите на двете деца Д. и Ж..
От определяне на предходните издръжки са изминали повече от 7 години и за това време,
с оглед и на физическото им израстване, са увеличени нуждите им от храна,
облекло, учебни пособия и др. От друга страна, липсват каквито и да било
доказателства за получаваните от ответника доходи. Получената към 31.10.2007г.
сума от 5 000 лв. не би могла да се приеме за такъв, още повече, че
липсват каквито и да било данни къде се намират тези пари към настоящия момент
и дали не са похарчени. М., обаче, е в трудоспособна възраст и би трябвало да
полага труд, както и да получава поне минималното са страната трудово
възнаграждение. Обективен факт е, че нуждите на подрастващите, с оглед
създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание, са големи, но
задоволяването на същите не може да бъде за сметка на собственото съществуване
на родителите.
При
така очертаните по-горе материални възможности на родителите, съдът счита, че
за издръжката на малолетната Д. са необходими средства в размер не по-малък от
100 лв., а на непълнолетната Ж. 120 лв., като в така определените издръжки,
участието на майката следва да бъде съответно в размер на 45 лв. и 55 лв., а това
на бащата /ответник по делото/ – 55 лв. и 65 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предходно определените издръжки, които ответникът е осъден да заплаща – в
размер от по 40 лева за всяко дете, следва да се увеличат на 55 лв. за Д. и на
65 лв. за Ж., считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2007г., до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането до
окончателното изплащане. В случая, за определяне на по-малкото участие на
майката в издръжките, съдът взе предвид, че същата е ангажирана и с отглеждането
и възпитанието на двете деца и полага грижи за тях. Същевременно, липсват доказателства
да са налице причини, поради които бащата да не би могъл да получава доходи, от
които обективно да заплаща този размер на издръжките, без това да за-труднява
съществено собствената му такава, още повече, че същият не упражнява родителските
права и не полага лично грижи за отглеждането на децата.
За разликата над тези суми до пълния им предявен
размер от по 80 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 50 лв. –
разноски по делото /платено адвокатско възнаграждение/, съобразно уважената
част от исковете.
На основание чл.63, ал.3 от ГПК /отм./, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса върху
увеличените издръжки в размер на 46.60 лв., както и 15 лв. за призоваването му
чрез ДВ.
На основание чл.238, ал.1 от ГПК /отм./, следва
да се допусне предварително изпълнение на решението.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.86 от
СК, определената по бр. дело № 28/1999г. на РС Първомай, издръжка, която В.Р.М.,
с ЕГН: **********,***, е осъден да заплаща на малолетното си дете Д.В.М., с
ЕГН: **********, чрез А.Т.Р., с ЕГН: ********** – негова майка и законен
представител, като я УВЕЛИЧАВА от 40
/четиридесет/ лева на 55 /петдесет и пет/ лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.11. 2007г. до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от падежа на плащането до окончателното й изплащане, както и
тази, която е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Ж.В.М., с ЕГН: **********,
действаща лично и със съгласието на майка си А.Т.Р., с ЕГН: **********, като я УВЕЛИЧАВА от 40 /четиридесет/ лева на
65 /шестдесет и пет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2007г.,
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането
до окончателното й изплащане, като за разликата над тези суми до пълните им предявени
размери от по 80 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Р.М., с ЕГН: **********,***,
да заплати на Д.В.М., с ЕГН: ********** и на Ж.В.М., с ЕГН: **********, сумата
от 50 лева – разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете им.
ОСЪЖДА В.Р.М., с ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка на РС гр.Първомай държавна такса върху увеличението в
размер на 46.60 лв., както и 15 лв. – разноски по делото.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му, относно издръжките.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в 14-дневен
срок от съоб-щението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: (п)
КК / МЗ