Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. Първомай, 23.07.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, трети съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 123 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищците, чрез процесуалния си представител адв. Д. от АК *******, молят да бъде осъден ответникът да им заплати причинените виновно от него вреди от разрушаване на построения на границата на имотите на страните кладенец, в размер на една втора от стойността му – 715 лева, ведно със законната лихва от извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата. Моли присъждане на разноски.

В становището си по иска ответникът, чрез процесуалния си представител адв.********, не признава иска, счита същият за неоснователен и прекомерно завишен. Не дава становище по релевантните факти по делото. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните и са определени за ненуждаещи се от доказване фактите, че на границата на имотите на страните – ********* – *** и ******** – ***, в кв. ** по плана на с. Бяла река, обл. Пловдивска, е същесвувал кладенец, който към настоящия момент е засипан. Съществуването на кладенеца е отразено и в приложената скица № 31 от 04.07.2007 год. на кметството с. Бяла река, на ********* – *** в кв. ** по плана на с. Бяла река, обл. Пловдивска, собственост на С.А.

Лятото на 2004 год. ответникът Б. разбил каменната гривна на кладенеца и я пуснал в кладенеца и така го засипал. Не бил получавал съгласие от ищците, като едни от съсобствениците на кладенеца. Кладенецът бил ползван от ищците за поливане, поене на животните, за пране и за пиене, когато водата спре.

Така установената фактическа обстановка съдът възприе, след като прие за истинни свидетелските показания на свидетелят А., дадени под страх от наказателна отговорност, като отчете и родствената и връзка с ищците, но и факта, че е била единствен очевидец на действията на ответника. Поради естеството на спора всички свидетели, които знаят факти от значение за изясняване на спора, са в роднински отношения със страните. Свидетелските и показания се подкрепиха от тези на свидетеля А.А., като той няма преки впечатления за разрушаване на кладенеца и засипването му, като съдът не ползва показанията му за извършителя на тези действия, а само в частта им за липса на съгласие от ищците за разрушаване на кладенеца. Свидетелят уточни и мотива за извършване на тези действия – съществуващ спор за границите на имота и липсата на съгласие от ищците за извършване на строеж по границата на имотите от ответника. Свидетелите на ответника заявиха, че в кладенеца не е имало вода и за това е бил съборен, по общо съгласие на собствениците му. Свидетелят И.А. обаче заяви, че за съгласието на ищците не знае от тях, или от някой от тяхното семейство, а свидетелят С., че знае кладенеца от дете и е поглеждал в него когато е бил на осем години, а за съгласието знае, защото се било говорило така в селото, а не от някой от страните, като не знае дали действително е имало такова. Поради това съдът не взе предвид техните свидетелски показания, защото не бяха категорични и в състояние да създадат и несъмнено убеждение у съда за твърдяните от тях факти.

Приетото по делото бе изслушано заключение на съдебно техническа експертиза, относно стойността на кладенеца, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и мотивирано изготвено, чрез което по делото е установено, че стойността на кладенеца е била 1430 лева.

Задължението за обезвреда възниква от сложният фактически състав на непозволеното увреждане, при който следва да се докаже факта на виновно противоправно поведение, авторът му, настъпила вреда и причинната връзка между тях. С изключение на вината на извършителя, която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тежестта на доказване на тези факти лежи върху ищеца, съгласно чл. 127 от ГПК. Ищецът изпълни това си задължение, като със свидетелски показания безспорно доказа факта, че ответникът е разбил гривната на кладенеца и я хвърлил в него, с което го е засипал. Действието на ответника е противоправно, защото е унищожил чужда недвижима вещ, без съгласието на собствениците и. Тъй като ищците са собственици на земята, на границата на която е съществувал кладенеца, то те са собственици и на половината от него, наред със собствениците на съседния имот. В следствие на унищожаване на вещта за ищците е нанесена вреда, изразяваща се парично в стойността на вещта, съответно на частта, на която са собственици, установена безспорно с приетата по делото техническа експертиза. Поради това съдът счете, че е осъществен съставът на непозволеното увреждане от ответника, в следствие на което същия да бъде задължен да обезщети претендираните от ищеца вреди. Ето защо искът следва да бъде уважен като основателен и доказан до изменения размер на иска – 715 лева. По делото не бе установено категорично датата, на която е разрушен и засипан кладенеца. Свидетелските показания установиха годината – 2004, свидетелката А. заяви, че е било лятото на тази година. Поради това съдът счита, че следва за дата на деликта да приеме края на лятото на 2004 год., като претендираната законна лихва за обезвреда следва да се присъди от началото на септември 2004 година.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ съдът следва да осъди ответника ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 28,60 лева държавна такса върху цената на иска и 134 лева заплатено възнаграждение за вещо лице, или общо в размер на 162,60 лева, като няма данни за размер на заплатено адвокатско възнаграждение и такова не следва да се присъжда.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.Д.Б., с ЕГН: **********,***, да заплати на С.Г.А., с ЕГН: ********** и Ф.Х.А., с ЕГН: **********,***, чрез процесуалния си представител адв. И.Д., от АК *******, адрес – гр. Първомай, ул. ************ № *, сумата от 715 /************************/ лева, за претърпени имуществени вреди от разрушаване през лятото на 2004 година, на кладенец, намиращ се на границата на ********* – *** и ********– ***, в кв. **, по плана на с. Бяла река, обл. Пловдивска, представляваща половината от стойността му, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2004 год., до пълното и изплащане, както и сумата от 162,60 лева, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Районен съдия: (п)

ЕК / ТП