Р Е Ш Е Н И Е

2

гр. Първомай, 25.01.2008 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и осма година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 147 по описа на съда за 2007 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск на основание чл. 108 от Закона за собствеността и чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът моли да се установи спрямо ответника, че е собственик на навес към ремонтна работилница със застроена площ от 544 кв. м, в парцел № *, кв. *, по плана на землището на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, с площ на парцела 4496 кв.м при граници на парцела от север – път, от запад – път, от север парцел № * и от юг – път, и да бъде осъден ответника да му отстъпи собствеността и предаде владението върху имота. Моли да му бъдат заплатени направените деловодни разноски. Моли да бъде осъден ответника да му заплати и обезщетение за неоснователното ползване на имота за периода 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год. в размер на 400 лева месечно или сумата от 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за този период в размер на 23 лв., като искът е уточнен в съдебно заседание от 19.11.2007 год.

            Ответникът не признава иска по основание - твърди, че ползва имота на договорно основание – устен договор за наем, като не е уговорена месечна цена за ползването на вещта, а извършване на ремонтни работи, които са направени.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищецът твърди, че е собственик, а ответникът владее процесния навес, като моли съда да го осъди да му предаде собствеността и владението му, както и да го осъди да му заплати обезщетение за неоснователното ползване на навеса. Ответникът ползва процесният навес и това е безспорно в настоящото производство и доказано с разпита на свидетелите, доведени и от двете страни. Ответникът твърди наличие на договор за наем, което се оспорва от ищеца, както в съдебно заседание от 10.10.2007 год., така и в представените нотариални покани до ответника. Безспорно е между страните, че не се заплаща наемна цена за имота.

            За да бъде проведен успешно един ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи по безспорен начин, че е собственик на имота, че ответникът го владее и, че го владее без правно основание.

            За да докаже правото си на собственост върху процесния навес ищецът представя невписан в службата по вписване договор за продажба на парцел № *, в кв. * по плана на землището на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, ведно с навес към ремонтна работилница със застроена площ от 544 кв. м, за сумата от 157 910 лева, постигната при търг с явно наддаване, на осн. чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, като в допълнителните условия на договора е вписано, че ще се извърши замяна с равностоен земеделски имот. Не е посочено, че действието на договора се поставя в зависимост от последващата замяна само досежно придобиването на право на собственост върху парцела, поради което следва да се приеме, че касае целия предмет на договора. Не се представят доказателства за извършена последваща замяна. Посоченият текст на чл. 48, ал. 8 от ЗСПЗЗ не предпоставя придобиване право на собственост върху земята, както е посочено в договора. Представен е и протокол от проведен търг, в който е записан И.Я.В., като участник спечелил търга, за сума, различна от посочената в договора за продажба, с който се легитимира като собственик ищецът. Представена е и фактура, в която е записано, И.В. да е представил талони на стойност 157950 лв., като основание е записано “продадена сграда на търг. Навес към ремонтна работилница”. Представените документи настоящият състав счита, че не доказват правото на собственост на ищеца върху навеса. Посоченият текст в договора за продажба касае разпределение на дълготрайни активи на ТКЗС в ликвидация, което става, съгласно закона, чрез продажба на търг, ако няма лица, с право на дял от имуществото на кооперацията, които да желаят да ги получат. Липсва документ, в който да е посочено ответникът, като юридическо лице, да е участвал и спечелил търг за разпределяне на активи от ТКЗС в ликвидация и да е заплатил цена за това. Представените документи – фактура и протокол от 19.11.1994 год., сочат физическо лице да е участвало в разпределението на дълготрайните активи с правото си на дял от имуществото на ТКЗС в ликвидация, каквото право ищецът като кооперация не е имал. Ето защо съдът счита, че не са представени доказателства за правото на собственост на ищеца върху процесната вещ, поради което искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен на това основание, без съдът да се произнася относно наличието на облигационни отношения между страните, обуславящи правомерното ползване на имота от ответника.

            Относно заведения иск за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на собствения имот за периода 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год. в размер на 400 лева месечно или сумата от 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за този период в размер на 23 лв., като обусловен в основанието си от признаване права на собственик върху вещта, също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Въпреки, че ищецът говори в исковата си молба за наем, както и в съдебно заседание на 19.11.2007 год., съдът счита, че се касае за претенция за обезщетение за неоснователно ползване на собствен имот. Това ищецът заяви в първото по делото заседание, в което съдът осъществи правомощията си по чл. 108 от ГПК, като заяви, че желае да получи обезщетение за ползване на имота и твърди, че няма договор за наем между страните. Направената квалификация не обвързва съда и не го освобождава от задължението му да квалифицира претенцията на страната, съобразно твърдените фактически обстоятелствата. Ето защо съдът следва да се произнесе по претенция за неоснователно ползване на собствен имот, на осн. Чл. 59 от ЗЗД, а не по претенция за заплащане на наемна цена, какъвто договор страната твърди, че няма.

            Поради изложеното и двете искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Направено е искане от ответника за заплащане на разноски за възнаграждение от юрисконсулт. Съдът счита, че такова не следва да бъде присъдено, поради актуалната редакция на чл. 64, ал. 5 от ГПК, съгласно която, когато делото бъде решено в полза на държавно учреждение, община или друго юридическо лице се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Настоящия казус не е такъв, тъй като ответника не е юридическо лице, или друго такова от изчерпателно посочените в цитираната норма. Недопустимо е разширително тълкуване на изчерпателно изброяване в процесулана норма от закона. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Ето защо адвокатско възнаграждание в полза на ответника не следва да бъде присъждано като разноски. Липсват доказателства за направени други деловодни разноски, поради което и такива на ответника не следва да бъдат присъждани.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ППЗК “Зора” с. Дълбок извор, представлявана от Г.П.М., с ЕГН: **********,*** – председател, против И.С.М., с ЕГН: ********** ***, за осъждането му да отстъпи собствеността и предаде владението върху навес към ремонтна работилница със застроена площ от 544 кв. м, в парцел № *, кв. *, по плана на землището на с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, с площ на парцела 4496 кв.м при граници на парцела от север – път, от запад – път, от север парцел № * и от юг – път, на основание чл. 108 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ППЗК “Зора” с. Дълбок извор, представлявана от Г.П.М., с ЕГН: **********,*** – председател, против И.С.М., с ЕГН: ********** ***, за заплащане на 400 лева месечо обезщетение за ползването му, от 01.03.2007 год. до 31.08.2007 год. в размер на сумата от 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за този период в размер на 23 лв., на осн. чл. 59 от ЗЗД.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

Съдия: (п)

ЕК / АГ