Р Е Ш Е Н И Е № 29

гр. Първомай. 20.05.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и осма година в състав:

Районен съдия: Николай Ангелов

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 94 по описа на съда за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид:

Искове с основание чл. 236 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 232 ал. 2, чл. 84 ал. 2. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът ЕАД „Жарава-77” гр. София, рег. по ф.д. № 7118 / 2003 год. на СГС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 30, представляван от изпълнителния директор С.В.А., ЕГН: ********** ***, моли да бъде осъден ответника ЕООД „Растер П."***, рег. по ф.д. № 1832 / 1997 год. на ПОС, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Янтра” № 18, представлявано от управителя П.П., ЕГН: ********** да му заплати договорено възнаграждение за отдаден под наем недвижим имот, договорна лихва за забава на плащане на наемната цена - както следва - невнесени наемни вноски по договор за наем от 01.11.2004 год. до 28.02.2005 год. в размер на 800 лв.. ведно с лихва за забава от деня на забавата до завеждане на исковата молба, върху тях в размер на 933 лв.; обезщетение за ползване на имота за периода от 01.10.2003 год. до 01.11.2004 год. в размер на 2600 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 795,90 лв. - от 31.01.2005 год. до завеждане па исковата молба; - обезщетение за ползване на имота за периода 01.03.2005 год. до 28.02.2006 год. в размер на 2400 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 734,76 лв. от 31.01.2005 год. до завеждане на исковата молба /стр. 41 - изменение на иска по реда на чл. 116 от ГПК - отм/, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и платените съдебни разноски по делото.

Ответникът ЕООД "Растер П."***, представлявано от П.П., чрез адв. Ч. оспорва иска изцяло и моли същия да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Причина за завеждане на настоящия правен спор е постановеното решение на ПОС по в.гр.д. № 139 / 2007 год. /стр.110, 111/, с което е отменено решението на РС - Първомай по гр.д. № 43 / 2006 год. и са отхвърлени исковете на Булконс Първомай АД срещу ЕООД Растер П. предявени при идентичност на фактите и правното основание, както по настоящето производство. Друга причина за възникналия между страните спор, отделно от взаимоотношенията им,породени от връзки с лица, които са били служители на наемодателя по договорите последователно сключвани от 1999 год. до 01.11.2004 год. е и неизяснения правен статут на спорния имот, който е бил предмет на разглеждане не само по гр. д. № 66 / 2005 год. по описа на РС – Първомай - стр. 83, 84, 85, но и по гр. д. № 83 / 2005 год. по описа на РС – Първомай /все още висящо и служебно известно на състава на съда/, както и многобройните прехвърлителни сделки и преобразувания на търговски дружества в процесния период. Доколкото процесът е състезателен и диспозитивен, всяка страна по спора е длъжна да представи доказателства, въз основа на които основава претенцията си и да я докаже - чл. 154, ал. 1 от ГПК. С нотариален акт за покупко-продажба № 96 том ІV, н. д. № 2364 / 01.11.2002год Булконс АД гр. Първомай в несъстоятелност чрез синдика си С.П., продал на К и К България ООД гр. Пловдив, рег. по ф. д. № 1174 / 2001 год. правото на собственост върху 7 подробно описани в нотариалния акт /стр. 86 - 88/ недвижими имота, в един от които не се спори по делото, че е бил и обекта, който е бил предмет на твърдяното от ищеца и неоспорвано от ответника за определен период ползване на имота по настоящето производство - сграда със застроена площ 153 кв.м. на един етаж, находяща се в североизточната част на УПИ № 1 - ДКК Партизанин, кв. 166 по плана на гр. Първомай при граници на сградата - от три страни собствено място и улица, а при граници на имота - от три страни улица и УПИ ІІ - ф-ка Искра. Съгласно нормите на чл. 18 и чл. 24 от ЗЗД, считано от 01.11.2002 год. собственик на процесния имот е станал К и К България ООД. Впоследствие това дружество учредило ЕООД Жарава-77 /стр. 89 - 92/, като станал едноличен собственик на капитала, записвайки непарична вноска и апортирайки в капитала на Жарава - 77 ЕООД придобитите по нотариален акт за покупко-продажба № 96 том ІV, н. д. № 2364 / 01.11.2002 год. недвижими имоти. Съгласно чл. 73, ал. 4 от ТЗ, правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството, т.е. считано от 26.06.2003 год. Извършената непарична вноска не прави учредителя кредитор на нововъзникналото дружество, нито му дава право да иска и претендира лихви или наем върху нея – чл. 133 от ТЗ. Учредителят има право да я поиска обратно заедно с ликвидационния си дял при прекратяването на дружеството чрез ликвидация след уреждане на всички негови задължения с кредиторите - чл. 273, ал.1 от ТЗ. Ето защо и считано от 26.06.2003 год. Жарава 77 - ЕООД е станал активно легитимиран титуляр на правата върху посочените недвижими имоти, включително и процесните. Впоследствие се е извършило преобразуване на това дружество в еднолично АД /виж удостоверение на СГС от 25.04.2007 год. - стр. 93/, респективно вписване на нов собственик на капитала на дружеството - Еуро Атлантик Проджектс ООД. В същото е отбелязано и че Жарава-77 ЕАД поема активите и пасивите на ЕООД Жарава-77. Ето защо и за периода от 26.06.2003 год. до 20.12.2005 год. ищецът се явява активно легитимиран носител на правото па непарична вноска върху посочения по-горе недвижим имот, а оттам и активно легитимиран за този период да предявява исковата си претенция. Датата 20.12.2005 год. е важна /чл. 73, ал. 4 от ТЗ/ и се съотнася с учредяването на АД Булконс Първомай /стр. 94 - 109/ от акционерите Жарава-77 ЕАД и София Транском ООД. Считано от тази дата ищцовото дружество занапред не е имало право да претендира и търси заплащане на каквито и да било наемни вноски или обезщетение за ползването на имота, тъй като вече не е бил носител на права върху недвижимия имот, а напротив - такъв е бил АД Булконс Първомай.

На 01.11.2004 г. е бил сключен договор за наем /стр. 6 - 7/ между Жарава-77 ЕАД гр. София, представлявана от С.А., и ЕООД „Растер П.”, представлявано от П.П., по силата на който наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на дружеството-наемател недвижим имот - помещение от 133 кв.м., находящо се на територията на Жарава ЕАД, което помещение наемателят ще използва като печатница срещу заплащане на наемна цена от 200 лв. с ДДС, платим до 5-то число на месеца, предхождащ ползването за срок от 01.11.2004 г. до 31.03.2005 г. Въпросният договор не е оспорен като писмено доказателство и въпреки непрецизното описание на недвижимия имот и разминаването в описанието на имота спрямо договорите за наем от 26.05.1999 год. и от 01.06.2000 год. - стр. 33 – 36, не се спори между страните, а и от свидетелските показания - многобройни по делото, включително и на управителя на ответника П.П., става ясно, че имотът, предмет на отделните договори за наем е бил един и същ, ползвал се е от ответника за печатница, макар и периода на това ползване да подлежи на доказване с гласните доказателствени средства, ангажирани от страните. Факт е също така, че с нотариална покана, връчена на 31.01.2005 година /стр. 8/ Жарава-77 ЕАД е поканило ответното дружество да освободи наетото помещение, както и да заплати на ищеца за периода 01.10.2003 год. – 31.12.2004 год. сумата от 3000 лева - неплатени месечни наемни вноски от по 200 лева, както и отправил изявление за прекратяване на договора от 01.11.2004 год., поради неизпълнение. С приемо-предавателен протокол от 27.02.2006 год. /стр. 9/, неоспорен като доказателство от страните управителят на ответника предал владението на наетото помещение и намиращото се в него оборудване на новия собственик Булконс Първомай АД - гр.София.

От заключението на приетата в с.з. на 19.09.2007 год. СТЕ с вещо лице В.Р. се установява, че по сключения договор за наем от 01.11.2004 год. между страните от извършената справка в техните счетоводства нямало извършени плащания на наемните вноски. От извършените справки се констатира, че няма плащания на наема за периода 01.10.2003 – 01.11.2004 год. и за периода 01.03.2005 год. - 28.02.2006 год. Лихвата за забава върху неизплатените наемни вноски от момента на забавата за всяка вноска до завеждане на исковата молба за периода 01.11.2004 – 03.07.2007 год. е в размер на 933,21 лева, лихвата за забава върху сумите от 2600 лева за периода 31.01.2005 – 03.07.2007 год. е 795,90 лева, лихвата за забава върху сумите от 2400 лева за периода 31.01.2005 - 03.07.2007 год. е 734,76 лева, а стойността на пазарния наем на процесния имот е за периода 01.10.2003 – 01.11.2004 год. - 2546,70 лева, а за периода 01.03.2005 – 28.02.2006 год. - 2402,40 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и незаинтерисовано, съответстващо на останалите доказателства по делото.

Интересна е съпоставката на гласните доказателствени средства, ангажирани от страните, писмените доказателства представени от ищеца и ответника, както и заключението на вещото лице, което е направило справка в счетоводните регистри и на двете дружества. Тази съпоставка именно показва и усложнените отношения между страните, разчитането и предоверяването на личния контакт, отколкото на писменото начало, осланянето на договорки, които са направени от неоправомощени лица и най-вече приложението на древното правило от римското право "който плаща зле, плаща два пъти". В тази връзка следва да се обсъдят представената от ответника фактура № 532 / 01.08.2003 год.,издадена от К и К България ООД - стр. 37 за заплащане на наем на сграда за 8 месеца на стойност 1596 лева, както и два разходни касови ордера с дата 13.04.2004 год. за сумите съответно 1000 лева и 200 лева, издадени от К и К ООД чрез Г.М. На първо място към 01.08.2003 год. и към 13.04.2004 год. К и К България ООД, а още по малко К и К ООД не е бил собственик на процесния имот, тъй като, считано от 26.06.2003 год. собственик се е явявал Жарава-77 ЕООД, впоследствие преобразуван на ЕАД. На второ място от приетите като доказателства неоспорени писмени документи - молба от Г.С.М. от 01.12.2003 год. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /стр. 46, 47/, се установява, че трудовото правоотношение на Г.М. на длъжността административен директор в К и К България ООД е прекратено, считано от 01.12.2003год. Ето защо и извършеното плащане от страна на ответното дружество на сумата от 1200 лева по РКО от 13.04.2004 год. на Г.М. е било погрешно /чл. 55 от ЗЗД/, ако разбира се ответникът успее да докаже, че именно той е извършил плащането /тъй като няма индикации върху самите РКО/, за това че е участвал именно ЕООД Растер П.. В този ред на мисли следва да се спомене и заключението на вещото лице, че при проверка в счетоводството на страните не са открити доказателства за извършени плащания на наемни вноски както по договора от 01.11.2004 год., така и от 01.10.2003 год.

От показанията на свидетелите С.Т.Д. и А.Х. А. се установява, че знаят, че ответника ЕООД Растер П. е ползвал процесната сграда - първоначално от 1999 и 2000 година като наемател на Булконс ЕООД Първомай. Помещенията били в самостоятелна сграда и консумативи, официално през месец февруари 2006 год. бил подписан приемо-предавателен протокол между Растер П. и Булконс за предаване владението върху наетия обект. Свидетелите не знаят да е имало прекъсване на ползването, тъй като ключовете били при ответника. От време на време се мяркали хора, спирали коли, а плащането на наема в началото, докато Булконс било с държавно участие, се извършвало чрез прихващане - ответникът печата етикетите за Булконс, а те му опростявали дължимия наем. За някои от наемателите след 2002 год. лично административния директор на К и К България, която купила Булконс – Г.М. ходил да събира наемите. Разпитаните свидетели Г.Б. и Т.И. не внасят яснота при начина на съставяне на фактурата от 01.08.2003 год. - стр. 37 от делото, нито дали стана въпрос за авансово плащане или за минал период. Свидетелят Г.М. пък заявява, че негови са и двата подписа под разходните касови ордери на стр. 38 от делото с дата 13.04.2004 год., както и че Растер П. е ползвал процесната сграда, докато М. е бил на длъжност административен директор в К и К България. Според свидетеля М. никой от наемателите не плащал авансово, а само за минал период, поради което и поради размера на сумата от 1000 лева, той бил сигурен, че е било за минал период. Свидетелите П.П.П., Д.Г.Д. установяват факта, че процесното помещение с било предадено през февруари 2006 година, като от лятото на 2004година в наетото помещение вече нямало машини, а само инвентар, и свид. Д. охранявал същия до февруари 2006 год., разполагал с ключове от помещението и при водените преговори за закупуване на имота отивал да отключи имота, за да се извърши огледа. Свид. П. бил наемател на имота още от времето на Булконс АД, още преди Жарава да стане собственик и имал отношения със свид. Г.М., плащал му пари за наема, но последният не спазил уговорката си. Очевидно е било също и желанието на ответника да закупи наетия имот, доколкото е водил преговори за това, както и е правил подобрения в същия. Неуточнената собственост върху имота обаче станала причина за осуетяването на сделката. Парите, които П. плащал за наема на М. очевидно той не ги бил предавал на собствениците, а ответника не оспорва, че е подписал и договора от 01.11.2004 год.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични, съответстващи на останалите писмени доказателства. Отделно от това настоящият състав намира за ненужно да чете изрично определение по реда на чл. 65, ал. 2 от ГПК - отм. във вр. чл. 110, ал. З от ГПЖ - отм. за осъждането на ответника за допълнителна държавна такса, доколкото с оглед на развитието на процеса и множеството отлагания на производството подобно определение е явно лишено от смисъл.

При така установената фактическа обстановка Съдът формира и правните си изводи - от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи активната легитимация на ЕАД Жарава-77 гр. София като носител на правото на непарична вноска върху посочения по-горе недвижим имот за периода 26.06.2003 год. – 20.12.2005 год., на основание чл. 73 ал. 4 от ТЗ. Безспорно и по категоричен начин се установи, че между Жарава-77 ЕАД и ЕООД Растер П. е бил сключен договор за наем на процесния недвижим имот, считано от 01.11.2004 год. до 31.03.2005 год., който е бил прекратен в едномесечен срок от получаване на нотариалната покана, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния на 31.01.2005 год., т.е. на 28.02.2005 год. Също така установи се че преди сключването на въпросния договор за наем от 01.11.2004 год.,ответникът се е намирал в процесния недвижим имот без противопоставянето на собственика - Жарава-77 ЕАД за периода от 01.10.2003 год. до 01.11.2004 год. Това е така, защото факт е, че ответникът е имал сключени договори за наем с Булконс АД Първомай - стр. 33 – 36, които макар и с изтекъл срок, не са били прекратени, а ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на собственика /типичен пример на приложението на чл. 236 от ЗЗД/. Това се доказва и от фактурата на стр. 37 с издател предходния собственик на имота - К и К България ООД, преди апортирането на същия в капитала на Жарава-77 ЕООД. В тази насока твърденията на ответника, че е напуснал имота през лятото на 2004 год. не се потвърждават от гласните доказателствени средства и от писмените - приемо-предавателен протокол от 27.02.2006 год., които показват,че макар и опразнен, имотът с бил във владение на ответника, който е назначил служител, който да го пази и да отключва същия при евентуални огледи на имота. Очевидно е при това положение, че ответникът е ползвал имота, въпреки противопоставянето на собственика - ЕАД Жарава-77 за периода от 01.03.2005 год. до 20.12.2005 год. /чл. 236, ал. 2 от ЗЗД/. Изводът на съда в тази насока е такъв, защото въпреки получената от ответника нотариална покана за прекратяване на договора за наем, считано от 28.02.2005 год. ответникът е продължил да ползва имота и след тази дата до предаването му на Булконс Първомай АД на 27.02.2006 год. Ищецът обаче не би могъл ла претендира заплащане на обезщетение по реда на чл. 236, ал. 2 от ЗДД за периода 20.12.2005 – 28.02.2006 год. пак именно поради правното действие на чл. 73, ал. 4 от ТЗ /стр. 94 - 109/.

Задължението трябва да бъде изпълнено точно съобразно съгласуваната воля на страните. По делото не се спори, че наемодателят е изпълнил задълженията си по сключения договор, както и че неизправна страна по него е наемателя, поради това, че не е платил наемната цена за периода от 01.11.2004 год. до 28.02.2005 год., когато договорът е бил прекратен /в тази връзка и констатацията на вещото лице при проверка в счетоводните книги на ответника/. Прекратяването на договора има действие за в бъдеще и не заличава последиците от неизпълнението му от една от страните и произтичащите от това права на изправната страна. Когато длъжникът не изпълни своето задължение, тогава съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата. В случая съществува облигационно отношение между страните, неизпълнение на задължението от длъжника, интерес на кредитора от изпълнението му и възможност за изпълнение, тъй като се касае за парично задължение. Ето защо и ответникът ЕООД Растер П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД невнесени наемни вноски по договор за наем от 01.11.2004 год. до 28.02.2005 год. в размер на 800 лв. Освен реално изпълнение кредиторът има право и на обезщетение за забава на основание чл. 79, ал. 1 предл. второ ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД, което се установи от заключението на вещото лице, че е в размер на 933,21 лева от деня на забавата до завеждане на исковата молба, поради което и предявения иск следва да бъде уважен до претендирания размер от 933 лева. По отношение на ползването па имота от 01.10.2003 год. до 01.11.2004 год., което се установи, че е в хипотезата на чл. 236 ал. 1 от ЗЗД - а именно със знанието и без противопоставянето на собственика, то и ответникът при това положение дължи заплащането на наем като при договор за неопределен срок. Последният заплащан от него наем е бил на дружеството ООД К И К България /стр. 37/ и е бил в размер на 199,50 лева месечно, видно от фактурата. В тази връзка следва да се отбележи както показанията на свид. М., че плащането на наема никога не е било авансово, а е било за минал период, както и невъзможността с разходните касови ордери на стр. 38 от 13.04.2004 год. по време, когато М. вече не бил служител на К и К България ООД да е извършено плащане и то на друга фирма - К И К ООД. В тази връзка и искът се явява основателен и доказан за сумата от 2593,50 лева, за която и ще бъде уважен, а за разликата до 2600 лева ще бъде отхвърлен като недоказан. Акцесорното обезщетение за забава на основание чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД, също се явява основателно. То се установи от заключението на вещото лице, че е в размер на 795,90 лева от 31.01.2005 год. до завеждане на исковата молба, поради което и предявения иск следва да бъде уважен до претендирания размер от 795,90 лева. По отношение на ползването на имота от 01.03.2005 год. до 28.02.2006 год., което се установи, че е в хипотезата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД - а именно със знанието и въпреки противопоставянето на собственика, то и ответникът при това положение дължи заплащането на наем като при договор за неопределен срок. Наемът ще се определи в размерът по последния уговорен между страните - а именно по договора от 01.11.2004 год. - по 200 лева месечно, но не за целия период, а само от 01.03.2005 год. до 20.12.2005 год., доколкото само до последната дата ищецът има право да претендира обезщетение за ползването на собствения му имот, а именно за 9 месена и 20 дни, или сумата от 1933,33 лева, за която искът се явява основателен и доказан и ще бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 2600 лева и за периода от 21.12.2005 – 28.02.2006 год. обаче същият е недоказан и ще следва да се отхвърли. Акцесорното обезщетение за забава на основание чл. 79, ал. 1 предл. второ ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД, също се явява основателно. То се установи от заключението на вещото лице, че е в размер на 734,36 лева от 31.01.2005 год. до завеждане на исковата молба, но с оглед на обстоятелство, че уважения иск е само за периода от 01.03.2005 год. до 20.12.2005 год. след аритметически изчисления се установи, че дължимата мораторна лихва е в размер на 568,93 лева, поради което и предявения иск следва да бъде уважен до размера от 568,93 лева, а до пълния претендиран размер - 734,36 лева да се отхвърли. Следва върху тези суми да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК - отм. във вр. §2 ал.1 от ПЗР на ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение, и за експертиза по сързмерност в размер на 656,05 лева.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЕООД "Растер П.”***, рег. по ф.д. № 1832 / 1997 год. на ПОС, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Янтра” № 18, представлявано от управителя П.П., ЕГН: ********** да заплати на ЕАД "Жарава-77" гр. София, рег. по ф.д. № 7118 / 2003 год. на СГС, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска” № 30, представляван от изпълнителния директор С.В.А., ЕГН: ********** *** невнесени наемни вноски по договор за наем от 01.11.2004 год. до 28.02.2005 год. в размер на 800 лв., ведно с лихва за забава от деня на забавата до завеждане на исковата молба – 05.06.2007 год. върху тях в размер на 933 лв.; обезщетение за ползване на имота за периода от 01.10.2003 год. до 01.11.2004 год. в размер на 2593,50 лева,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от 2600 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума - 2593,50 лева в размер на 795,90 лв. за периода от 31.01.2005 год. до завеждане на исковата молба; обезщетение за ползване на имота за периода 01.03.2005 год. до 20.12.2005 год. в размер на 1933,33 лева, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от 2400 лв. и за периода 21.12.2005 - 28.02.2006 год. като неоснователен, ведно с лихва за забава върху тази сума - 1933,33 лева в размер на 568,93 лева като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от 734,76 лв., дължима от 31.01.2005 год. до завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми от подаване на исковата молба – 05.06.2007 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЕООД "Растер П."***, рег. по ф.д. № 1832 / 1997 год. на ПОС, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Янтра” № 18, представлявано от управителя П.П., ЕГН: ********** да заплати на ЕАД "Жарава-77" гр. София, рег. по ф.д. № 7118 / 2003 год. на СГС, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска” № 30, представляван от изпълнителния директор С.В.А., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 656,05 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: (п)

НА / АГ