Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. Първомай, 18.04.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Първомай, първи съдебен състав, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осма година, в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 145 по описа на съда за 2007 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е приключило с решение, обжалвано в законоустановения срок, при което е отменено решението по делото в частта му с характер на определение, с което е прекратено делото в частта по иска, предявен от Г.А.Г. против Х.Й., по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне сключения на 01.11.1993 год., в гр. Първомай между З.Х. Г. със съгласието на съпруга си – Г.А.Г. от една страна, и Х.Й.Д. от друга, договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане с нот. акт № **, том **, нот. дело **** / **** год. на РС Първомай, като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г. счита, че следва съдът да произнесе решение, с което да бъде развален сключения договор, поради неизпълнение от страна на ответника, който не е давал средства за издръжка, нито е полагал грижи за него, съобразно уговореното.

Ответниците не се явяват и не вземат становище в производството.

Съдът установи следното:

С определение № 760 по ч. гр. дело № 530/08 по описа на ПОС, Съдът е отменил решението на РС Първомай по гр. дело № 145/07 година, в частта му за прекратяване на делото и е върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по същество по предявения иск.

Съдът счита иска за допустим, въпреки, че съгласието в настоящия случай е дадено с оглед нормата на чл. 23 от СК, което не прави далият съгласие съпруг страна по договора, с оглед задължителния характер на определението, съгласно чл. 217 от ГПК отм.

В постановеното решение са изложени подробни съображения в мотивната част на решението, за недоказано възражение за пълно изпълнение на задълженията по процесния договор. Отбелязано е, че ответникът Д. твърди, че е изпълнявал задълженията си до момента на конфликт между майка му и ищеца – 18.08.2007 год., както и, че сключените между страните договори имат силата на закон за тях, поради което ответникът има задълженията си, поети със сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, независимо от отношението на ищеца към майка му. Съгласно чл. 127 от ГПК ответниците носят тежестта на доказване на своето възражение за пълно изпълнение по процесния договор, което не бе сторено в производството, в което не бяха посочени и приети никакви доказателства в тази насока. Поради това и факта за даване на издръжка остана недоказан и съдът следва да приеме за неосъществени. Още повече, че разпитаните в съдебно заседание свидетели – Й. и С., незаинтересовани от изхода на делото, заявиха, че ответниците никога не са изпълнявали задълженията си да издържат и да се грижат за ищеца, които бяха обсъдени в постановеното решение. Поради това съдът счете, че твърденията на ответниците, че са изпълнявали задълженията си по договорите за прехвърляне на имот срещу задължения за издръжка и гледане, са недоказани, поради което и съдът прие, че не са осъществени.

Целта на сключване на процесните договори е получаване на по-добри материални условия на живот на прехвърлителите, съчетани с необходимите нравствено-морални отношения /ТР 96/66 на ОСГК на ВС на РБ/. При сключване на договора страните са уговорили конкретни задължения – поемане на цялостната издръжка и гледане до края на живота на прехвърлителя, като му се осигури един сносен и спокоен живот и му гарантира: стая за живеене, храна, отопление, осветление, облекло, грижи при болест или при немощ, било лично или чрез трето лице, безусловно и в независимост от наличността или липсата на средства от страна на прехвърлителя или на приемателя. Съгласно сключеният договор, приемателите дължат издръжка и грижи в пълен обем, и тъй като е за издръжка, то трябва да се изпълнява системно и непрекъснато, защото по своята същност не търпи забава. Съдът прие, че е налице пълно неизпълнение на задължението за издръжка от приобретателите.

Поради изложеното съдът счете искът за разваляне на договора, сключен с нотариален акт № **, том **, нот. дело № ****/**** год. на РС Първомай, с който процесния имот е бил прехвърлен от ответника Г. на ответника Д. за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Съдът не коментира вида на съсобствеността, възникнала върху имота съгласно чл. 19 от СК, след сключване на първия алеаторен договор и начина на разпореждане с нея, поради страх от произнасяне по непредявен иск или възражение.

Ето защо съдът следва да развали изцяло сключения с нотариален акт № **, том **, нот. дело № ****/**** год. на РС Първомай договор, с който процесния имот е бил прехвърлен от ответника Г. на ответника Д..

Водим от горните съображения, съдът:

Р Е Ш И:

РАЗВАЛЯ сключения на ********** г. в гр. Първомай договор с нотариален акт № **, том **, нот. дело № ****/**** год. на РС Първомай, по силата на който З.Х.Г., с ЕГН: **********,*** Загора, Студентски град, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, със съгласието на съпруга си Г.А.Г., с ЕГН: **********,***, Пловдивска област, ул. ******** № *, е прехвърлила на сина си Х.Й.Д. срещу задължение да поеме цялостната издръжка и гледане до края на живота им, като им осигури един сносен и спокоен живот и им гарантира: стая за живеене, храна, отопление, осветление, облекло, грижи при болест или при немощ, било лично или чрез трето лице, безусловно и в независимост от наличността или липсата на средства от страна на прехвърлителя или на приемателя на имота, едноетажна масивна къща, с РЗП 105 кв. м, построена върху държавен парцел – УПИ ***-**** с площ от *** кв. м, в кв. *** по плана на гр. Първомай от 1994 год., при граници на парцела: улица, УПИ ХV-****, УПИ **-**** и УПИ ХІІІ-****, поради неизпълнение от страна на Х.Й.Д., с ЕГН: **********,***, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: (п)

ЕК / ТП