Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр. Първомай, 17.07.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 147 по описа на съда за 2007 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е налице устен договор за наем, като същият е прекратен едностранно от него, поради неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на наемната цена. Моли да бъде осъден ответника, да освободи наетия имот - навес към ремонтна работилница със застроена площ от 544 кв. м, в парцел №***, кв. ***, по плана на землището на с. ***, обл. Пловдивска, с площ на парцела 4496 кв.м при граници на парцела от север – път, от запад – път, от север парцел № *** и от юг – път. Моли да бъде осъден ответника да му заплати и обезщетение за неоснователното ползване на имота за периода 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год. в размер на 400 лева месечно или сумата от 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за този период в размер на 23 лв., като искът е уточнен в съдебно заседание от 19.11.2007 год. Моли да му бъдат заплатени направените деловодни разноски.

Ответникът твърди, че държи имота на основание договор за наем, като не е налице неизпълнение от негова страна, тъй като не е определена месечна наемна цена, а за ползването на имота е уговорено неговото отремонтиране. Твърди, че уговорените като насрещна престация по договора за наем ремонтни работи са извършени.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК /отм./, във вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК, както и като се съобрази със задължителните за настоящия съд указания, дадени с Решение № 1229/16.07.2008 год. по гр. дело № 972/08 по описа на ПОС, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че между страните е била постигната уговорка за предоставяне под наем на ответника на процесния навес към ремонтна работилница, като е уговорено и заплащането на наем в полза на кооперацията. Твърди, че договорът е бил сключен устно, като са договаряли с представителя на ответника – пълномощникът му Г. М.. По делото е представено и пълномощно на последния, съгласно което е упълномощен да закупува имоти и в тази връзка да представлява ответника пред всички лица и органи. Ответникът не оспорва, че владее имота на основание сключен с ищеца договор за наем, като оспорва, че е следвало да заплаща наемна цена, а твърди, че е била постигната уговорка за отремонтиране на наетата сграда.

Тъй като ответникът не плащал дължимите наемни вноски, ищецът му отправил нотариална покана, че прекратява наемното правоотношение с него и му дава срок до 20.03.2007 год. да освободи ползвания имот, както и считано от 01.03.2007 год. да му заплаща по 400 лева месечно за навеса и 60 лева за стаята – канцелария. Представена е нотариална покана от 26.02.2007 год., връчена на пълномощник на ответника Г. С. М. от помощник нотариус Л., при нотариус Н.К.. Всички разпитани по делото свидетели потвърдиха, че е имало устна уговорка за ползване на имота от ответника. Твърди се от свидетелите на ищеца, че е била направена срещу заплащане на наемна цена в по-нисък размер и извършване на ремонт на покрив на работилницата, а свидетелите на ответника твърдят, че уговорката за заплащане на цена е била само извършване на ремонт на покрива на ремонтната работилница. Всички свидетели заявиха, че до началото на 2007 година, когато е изпратена нотариалната покана, а и до 19.11.2007 год. – когато са разпитани свидетели, ремонт не е бил направен, като такъв е започнат след получаване на нотариалната покана и не е бил завършил към датата на разпит на свидетели.

Поради изложеното съдът прие, че е бил налице устно сключен договор за наем на навес към ремонтна работилница със застроена площ от 544 кв. м, в парцел № ***, кв. ***, по плана на землището на с. ***, обл. Пловдивска, с площ на парцела 4496 кв.м при граници на парцела от север – път, от запад – път, от север парцел № *** и от юг – път. Имотът е бил предаден на ответника, като с това е изпълнил задължението си по наемния договор, но ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на наемна цена, поради което и ищецът е прекратил едностранно договора с нотариална покана от 26.02.2007 год., на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като е дал срок за изпълнение до 01.03.2007 год. В този срок ответникът не заплатил наемна цена, нито били извършени уговорените ремонтни работи, поради което и договорът бил прекратен. Въпреки, че няма изрично волеизявление в тази насока, то дадения срок за опразване на помещенията до 20.03.2007 год. категорично и безспорно говори за волята на ищеца – прекратяване на договорните отношения.

Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта при прекратяване на договора. Тъй като бе доказано съществуване на договора за наем, неговото прекратяване и държането на вещта от ответника, то следва предявения иск да бъде уважен и ответника осъден да върне вещта.

Не следва да бъдат обсъждани направените по същество бележки от пълномощника на ищеца, че е собственик на процесния имот, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за спора. Легитимирани страни, съобразно направената задължителна квалификация на иска от въззивната инстанция са страните по договора за наем, независимо, кой е собственик на имота.

Тъй като за периода 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год. се доказа неоснователно ползване на имота, въпреки противопоставянето на наемателя, то следва на ищеца да бъде присъдено обезщетение за това, в размер на средната пазарна наемна цена на ползвания имот. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение в случаите на изтекъл срок на договора за наем, включително прекратен, са противопоставяне от наемодателя срещу ползването на имота, пропуснатите ползи и съществуването на причинна връзка между ползването въпреки противопоставянето на наемодателя (виновно поведение на наемателя) и настъпилата вреда или възможността да бъде увеличен патримониумът на ищеца. Доказа се, че ищецът се е противопоставил на ползването на имота, както със свидетелски показания, така и с представените писмени доказателства, а в следствие на това е пропуснал да получи наем в размер на среднопазарния за имота. Ето защо искът следва да бъде уважен до размера, посочен от вещото лице за имота по точка 1 от заключението, тъй като това е предметът, очертан в исковата молба, на твърдения от страните наемен договор. Заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание без възражения на страните, мотивирано и компетентно изготвено, съдът възприема изцяло. Видно от заключението, размерът на среднопазарният наем за навес към ремонтна работилница е 291,60 лева на месец, а за целият исков период 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год. в размер на 1749,60 лева, в каквото част и следва да бъде уважен предявеният иск. Следва да бъде присъдена и мораторната лихва върху тази сума в размер на 23 лева, както е поискана, независимо, че съобразно заключението на вещото лице е в по-голям размер.

Направено е искане от ищеца за заплащане на разноски, които следва да бъдат присъдени по съразмерност, съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда И.С.М., с ЕГН: ********** ***, да освободи и върне на ППЗК “***” с. ***, представлявана от Г.П.М., с ЕГН: **********,*** – председател, навес към ремонтна работилница със застроена площ от 544 кв. м, в парцел № ***, кв. ***, по плана на землището на с. ***, обл. Пловдивска, с площ на парцела 4496 кв.м при граници на парцела от север – път, от запад – път, от север парцел № *** и от юг – път, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и да му заплати сумата от 1749,60 лева, обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор за периода от 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год., на осн. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума за този период в размер на 23 лв., на осн. чл. 86 от ЗЗ.

Осъжда И.С.М., с ЕГН: ********** ***, да заплати на ППЗК “***” с. ***, представлявана от Г.П.М., с ЕГН: **********,*** – председател, сумата от 355,80 лева, разноски по делото по съразмерност, на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./, във вр. с параграф 2 от ПЗР на ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Районен съдия: /п/

ЕК/ВК