Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Първомай, 25.01.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осма година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15 по описа на съда за 2007 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 50, във вр. С чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати нанесените имуществени вреди, в размер на 3 000 лева, от собствените му кучета, умъртвили ловното му куче и нанесените му с това неимуществени вреди в размер на 300 лева.

Ответникът не признава иска по основание и размер. В становището си по иска ответника не отрича, че неговите кучета са “сдавили” кучето на ищеца, но не признава, че са го умъртвили, защото не бил видял подобно нещо.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В началото на месец януари 2007 год. свидетелят Г. наблюдавал как овчарските кучета на ответника, който пасял овцете си наблизо, са подгонили черно кученце, след което отново се върнали при стадото. В същото време видял това и свидетелят М., като познал ловното куче на ищеца, което било подгонено от трите кучета. След това свидетелят М. чул давене и по звука, който издало кучето разбрал, че е в безнадеждно положение. По-късно и двамата свидетели видели трупа на животното, което било мъртво. Свидетелят М. заяви, под страх от наказателна отговорност, че други кучета, освен трите овчарски кучета които е видял, а свидетеля Г. разпознал, че са на ответника, на мястото не е имало.

Като кредитира напълно показанията на свидетелите Г. и М., дадени под страх от наказателна отговорност, без да са заинтересовани от изхода на делото и тъй като показанията им са логически свързани, безпротиворечиви и убедителни, прие, че собствените на ответника кучета са умъртвили кучето на ищеца. Този извод не се разколеба от показанията на свидетеля Д., тъй като той няма преки възприятия от случилото се. Твърди, че кучетата на ответника са били със спънки, когато е отишъл в дома му, което обаче не означава, че животните са били ограничени по този начин и преди това, което свидетелят не би могъл да знае, поради което не прие, че има противоречие между неговите свидетелски показания и тези на свидетелят Г., който заяви, че е разпознал кучетата на ответника, които са подгонили умъртвеното “пале” и те са били без спънки. Показанията на П. и У., отнасящи се до нрава на кучетата на ответника и това, че след като са били на изложба не биха могли да бъдат агресивни, не разубеди съда в категоричността и убедителността на показанията на първите двама свидетели. Още повече, че свидетелят П. заяви, че при наближаване на стадото от “външно присъствие” кучетата стават агресивни, защото са “създадени да опазват стадото”.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че е доказан несъмнено факта, че собствените на ответника животни са умъртвили това на ищеца. Съгласно чл. 50 от ЗЗД “За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.” Налице е вреда за ищеца, изразяваща се в загубата на собственото му ловно куче, собствеността върху което е доказана с представения ветеринарен паспорт. Животните на ответника са нанесли вредата за ищеца. Ето защо следва ответникът да го обезщети, като му заплати всички преки и непосредствени щети от увреждането.

Съгласно приетата от съда експертиза, изготвена от д-р Д., стойността на убитото ловно куче е 1600 лева. Поради това следва искът за имуществени вреди, претърпени в следствие от нанесените от животните на ответника вреди, да бъде уважен до този размер, а в останалата му част да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предявен е и иск за заплащане на неимуществени вреди, в следствие на загубата на кучето на ищеца. Съгласно закона, на репариране подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от нанесената вреда. Неимуществени вреди са претърпени болки и страдания и други усещания от неблагоприятен характер, които са пряко свързани и неопосредена последица от увреждането. Тъй като е убито друго животно, а не е наранен ищеца, то пряка и непосредствена последица от това за него не биха могли да бъдат претърпени болки и страдания. Колкото и да е бил привързан към животното си, то не може да се говори за причинени страдания непосредствено от действията на животните на ответника. Поради това, следва искът за присъждане на неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата направените от него разноски съразмерно с уважената част от предявените искове – заплатена държавна такса, разноски в производството и заплатен адвокатски хонорар, или в общ размер на 175.50 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Й.З.Т., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска за заплати на Н.П.М., ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, сумата от 1600 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 50, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като иска в останалата му част до 3000 лева отхвърля.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н.П.М., ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска срещу Й.З.Т., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, за заплащане на сумата от 300 лева обезщетение за претърпени неимуществени, на осн. Чл. 50, във вр. С чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Й.З.Т., с ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска да заплати на Н.П.М., ЕГН: **********,***, обл. Пловдивска, направените от нея разноски съобразно уважената част от иска в размер на 175.50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия: (п)

ЕК / АГ