Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

гр. Първомай, 25.06.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осма година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 175 по описа на съда за 2007 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на осн. чл. 82, ал.1 във вр. с чл. 87 от СК.

Ищецът моли да бъде осъдена ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева, като на баща и законен представител на малолетното дете А.Ю.Ю., начиная една година преди завеждане на иска, считано от 17.10.2006 год., до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяване или изменяването й. Твърди, че с ответницата живеят разделено и тя като родител не полага грижи и не взема участие в издръжката на детето. Моли да и бъдат присъдени разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М., счита, че иска следва да бъде отхвърлен като прекомерно завишен, като заявява, че може да плаща издръжка в минимален размер от 40 лв. Твърди, че не е доказано ищеца да се грижи за детето, нито, че то е ученик.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От съвместното си съжителство страните имат родено дете А.Ю.Ю., на десет години, роден на ********** год., видно от представеното по делото удостоверение за раждане от ********** год., издадено въз основа на акт за раждане № *** / ********** год. на община Първомай. Детето, видно от представеното удостоверение от ********** год., е посещавал училище до учебната 2006 – 2007 год., когато е бил ученик в трети клас, а за учебната 2007 – 2008 год. има данни да е посещавал училище два учебни дни.

Ищецът в представената декларация твърди, че получава доходи от работа в земеделието, в размер на около 400 лева месечно.

Ответницата, видно от представеното заверено копие от декларация от 07.05.2008 год., твърди, че отглежда детето си, родено на 29.01.2008 год., като не получава майчинство или други парични помощи. Няма данни дали работи и дали получава трудови доходи. Има родено друго дете, на 29.01.2008 год., видно от представения отрязък от акт за раждане с апостил Р. Гърция.

От свидетелските показания на свидетелите П. и А. – калеко и баба на ищеца, се установи, че страните са се разделили в Р. Гърция през 2003 година, до когато са живели на съпружески начала. От този момент насетне детето останало при бащата, а майката на детето нито е полагала грижи, нито го е вземала при себе си, нито по друг начин е участвала в издръжката му. Ищецът е останал с детето в Р. Гърция, като от тогава е полагал грижите за детето и е осигурявал издръжката му. Свидетелят П. заяви, че е живял с родителите на детето до раздялата им в Р. Гърция, а бабата на ищеца, че поддържа непрекъснато връзка с ищеца и детето по телефона, от където знаят за твърдените от тях факти. Свидетелката на ответника К. заяви, че страните са разделени от една година и до тогава детето го е гледала бабата на ищеца. От представеното удостоверение обаче е видно, че детето е посещавало училища в Р. Гърция от 2004 год., когато е бил ученик в първи клас. Твърди, че не ищеца полага грижи за детето, а майка му, а това го знае от ответницата, на която не позволявали никаква връзка с детето. Била изпращала пари и подаръци, но не казвали на детето, че са от майка му, а това свидетелката заяви отново, че го знае от ответницата. Поради това съдът не кредитира показанията на свидетелката К., която всъщност заяви пред съда твърдения на ответницата, които са в нейна полза, а досежно факта на раздялата на страните показанията и противоречаха на тези, дадени от останалите свидетели по делото и официален документ, приет като доказателство по делото. Поради изложеното съдът прие, че ответника се грижи за детето от раздялата на страните около 2003 год., от когато сам осигурява и издръжката му, без участието на ответницата.

При определяне размерът на дължимата издръжка съдът взема предвид, че бащата получава около 400 лева месечно. Майката има задължения за отглеждане на друго малолетно дете, като няма данни да работи и получава трудови доходи. Това обаче не я освобождава от безусловното си задължение да издържа ненавршилото пълнолетие свое дете. Съгласно чл. 82, ал. 1 от СК, родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Майката е в трудоспособна възраст и в изпълнение на задълженията си на осн. чл. 82 от СК може да работи и получава поне около минималната работна заплата за страната или около 250 лв. Не се доказа възможността и да осигурява издръжката на детето си чрез други доходи или имущества.

Съгласно Постановление № 38 на МС от 1.07.1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс, размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лв.

Детето е на десет години, в ученическа възраст. Независимо дали посещава редовно училище или не то той подлежи на училищно обучение, което в страната е и задължително. В период на активен растеж е, което предполага завишена нужда от средства за закупуване на облекло и пълноценна храна.

При тези обстоятелства съдът приема, че за издръжката на детето А., което е на десет години и шест месеца, с оглед възрастта му и възможността на неговите родители, са необходими месечно в пари и грижи 100 лева, от които 40 може да поеме майката, която има задължения за издръжка и на друго малолетно дете, а другата част от 60 лева следва да поеме бащата, който е получава трудови доходи, независимо, че упражнява и непосредствените грижи за детето.

Поради горното съдът счита, че следва да уважи предявения иск за присъждане на издръжка, която ответницата да заплаща на ищеца, като на законен представител на малолетното си дете А., в размер до 40 лева, като в останалата му част отхвърли същия като прекомерно завишен.

Съгласно чл. 87 от СК издръжка за минало време може да се иска най-много една година преди завеждане на иска. В настоящото производство със свидетелските показания се доказа факта, че страните са разделени от 2003 год. и повече от една година ответницата не е давала средства за издръжка и не е полагала грижи за детето си. Поради изложеното издръжката в така определения размер се дължи една година преди датата на подаване на исковата молба, а именно от 17.10.2007 г., до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението.

Държавната такса в размер на 57,60 лева следва да се заплати по сметка на РС Първомай от ответника. На основание чл. 36 от ЗА съдът определя на адвоката - пълномощник на ищцата, възнаграждение, което следва да се заплати от ответника, тъй като се дължи безплатна адвокатска помощ. По делото е представено адвокатско пълномощно, от което е видно, че е изплатен адвокатски хонорар в размер на 100 лева от ищеца. В случая адвокатското възнаграждение е изплатено, видно от приложият по делото договор за правна защита и съдействие и съобразно принципа за освобождаване на лицата, имащи право на издръжка от държавни такси и деловодни разноски, следва съдът да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско съдействие съгласно приложения договор. Ответникът следва да възстанови и направените по делото разноски за призоваване чрез ДВ в размер на 15 лв, платени от бюджета на съда.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Х.Н.Т., с ЕГН: **********,***, да заплаща на Ю.А.Ю., с ЕГН: **********,**** адв. С.С, като на баща и законен представител на малолетното си дете А.Ю.Ю., с ЕГН: **********, по 40 /***********/ лева месечна издръжка, начиная от 17.10.2006 г. до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението, като иска в останалата част до 60 лева отхвърля.

ОСЪЖДА Х.Н.Т., с ЕГН: **********, да заплати по сметката на РС Първомай държавна такса в размер на 57,60 лева и направени разноски в производството в размер на 15 лева.

ОСЪЖДА Х.Н.Т., с ЕГН: **********, да заплати на Ю.А.Ю., с ЕГН: **********, сумата от 100 лева разноски по делото.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия: (п)

ЕК / ТП