Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. Първомай, 20.02.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 69 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати причинените му виновно от него вреди, в следствие на виновно предизвикано на 25.11.2005 год. ПТП, с причинена средна телесна повреда, в размер на: 600 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди върху автомобила, поради пълното му унищожаване и нерентабилно възстановяване, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 70 лева от датата на настъпване на увреждането 25.11.2005 год. до датата на подаване на исковата молба, както и в размер на 3000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени болки и страдания от нанесената му телесна повреда, ведно със законната лихва от 330 лева от датата на увреждането 25.11.2005 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В становището си по същество на иска ответникът, чрез процесуалния си представител адв. С., не признава иска по основание и размера и моли да се отхвърли изцяло. Твърди, че действително ищецът е пострадал при ПТП, но не на датата, посочена в исковата молба. Счита претенциите за недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени ицяло, или в намален размер.

Третото лице помагач оспори исковете както по основание, така и по размер, счита, че от представените доказателства не се установява настъпването на ПТП на датата, на която се твърди да е реализирано, не изрази становище по иска по същество.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК /отм./, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.11.2005 год. е възникнало ПТП, в землището на с. Бяла река, между два леки автомобила – Опел Кадет, с ДКН РВ 5807 ХВ, управляван от ответника и “ВАЗ 2105”, с ДКН: РВ 0907 АН, управляван от ищеца. Местопроизшествието е посетено от органи на КАТ, видно от приложена докладна записка, образувано е досъдебно производство с постановление на следовател при ОСС Пловдив, ТСО Първомай от 21.11.2005 год. – приложеното към настоящото следствено дело 1720/2005 год., приключило с реализирана наказателна отговорност на ответника за извършено виновно деяние, квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. Б, предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, в пределите, указани в чл. 222 от ГПК /отм./ е установено, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване тялото на дясната бедрена кост в дисталния и край, причинило трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за срок от около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

В следствие на причинената травма от настъпилото на 21.11.2005 год. произшествие било причинено затруднение на движението на ищеца, което продължавало и до настоящия момент, като първите три месеца не е могъл да се движи и стъпва на крака си без помощни средства, а след това и до настоящия момент изпитвал болки и страдания при движение. Ограничено до 20% от обема останало движението на крака му от коляното, установено с приложената епикриза и свидетелски показания на свидетеля М.

Не се доказаха по никакъв начин твърденията на ищеца, че на 25.11.2005 год., на пътя между с. Бяла река и с. Езерово ответникът, управлявайки собственият си лек автомобил в нарушение на правилата за движение, е предизвикал пътно-транспортно произшествие и му е причинил материални и нематериални вреди – почти изцяло унищожаване на автомобилът му и счупване на бедрена кост, което затруднило трайно движението му за продължително време и причинило сериозни болки и страдания.

За да приеме за установена категорично и безспорно горната фактическа обстановка, съдът кредитира намиращите с в приложеното НОХД № 90/06 год. по описа на РС Първомай официални документи – докладна записка, постановление за образуване на наказателно производство, протокол за оглед на местопроизшествие – съставени от длъжностни лица, в кръга на службата им, в установените форма и ред, които съгласно чл. 143, ал. 1 от ГПК /отм./ имат обвързваща съда сила, по отношние на извършените от длъжностните лица действия, които се подкрепят от събраните в съдебно заседание свидетелски показания на свидетеля Н. и Д. Задължителната сила на присъдата съдът също зачете, по отношение на това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 9 от НК деянието е действие или бездействие. В конкретният случай изпълнителното деяние, извършено от ответника е нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване средна телесна повреда на ищеца. Това деяние е противоправно – против установените норми със ЗДП и извършено виновно от ответника – по непредпазливост.

Задължението за обезвреда възниква от сложният фактически състав на непозволеното увреждане, при който следва да се докаже факта на виновно противоправно поведение, авторът му, настъпила вреда и причинната връзка между тях. С изключение на вината на извършителя, която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тежестта на доказване на тези факти лежи върху ищеца, съгласно чл. 127 от ГПК /отм./. Единствено съобразно твърденията на ищеца съдът следва да установи, последством събраните по делото доказателства, дали са осъществени обстоятелствата, сочени от него и следва ли от това, съобразно закона, претендираното от него право с направеното искане. Ищецът не доказа, по никакъв начин, на твърдяната от него дата, да е възникнало пътно-транспортно произшествие, по вина на ответника, от което да са му били причинени вреди. Точно обратното – всички приложени доказателства сочат, че е имало произшествие, но то е било четири дни преди това. От представените по делото експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД е видно, че заболяването на ищеца, обуславящо пожизнено намалената му работоспособност, датира преди датата, на сочения в исковата молба деликт. Същото се отнася и до увреждането на автомобила на ищеца, стойността на който бе установена с приетата по делото автотехническа експертиза – настъпило четири дни преди посочената дата в исковата молба. Недопустимо е съдът да променя сочените от ищеца факти, защото доказателствата, събрани в производството, сочат на друга фактическа обстановка, релевантна за уважаване на претенциите му. Въпреки дадената възможност, ищецът не заяви нито грешка в сочените от него факти, нито се възползва от процесуалната възможност за изменение на иска. Действително е допусната, явно техническа грешка, при изписване на датата на инкриминираното деяние, в присъдата на наказателния съд, видно от всички материали по делото и акта в неговата цялост – ведно с мотивната част. Според настоящият състав обаче не може да се позовава на грешка, приемайки я за действителна фактическа обстановка, само за да уважи искания на страна, които биха били основателни, при положение, че добросъвестно бяха посочени действителни факти.

Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи, че на посочената дата ответника е причинил вреда на ищеца. Поради това съдът не може да приеме, че е осъществен съставът на непозволеното увреждане от ответника, в следствие на което същия да бъде задължен да обезщети претендираните от ищеца вреди. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Г.М., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес адвокат Х. В., гр. Първомай, ул. “***” № 1, ет. 2, срещу П.Г.Д., с ЕГН: **********,***, искове за заплащане на претърпени в следствие на виновно предизвикано пътно-транспортно произшествие на 25.11.2005 година вреди, а именно: сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, унищожаване на лек автомобил ВАЗ 2105, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 70 лева от 25.11.2005 год. до 10.05.2007 год., както и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени болки и страдания от счупване на бедрена кост, което затруднило трайно движението за продължително време, ведно със законната лихва от 330 лева, от 25.11.2005 год. до 10.05.2007 год., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията от 10.05.2007 год. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ЗПК “Лев инс” АД, гр. София, бул. “Цар Борис ІІІ” № 41, Изпълнителен директор Стефан Софиянски, като трето лице помагач на страната на ответника П.Г.Д., с ЕГН: **********,***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК