Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Първомай, 11.07.2008 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в
публично заседание на девети юни през две хиляди и осма година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Мария Запрянова
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 87 по описа на
съда за 2007г.
за да се произнесе, взе
предвид:
Иск на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във
вр. с чл. 23 от СК.
Ищеца моли да бъде обявена за нищожна сключената
разпоредителна сделка между съпругът й и ответника И., със семейното жилище
лична собственост на съпруга и, без нейно съгласие, оформена с нотариален акт №
*, том *, н.д. № * / 2006 год. на Нотариус Н.К., № *** по регистъра на Нотариалната
камара. Претендира разноски.
Ответникът Д. заяви, че признава иска. Заяви, че
съпругата му не е давала съгласие за разпореждане с имота и той не я е
уведомявал за това разпореждане.
Ответникът И. и в последствие конституираната като ответник
негова съпруга И. заявяват, че не признават иска. Твърдят, че ищцата притежава
друго жилище и към момента на разпореждане с апартамента ищцата не е живяла
постоянно в жилището на съпруга си, като е ползвала друго такова – наследствено
жилище, придобито по наследство от майка и.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите
на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата и
ответника Д. са съпрузи от 01.06.1984 год., видно от представеното копие от
удостоверение за граждански брак на общ. Първомай. От брака си имат родени три
деца, видно от представените по делото копия от удостоверения за раждане на
община Първомай.
Не е спорно между страните, че ответникът Д. е станал
собственик на основание дарение от неговите родители на апартамент № 3, със
застроена площ от 74,33 кв.м, разположен в източната част на трети етаж на
масивна четириетажна жилищна сграда, ведно с построеното в избения етаж избено
помещение № 2, заедно с 10,01% от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж и 5,5% идеални части от правото на
собственост върху дворното място, където е построена сградата цялото с площ от
290 кв.м, съставляващо имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел * – *,
в кв. *, по плана на гр. Първомай. Това е доказано с представения нотариален
акт № *, том *, нот. дело * / 2004 год. По описа на Нотариус Н.К., с район на
действие РС Първомай. Не е спорно и, че същият недвижим имот е продаден от
ответника Д. на ответника И., по време на брака му с ответника И., с нотариален
акт № *, том *, рег. № *, нот. Дело № * от 2006 год. На Нотариус Н.К., рег. № ***
на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС Първомай. Видно от
приложеното заверено копие на нотариалното дело е, че ответникът Д. е подал
декларация пред нотариуса, в която е заявил, че имота, който продава не
представлява семейно жилище. По приложеното копие от нотариално делото липсва
съгласие на ищцата за продажбата на апартамента. Разрешение от РС Първомай в
този смисъл също не е искано и давано.
Спорен между страните е факта, дали апартамента, продаден
без разрешението на ищцата от ответника Д., безспорно негова лична собственост,
е бил към момента на продажбата семейно жилище.
По делото е допустан разпит на ответника Д. по реда на
чл. 114 от ГПК /отм./, при което последният заяви, че е живял със съпругата си
и децата в жилището от 2003 – 2004 год. до 2007 год., като заяви, че не е искал
съгласието на съпругата си за продажбата на апартамента, нито я бил уведомил за
това. Видно от представените копия от лични карти на ищцата и ответника Д.,
постоянният адрес на страните е ***, който адрес, видно от представените
удостоверения за данъчна оценка на имота № * / 01.06.2007 год. е и
административен адрес на апартамента.
Разпитаните по делото свидетели Д. и В., втората
незаинтересована от изхода на делото, в съдебно заседание заявиха, че ищцата и
ответника Д. са живели от 1999 год. в апартамента на ул. *** до момента, в
който ищцата намерила вратата със сменена брава. Свидетелите заявиха, че
сутринта ищцата излязла от апартамента, за да отиде на работа, а вечерта е
намерила бравата на вратата сменена, като в апартамента имало други хора, които
заявили, че са новите собственици на апартамента, а ищцата била принудена да
вземе малко багаж и да се премести при баща си заедно с малката си дъщеря.
Семейно, по смисъла на чл. 23 от СК и чл. 107 от СК е
жилището, в което семейството живее, без оглед на това кога е придобито, от
кого и дали е единствен имот. В този смисъл е ирелевантно за спора дали ищцата
притежава право на собственост по наследство върху друг имот, тъй като не се
решава въпрос за предоставяне на ползване на семейно жилище по смисъла на
закона, нито за неговата секвестируемост, където това би имало значение. Налице
е императивна норма на закона, която гласи, че разпореждане със семейно жилище
лична собственост на единия съпруг може да стане само със съгласието на другия
съпруг. Законът забранява разпореждането еднолично от съпрузите със семейното
жилище, независимо чия собственост е то, като ограничава правото на собственост
в полза на защита на правата на семейството и децата, като не поставя никакви
други условия, при които да е нужно съгласието на съпруга несобственик.
Единственото условие за необходимост на такова съгласие при разпореждане с
лично имущество е то да е семейно жилище по смисъла на закона, т.е. семейството
– съпрузите и децата, да живеят в него. Текстът е ясен и недвусмислен при
постанявне на условието за действителност на разпореждането и никакви други
обстоятелства, като имотно състояние на съпрузите нямат значение. Поради това и
съдът не обсъжда представените удостоверения за декларирани данни и наследници
на майката на ищцата.
От събраните по делото доказателства може да се направи
единствения извод, че продаденото жилище с атакувания нотариален акт е било
семейно такова на ищцата и ответника Д., тъй като последните са живели
непрекъснато в него от 1999 год. до 2007 год, заедно с децата си. Голословни
останаха твърденията на ответниците, че към момента на извършване на сделката
ищцата и семейството и са живели при родителите и, не бяха събрани никакви
доказателства в тази насока. Поради изложеното съдът счита иска за доказан.
Ответникът Д. се е разпоредил със семейното жилище, продавайки същото на
ответниците И., без съгласието на съпругата си, ищца в настоящото производство,
което е нарушение на императивната норма на чл. 23 от СК. Ето защо, така
извършената сделка – покупко-продажба, оформена с нотариален акт № *, том *,
н.д. № * / 2006 год. на Нотариус Н.К., № *** по регистъра на Нотариалната
камара, се явява противна на закона, по смисъла на чл. 26, ал.1, предложение 1
от ЗЗД, поради което и нищожна.
Следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят направените деловодни разноски на
ищцата в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса за завеждане на иска в размер на 108,02 лв. и съдебни удостоверения в
размер на 6 лв.
Следва, в
изпълнение разпоредбата на чл. 115 от ЗС съдът да даде шестмесечен срок, при
влизане на решението в сила – от влизането му, за отбелязването му в Служба по
вписванията - Първомай.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Прогласява нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 3, със застроена площ от 74,33 кв.м, разположен в източната част на трети етаж на масивна четириетажна жилищна сграда, ведно с построеното в избения етаж избено помещение № 2, заедно с 10,01% от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж и 5,5% идеални части от правото на собственост върху дворното място, където е построена сградата цялото с площ от 290 кв.м, съставляващо УПИ № * – *, в кв. *, по плана на гр. Първомай, оформен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № * / 2006 год. на Нотариус Н.К., с рег. № *** на Нотариалната камара, на осн. чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от СК.
Осъжда Г.Д.Д., с ЕГН: **********,***, Я.И.И., с ЕГН: **********, и М.Д.И., с ЕГН: **********,***, да заплатят на Н.Н.Д., с ЕГН: **********, сумата от 314,02 лева, деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Дава шестмесечен срок, от влизане на решението в сила, на Н.Н.Д., с ЕГН: **********, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Служба по вписванията – Първомай, на осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Районен съдия: (п)
ЕК / АГ