РЕШЕНИЕ № 6

гр. Първомай, 28.02.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - I състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и осма година, с

Председател: Калин Кунчев

при секретаря Мария Запрянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 134 по описа на съда за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.106, ал.5 от СК.

Ищецът Н.М.Н. *** твърди, че с влязло в сила Решение от 19.03.2004 г., постановено по гр.д. № 131 / 2004 г. по описа на Районен съд Първомай, е определен режим на лични отношения с малолетното му дете – Ц.Н.Н. ***, живущо при майка си Р.Ц.Г. ***, всеки втори и четвърти неделен ден от месеца от 08.00 до 18.00 часа, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Към настоящия момент твърди, че е налице промяна на обстоятелствата, които са довели до определянето на този режим, а именно - детето е пораснало и нуждата от непосредствени майчини грижи не е толкова голяма, както тогава. Предвид това моли съда да постанови изменение на така определения режим на лични отношения с дъщеря му, като определи такъв, както следва: всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

Ангажира доказателства по делото. Претендира разноски.

Ответницата Р.Г. оспорва така предявения иск и моли съда да го отхвърли. Счита, че разширяването на вече определения режим на лични отношения между ищеца и детето, не би било в интерес на последното. Ангажира доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед и на становищата на страните, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представения заверен препис от Удостоверение за раждане на детето Ц.Н.Н., родено на 23.11.2000 г., е, че страните са негови родители. С Решение от 19.03.2004 г., постановено по гр.дело № 131 / 2004 г. по описа на Районен съд Първомай, I съдебен състав, влязло в сила на 29.04.2004 г., на ищеца е определен режим на лични отношения с малолетното му дете, както следва: всеки втори и четвърти неделен ден от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката, като искането му и за съответните съботни дни е отхвърлено. За да постанови този режим на лични отношения между бащата и детето, съдът е приел, че Ц. е на много млада възраст - 3 години и има нужда от непосредствени майчини грижи.

Ищецът твърди, че от постановяването на решението е настъпило изменение на обстоятелствата, а именно: от една страна дъщеря му вече била достатъчно голяма и не се нуждаела от грижите, които майката е полагала, когато тя е било на 3-годишна възраст, а от друга - съществувала опасност детето да се отчужди от него, под влияние на ответницата, и да се стигне до нежелани промени в развитието на Ц. без Ц. без бащината подкрепа.

Действително, предвид обстоятелството, че към момента Цветелина е на 7-годишна възраст и няма каквито и да било данни за това да има някакви здравословни - психически или физически проблеми, а напротив - видно от събраните по делото доказателства, тя е едно нормално дете, с адекватно за възрастта си интелектуално развитие, според настоящия съдебен състав вече не е налице нужда от непрекъснати и ежедневни грижи за нея от страна на майката, което да препятства възможността на бащата да прекарва повече време с дъщеря си.

На следващо място, видно от представеното заключение на вещото лице П. по СПЕ е, че между бащата и детето липсва емоционално близка и сигурна връзка, което от своя страна води до направата на извод за реално съществуваща опасност Ц. да се отчужди от Н.

Предвид това, следва да се приеме, че с оглед на изминалия период от време - от момента на постановяване на посоченото по-горе решение - близо 4 години, е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК.

При това положение, спорен по делото се явява въпросът целесъобразно и в интерес на детето ли е да бъде разширен режимът на личните му отношения с бащата, така, както е поискал ищецът.

От приетите по делото социални доклади на Дирекции "СП" в Първомай и Пловдив, се установява, че бащата може да осигури нормални условия за пребиваване на детето както в жилището си в с. Градина, така и в квартирата си в гр. Пловдив. От втория доклад е видно и това, че Н. има изградена привързаност към Ц. и желае да има повече време да бъдат заедно, а и също да се съхрани привързаността й към разширеното му семейство. Посочено е, също така, че в интерес на детето е да се запази изградената връзка между него и баща му.

От друга страна, в представения по делото социален доклад от отдел "Закрила на детето" към Дирекция "СП" Чирпан, е отразено, че от разказа на Ц. ставало ясно, че е участвала в сложни житейски драми, които са я наранили достатъчно и са формирали у нея негативност към баща й. Описани са и два случая, при които според детето Н. е упражнявал насилие по отношение на майката - при раздялата на родителите й през 2004г. /тогава тя е била само на 3 години/, както и по отношение на настоящата му приятелка. Отражение в него, обаче, не е намерило констатираното от съда по реда на чл. 106, ал. З от СК - при изслушването на майката, малтретиране на детето от страна на втория й съпруг, което води до възникване на основателни съмнения за обективността на доклада. Упражняваното върху Цветелина насилие, не е било констатирано и обсъдено и от вещото лице по СПЕ. При разпита му в съдебното заседание последното заяви, че у детето съществува тревожност и то се страхува от баща си, но липсват конкретни страхове, още повече да са налице данни за тяхната вероятна основателност. По делото липсват каквито и да било доказателства, а дори и твърдения за това Н. да се е държал агресивно и неадекватно с детето. При това положение, твърде възможно е, според съда, Ц. да смесва преживяното насилие от "втория си баща", спомените от раздялата на родителите си, както и да са налице внушения от страна на майката, за да формира в някаква степен едно по-негативно отношение към баща си. По отношение на твърденията на ответната страна, че Н. злоупотребявал с алкохол и управлявайки автомобил в нетрезво състояние застрашавал живота и здравето на детето следва да се посочи, че същите са голословни и останаха недоказани по делото. Показанията на свидетеля Ц.С. - баща на ответницата, в тази насока следва да се преценяват, съобразно разпоредбата на чл. 136 от ГПК, предвид заинтересуваността му от изхода на делото от една страна, а от друга - навеждат се обстоятелства за извършени престъпления от общ характер /по чл.343б НК/ от страна на ищеца, за което липсват каквито и да било доказателства, изходящи от съответните компетентни органи.

Не могат да бъдат споделени и доводите на ответната страна, че разширяването на определения режим за лични отношения би попречило на обучението на детето, тъй като, видно от цитирания по-горе социален доклад на Дирекция "СП" Пловдив, както и от показанията на св. К.В. е, че ищецът е закупил компютър и е обзавел кът за учене в жилището си в гр. Пловдив, т.е. установява се по делото, че бащата е осигурил подходящи условия във връзка с настоящите образователни нужди на Ц.

По делото липсват и данни месечният престой при бащата всяко лято да се е отразявал негативно върху детето.

Предвид изложеното, Съдът приема, че е в интерес на детето да се установи една по-близка емоционална връзка между него и родителя му, както и да му се даде възможност да изгради у себе си положителен образ за Н., за което подходящ би бил по-разширен в сравнение с вече определения режим на лични отношения между двамата, а именно - предложеният от ищцовата страна такъв. Това, в случая, очевидно е и наложително, тъй като отношенията между родителите са значително изострени, което от своя страна изключва възможността за разбирателство между тях за евентуално предоставяне на детето от майката на бащата за повече време без намесата на съда /предвид и приложените по делото протоколи/. В противен случай съществува реална опасност от пълното отчуждаване на Ц. от баща й. Последното, пък, безспорно, не е в интерес на детето.

При това положение предявеният по делото иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Определеният с Решение от 19.03.2004 г., постановено по гр. дело № 131/ 2004 г. по описа на Районен съд Първомай, I съдебен състав, на ищеца режим на лични отношения с малолетното му дете следва да бъде изменен, като бъде постановено, че той ще може да вижда и взема дъщеря си всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката. На основание чл. 64, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 172.50 лева, в това число - 11.50 лв. ДТ + БТ, 100 лв. платено адвокатско възнаграждение и 61 лв. възнаграждение за вещо лице + БТ.

Водим от горното, Съдът:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ постановения с Решението от 19.03.2004 г. по гр. дело № 131 / 2004 г. по описа на Районен съд Първомай, I съдебен състав, режим на лични отношения на бащата Н.М.Н. с малолетното му дете – Ц.Н.Н. ***, КАТО ОПРЕДЕЛЯ НОВ такъв, както следва:

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Н.М.Н. *** с дъщеря му Ц.Н.Н. ***, както следва: всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Р.Ц.Г. *** да заплати на Н.М.Н. *** сумата от 172.50 лв. - разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: (п)

КК / АГ