№ 50
гр. Първомай, 17.10.2008 год.
Първомайският районен съд първи съдебен състав в
открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осема година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Мария Зяпрянова
като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 148 по описа за 2005 год.
за да се произнесе взе предвид:
Иск за делба между Д.Ж.Х. на съсобствения с
ответника М.П.Т. имот - дворно място от
около 530 кв. м, с построените на него двуетажна жилищна сграда и
стопанска постройка, съставляващо УПИ ІІ-182, в кв. 13 по плана на гр. Първомай.
Във фазата на извършване на делбата РС Първомай е
постановил решение по чл. 286 и чл. 292 от ГПК - извършване на делба между Д.Ж.Х.
на съсобствения с ответника М.П.Т. имот, при условията на чл. 292 ГПК, като
решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. По част от приетите
за съвместно разглеждане претенции в делбеното производство и от двете страни, за
подобренията, съдът е постановил решение, обезсилено от ПОС и върнато за ново
разглеждане в тази му част и за произнасяне по предявените искове.
На основание чл. 286 от
ГПК са приети за съвместно разглеждане претенции от ищцата, за извършени
подобрения през 1995 – 1997 год., по време на брака на страните, в допуснатия
до делба недвижим имот, в размер на 1/3 от стойността на конкретно описаните в
молба от 11.07.2006 год. 38 претенции, описани по вид и размер, общо за сумата
от 11 023 лева, и алтернативно сумата от 15 000 лева – 1/3 от стойността,
с която се е увеличила стойността на имота, според ищцата. Претенциите са
заявени с правно основание чл. 74, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗС. По
останалите предявени претенции от ищцата, в делбеното производство, по делото,
е налице окончателно произнасяне.
На основание чл. 286 от
ГПК са приети за съвместно разглеждане девет претенции от ответника, за
извършени подобрения първата и третата през 1887 година, по време на брака на
страните, втората през 2005 година и останалите 2004 година, в допуснатия до
делба недвижим имот, на стойност 42 000 лева, конкретно описани в молба от
11.07.2006 год. и конкретизирани по време на извършване в съдебно заседание на
14.11.2006 година.
Съдът, като прецени
събраните доказателства с оглед становището на страните и разпоредбите на
чл.188 от ГПК /отм./, както и съобразявайки се с конкретните, задължителни,
указания на въззивната инстанция, намери за установено от фактическа и правна
страна, следното:
По претенциите за
подобрения на имота, предявени от ищцата:
Претенциите са предявени
на основание чл. 74, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗС, алтернативно за
заплащане на 1/3 от стойността им или от увеличената стойност на имота, в
зависимост от това, коя стойност е по-висока. Доколкото задължение на съда е да
квалифицира твърденията на страните и да ги подведе под правната норма, на
която се основават, следва да бъдат разгледани така предявените претенции и
съдът да се произнесе по тях. Липсват обаче твърдения на ищцата, които да могат
да я характеризират като владелец на имота, по смисъла на чл. 68 от ЗС. Дори в
молбата си за предявяване на претенциите си твърди, че е подобрявала чуждата
част от имота, която тя никога, по никакъв начин не е демонстрирала пред
съсобственика си, че държи като своя. Ищцата е била съсобственик на имота и
като такъв, както и като съпруга на ответника, е ползвала съвместно с него целия
имот, като е била държател на идеалните части на съпруга си, но никога не ги е
своила, според твърденията й и събраните по делото доказателства. Поради това
посочената правна квалификация на предявените претенции е неточна и същите
следва да се подведат под хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. В този смисъл е и
цитираната от въззивната инстанция задължителна съдебна практика. Следователно,
доколкото е доказано по делото, че са извършвани разходи за имота по време на
брака с общи средства, то следва да бъдат присъдени сумите, разходвани за
подобрения на имота, тъй като ищцата е участвала наравно с ответника при
извършване на всички подобрения, със средства от съпружеската имуществена
общност, върху целия имот, включително е дала половината от средствата за
собствените 4/6 на ответника, които не са били СИО. Или по друг начин казано се
дължат действително направените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а
не увеличената стойност на имота. Поради това следва, че ищцата има право на
1/3 от направените разходи за имота, тъй като те са били извън съсобствената и
част, за които, съобразно закона, разходите е следвало да поеме собственикът. И
с оглед принципа на недопускане на неоснователно обогатяване следва да бъдат
присъдени 1/3 от сумите, разходвани за доказаните в производството подобрения
върху имота, а не от стойността, с която се е увеличила стойността на имота,
поради което и не следва да бъде разглеждано алтернативно предявениото искане
за заплащане на 15 000 лева, представляващи 1/3 от размера на увеличената
стойност на имота, в следствие на извършените по време на брака подобрения.
За доказване на
извършените подобрения са били допуснати и разпитани двама свидетели на ищцата
и двама на ответника. Тъй като част от претенциите са напълно доказани по
своето основание, но няма данни за размерът на нито едно от посочените
подобрения, с оглед разпоредбата на чл. 130 от ГПК /отм./ и поради
обстоятелството, че нито една от тях не е оспорена по размер от ответната
страна, съдът, вземайки предвид и изготвеното заключение на вещото лице, прие
за напълно доказани по размер доказаните по основание претенции на ищцата.
Първото подобрение – построяване на допълнителна
жилищна площ от 15 кв.м и на двата етажа се доказа с показанията на свидетелите
Димова и Тодорова, които заявяват, че са построени допълнително два бокса на
първия и втория етаж. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице
Янакиева се установява, че стойността на труда и материалите към момента на
изграждане на помещенията е било съответно 1370 и 1830 лева, или общо 3200
лева. Претенцията е предявена за 1/3 от 4500 лева. Или ответникът е платил 1066,70
лв. по-малко, съответно на частта си в съсобствеността. Тази претенция съдът следва
да уважи като основателна и доказана до този размер, като в останалата част се
отхвърли.
Положена подова настилка –
теракот в кухнята и дневната на първия етаж също се доказа със свидетелските
показания на свидетелите Димова и Тодорова. Стойността към момента на
изпълнение за труд е била 86 лв, а за материали – 529 лв., или общо 615 лв,
като 1/3 от тези разходи е 205 лв. Тъй като претенцията е приета общо за 500
лв. труд и материали следва да бъде уважена до 166,70 лв., представляваща
претендираната от ищцата 1/3 от тази сума.
Ищцата твърди, че стените
на кухненския бокс и дневната на първия етаж са изпълнили с минерална мазилка. Такива
доказателства по делото няма. Нито един от свидетелите не е споменал минерална
мазилка, нито доведените от ищцата, нито тези на ответника. При така събраните
доказателства се явява недоказана претенцията за 1/3 от 150 лева, или за 50
лева.
По четвъртата претенция –
поставен в коридора на първи етаж 3 кв. метра теракот, същата се доказва от
свидетеля на ответника Т., който заяви, че на първия етаж страните са поставяли
теракот. Претенцията на ищцата е заявена за 3 кв.м – 60 лв. Вещото лице е
оценило това за 74 лева, от които за материали 63 лв., за труд – 11 лв. Следва
да бъде уважена претенцията до размера, в който е заявена, а именно 1/3 от 60
лв. или 20 лева.
По петата заявена
претенция – изпълнена в коридора на първи етаж японска мазилка, 10 кв за 100
лева, такава не се доказва от свидетелските показания. Свидетеля Т., който
говори за японска мазилка, говори за такава в антрето и по стълбището, когато
говори за втория етаж, но не и полагане на такава по врме на брака от страните
на първи етаж. Ето защо и тази претенция за 1/3 от 100 лева, или за 33,30 лв.
следва да се отхвърли като недоказана.
Шестата претенция на
ищцата е за лята мивка с ляти плотове с фаянсова облицовка на първи етаж от 11
кв м, общо за сумата 1200 лева. Наличие на такава се доказа от свидетелските
показания на свидетелката Тодорова, която заяви, че страните са “обзавели”
бокса на първия етаж с мивка и теракот, което съдът прие за доказателство за наличие
на твърдените подобрения. Ето защо тази претенция следва да се уважи, до размера
до който вещото лице е дало заключението си – 350 лв., от които за труд 82 лв,
за материали – 268 лв. Или претенцията следва да бъде уважена в размер на 1/3
от 350 лева – 116,70 лева, като в останалата част се отхвърли.
По седмата претенция –
гипсови корнизи 8 м за 60 лева и три броя гипсови орнаменти за 60 лева, единственото
доказателство за наличието на такива подобрения са свидетелските показания на
свидетелката Димова. Същата обаче заявява, че са поставили гипсови корнизи, без
да уточнява къде, колко на брой или като дължина, като за гипсови орнаменти
изобщо не става дума. При тези доказателства съдът не може да счете безспорно и
категорично доказано такова по вид подобрение, за което следва да бъде
отхвърлено.
Свидетелите на ищцата, а и
тези на ответника, заявиха, че вторият жилищен етаж е бил необитаем, “на
тухла”, когато страните са се нанесли в жилището и са го ремонтирали основно.
Била направена мазилка, шпакловка и японска мазилка в коридора, според
свидетеля Христов, в спалнята, кухнята и стълбището според свидетелката Димова,
а свидетелката Иванова заяви, че е полагана и в хола и спалнята. Свидетелите
Димова и Иванова заявиха, че навсякъде на втория етаж имало подово отопление с
терекот, като свидетелката Иванова заявява, че съпругът и го е поставял.
По осмата претенция – положен теракот на 35 кв м
от втория жилищен етаж – общо разходи 700 лева, съдът прие доказана по
основание. Претенцията е оценена от вещото лице на 861 лева към момента на
извършването и – 740 лева за материали и 121 лева за труд. Претенцията следва
да бъде уважена до претендирания размер 1/3 от 700 лева или 233,30 лева.
Полагане на груба мазилка
на втория етаж и стълбището също се доказа от свидетелските показания на всички
доведени свидетели, поради което и се явява доказана по основание. Претендира
се в размер на 1 600 лева за 46 кв. метра. Към момента на изпълнението и
вещото лице я оценява на 500 лева, от които за материали 225 лева, а за труд
275 лева. Следва да бъде уважена до размер на 1/3 от 500 лева, или за 166,70
лева, като в останалата част я отхвърли.
Шпакловка на втори жилищен
етаж и стълбищна клетка също се доказа безспорно по основание от разпита на
свидетелите. Претенцията е за 1500 лева. Вещото лице оценя труда за това на 514
лева, а материалите на 6 лева, или общо на 520 лева към момента на извършването
им, поради което следва да се уважи за 1/3 от тази стойност или 173,30 лева.
Свидетелката Димова заяви,
че стените са боядисани с латекс. Претенцията е за 28 кв.м боядисване с латекс
стени и таван в хола на стойност 100 лева. Вещото лице оценя труда на 21 лева,
а материалите на 10 лева, общо на стойност 31 лева, 1/3 от които следва да
бъдат присъдени на ищцата, а именно 10,30 лева, като в останалата си част
претенцията следва да се отхвърли.
Претендира се заплащане на
1/3 от 150 лева изпълнена японска мазилка на 23 кв м в спалнята и коридора.
Съдът счете за доказано полагането и от страните при ремонтиране на етажа със
свидетелските показания, които дори заявиха по-голяма площ. Вещото лице оценя
това на 149 лева, от които 67 за материали и 82 за труд. Претенцията следва да
се уважи за сумата 1/3 от 149 лева – 49,70 лева, като за останалата част
отхвърли претенцията.
На целия втори етаж е било
поставено подово отопление, което безспорно се доказа от свидетелите.
Претендира се 1/3 от 250 лева за това. Вещото лице оценя поставянето му на 250
лева, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, а именно
за сумата от 83,30 лева.
Свидетелите заявиха, че на
целия втори етаж била монтирана алуминиева дограма, като кухненския бокс не бил
довършен, но “сложили сводеста врата”, според свидетелката Димова. Според нея още
в началото изкъртили цялата дограма и я сменили с алуминиева, и вратата на
банята, поставена от тях била алуминиева. И в хола била сложена алуминиева
врата, според свидетелката Иванова, според нея също навсякъде са направили
алуминиева дограма. Поради това съдът прие за безспорно доказано наличието на
подмяна на дограмата на втори етаж и част от вратите с алуминиева дограма,
както и поставяне на две обикновенни врати, което пък се доказа от
свидетелските показания на свидетелката Тодорова, според която вратите са
дървени. Претенцията е предявена за десет прозореца на първи и втори етаж, на
стойност 5000 лева, една сводеста врата на кухненския бокс на втория етаж на
стойност 650 лева и два броя обикновени врати със стъкла и две алуминиеви на
стойност общо 500 лева. Вещото лице оценя тези вещи към момента на поставянето
им на същата стойност, поради което тези претенции следва да бъдат уважени изцяло,
съответно за 1/3 за всяка или за 1666,70 лева, 216,70 лева и 166,70 лева.
В приетите претенции за разглеждане фигурират и
направени разходи за оборудване на баня, които включват 160 лв. за монтиране на
вана, 200 за мивка, батерия и шкаф; за душ батерия и италианско гърне – 450 лева, за
поставяне на италиански теракот 4 кв. м, 120 лева, за поставяне на фаянс на 8
кв.м – 180 лева и за алуминиева врата на банята – 200 лева. Свидетелите
заявиха, че на втория етаж от напълно рамонтираното жилище не е довършен
боксът, изграден допълнително, на който само е поставена сводеста врата. За
банята заявиха, че била отвършена, като свидетелката Димова заяви, че са
сложили всичко необходимо - вана, мивка, шкаф, подово отопление, алуминиева
врата. С тези и със свидетелските показания на свидетелката Иванова, която
заяви, че в банята на втория етаж са сложили теракот, мивка, вана, тоалетно
гърне и врата, се установи безспорно наличието на тези разходи за обзавеждане
на това помешение във вида, в който са описани в претенцията. Според вещото
лице монтажа на вана е разходвал на страните към момента на поставянето и
сумата от 160 лева, поради което претенцията следва да се уважи изцяло за 1/3
от тази сума, или 53,30 лева, претенцията относно стойността на мивка батерия и
шкаф – 200 лева също следва изцяло да бъде уважена в размер на 66,70 лева.
Претенцията за италианско гърне и душ батерия също следва да бъде уважена до размер
на една трета от дадената оценка на вещото лице, а именно 1/3 от 260 лева,
86,70 лева, като в останалата част бъде отхвърлена като неоснователна. Поставянето
на терекот в банята на 4 кв.м е оценено от вещото лице за 98 лева, като следва
да бъде уважена претенцията на ищцата за заплащане на 32,70 лева, като в
останалата и част бъде отхвърлена като недоказана. Поставянето на 8 кв.м фаянс
е оценено на 122 лева – 94 труд и 28 лева за материяли, следователно следва
претенцията да бъде уважена до размер на 40,70 лева, като в останалата и част
бъде отхвърлена. Алуминиевата врата е оценена на 120 лева, поради което
претенцията следва да бъде уважена за 40 лева, като бъде отхвърлена в
останалата и част.
Свидетелите заявиха, че на
втория етаж от жилището не е имало водна и електрическа инсталация, която е
била изпълнена от страните, поради което и претенциите на ищцата в тази им част
се доказват безспорно по основание от свидетелските показания, събрани по
делото. Изпълненатата инсталация на втори етаж вещото лице оценя на 200 лева, а
претенцията е заявена за 2500 лева. Следва да бъде уважена до размера на 66,70
лева, като в останалата част бъде отхвърлена. Относно претенцията за В и К
инсталация с тръби 40 м, същата е заявена в размер на 1000 лева и оценена за 155
лева, от които 118 за материал и 37 лева за труд, поради което следва да бъде
уважена до размер на 51,70 лева, като за останалата част бъде отхвърлена.
Предявена е претенция за
поставяне на 30 мраморни стъпала и три мраморни площадки. Свидетелката Димова
заяви, че са поставяни мраморни стъпала. Свидетелката Иванова, че не си спомня
какво са правили по стълбището, а останалите свидетели, като свидетелката Тодорова
още живее в къщата, че на стълбището има мозайка, която била изпълнена от
страните. При тези доказателства съдът счете, че не е категорично и безспорно
доказано, че са полагани мраморни стъпала в размер 1.5 м и площадки, поради
което и съдът не може да счете осъществен този факт и следва да отхвърли изцяло
така предявената претенция.
Японска мазилка положена
на цялото стълбище обаче се доказа безспорно от свидетелските показания, поради
което и претенцията, заявена за 500 лева следва да бъде уважена до 1/3 от
размера, даден от вещото лице – 480 лева, от които 215 лева за материал и 265
за труд, като осъди ответника да заплати сумата от 160 лева на ищцата, като в
останалата и част претенцията бъде отхвърлена.
Предявени са претенции за
поставяне на теракот в гаража 18 кв. м, на стойност 360 лева труд и материали и
дървена гаражна врата на стойност 250 лева. Свидетелката Димова заяви, че
гаража е бил кухня, а страните са го устроили за гараж, защото си купили хубава
кола, като купили нови масивни врати от дърво. Никой от свидетелите не заявява,
че в гаража е била полагана нова настилка, различна от тази, която е била
положена в стаята, докато се е ползвала като кухня. Ето защо претенцията за
заплащане на една трета от стойността на теракота се явява неоснователна, за
разлика от претенцията за заплащане на 1/3 от стойността на вратата, оценена от
вещото лице за 120 лева, в каквото част следва да бъде уважена, или за 40 лева,
като в останалата и част претенцията бъде отхвърлена.
Ищцата заявява претенция
за заплащане на 1/3 от пристроената стопанска постройка в имота, от 30 кв.м,
която е ползвана като цех за пакетиране на ядки, цялата на стойност 4 500
лева. Доколкото няма данни за друго, то тя се явява като приращение в имота и
доколкото се е ползвала от страните, следва разходите за построяване да бъдат
поети съответно на собственическите им права. Свидетелката Димова заяви, че
такава сграда е построена и е ползвана като цех за пакетаж, свидетелските
показания на свидетелката Иванова го потвърждават. Ето защо съдът приема за
доказана по основание тази претенция и следва да бъде уважена изцялоо, до
размера, предявен от ицщата – 1500 лева, тъй като размерът, посочен от вещото
лице е 6400 лева.
Свидетелите не доказаха
наличието на довършителни работи в построената постройка. Свидетелите на ищцата
заявяват, че е цех, а свидетелите на ответника – че е склад, но нито един от
тях не говори в него да са били извършване от страните при построяването му заявените
от ищцата груба мазилка и варова мазилка – 50 кв. м, подова настилка теракот 30
кв. м, мивка с фаянс и батерия и ролетна алуминиева гаражна врата, съответно за
една трета от сумите 300 лева, 600 лева, 120 лева и 1 000 лева. Поради
това съдът не може да приеме за доказани извършването на тези разходи за имота,
а претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Пред къщата действително е
била изпълнена мраморна мозайка, за което свидетелстват свидетелите на ищцата,
както и свидетелката Тодорова, която заявява, че навън има 2-3 метра мрамор.
Ето защо съдът прие претенцията за заплащане на една трета от 200 лева за
изпълнение на мраморна мозайка /бяло и червено/, за доказана в пълен размер,
тъй като оценката на вещото лице съвпада с посочената от ищцата цена.
Свидетелите на ответника
заявиха, че страните по време на ремонта са положили на двора зелени и жълти
плочи от входната врата. Ето защо съдът прие за доказана претенцията на ищцата за
полагане на плочки 12 кв. м. Следва да бъде уважена претенцията до една трета
от размера, даден от вещото лице – 240 лева, от които за труд 95 лева, а за
материал 145 лева, или в размер на 80 лева, като в останалата и част до една
трета от заявената стойност 500 лева, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Претенцията за заплащане
на една трета от стойността на построена ограда от 12 м дължина и два височина
съдът също счете доказана по основание с оглед свидетелските показания на
всички свидетелите, които заявиха, че е била изградена тухлена ограда от
страните. Ето защо претенцията следва да бъде уважена до една трета от размера,
посочен от вещото лице – 370 лева, от които 275 лева за материал, а 95 за труд,
или 123,30 лева, като в останалата заявена част до една трета от 400 лева
следва да бъде отхвърлена.
По приетите за съвместно
разглеждане претенции на ответника М.П.Т. за извършени от него подобрения:
1. Ответникът претендира за построена през време на
брака му с ищцата стопанска постройка от 30 кв. м. в ляво от входа на жилищната
сграда през 1995-97 г. Същата безспорно е построена тогава, което се доказва
със събраните по делото доказателства. Оценена е от вещото лице на 8700 лв. към
момента на експертизата и 6 400 лева към момента на построяването и. Построена
е изцяло със средства на съпрузите, което не се оспори в производството, по
време на брака на страните. Следователно отношенията им следва да бъдат уредени
от нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС и претенция на отвтетника за такива
подобрения се явява неоснователна и следва да се отхвърли в предявения размер 7000
лв.
2. Ответникът претендира да е построил сам в имота, предмет на делбата
постройка от дясната страна на входа на жилищната сграда през 2005 г., когато е
бил във фактическа раздяла с ответницата, която оценява на 9 000 лв.
Вещото лице оцени постройката на 9860 лв. към момента на ескпертизата и 9 400
към момента на изпълнението и. Доколкото не се доказва тази постройка да е узаконена,
не може да бъде предмет на претенция за подобрение, тъй като подлежи на
премахване, поради което и не увеличава стойността на имота, а и липсва
изявление на ищцата, че желае да се ползва от нея. Поради това и тази претенция
следва да бъде отхвърлена изцяло за заявения размер 9 000 лева.
3. Предявената трета претенция за извършени
подобрения също обхваща такива постройки, които са изградени по време на брака
със средства съпружеска имуществена общност от двете страни, поради което и
неоснователна се явява претенцията за заплащане на сума от 6 000 лева за
това, по причини, изложени по първата претенция. Това е подобрение, отношенията
на съсобствениците по което следва да се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, а липсват доказателства ответникът да е разходвал повече средства от съответните
на частта му в съсобствеността.
4. Ответникът претендира заплащане на сума от
2 000 лева – стойността на увеличената площ на балкон на втори етаж, ведно
с външна метална стълба. Свидетелите Д. Т. и Н. Т. установиха, че през есента на
2004 г. ответникът е увеличил площта на
балкона на втория етаж и е направил външна метална стълба. Подобрението е
правено от ответника в съсобствения имот без съгласието на ищцата, или поне
данни за такова няма по делото. Отново не е установено по делото, че ответникът
е демонстрирал поведение спрямо ищцата, което да доказва категорично
намерението му да свои имота, нещо повече, с представения предварителен договор
за подялба по делото е видно, че такива не са демонстрирани от него. Ето защо
също не може да се ползва, като владелец, от стойността, с която се е увеличила
стойността на имота в следствие извършените подобрения, а следва да бъде
разглеждан като съсобственик, извършил подобрения в собствения имот, без
съгласието на другия съсобственик, тъй като липсват доказателства за такова
знание, каквито са в тежест на ответника да представи. Или, заявените претензии
следва да се обсъждат, прилагайки правилата на водене на чужда работа без пълномощтие.
Съгласно чл. 61 от ЗЗД, тъй като подобренията са извършени в собствен интерес,
то ищцата следва да отговаря само до размера на обогатяването си. Такава
претенция обаче не е заявена, а само за заплащане на строителните работи,
поради което и не са събирани доказателства, за това, налице ли е обогатяване
на ищцата, в следствие на извършените ремонтни работи, съобразно състоянието на
имота преди това. Ето защо и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
5. Претенцията за поставяне на PVC и алуминиева дограма не е доказана, тъй като единствено свидетелят Наско П.Т.,
но не сочи къде е поставена и кое е наложило това поставяне, след като през
1997 г. алуминиева дограма е била поставена на целия втори етаж. Поради това и
тази претенция за, 4 000 лева, следва да бъде отхвърлена.
6. Ответникът има претенция за поставяне на нов
теракот, като заявава желание да му бъде заплатена неговата стойност - 3000 лв.
Доказано по делото е, че е сменен теракот на втория етаж, с оглед преустройството
му на офис. Също претенцията следва да се преценя по правилата на чл. 61, ал. 3
от ЗЗД - като извършена от съсобственик в собствен имот, без съгласието на
другия съсобственик, тъй като става въпрос за подобрение, както твърди ответника.
Такава обаче не е заявена и не е доказано обогатяване на ищцата в следствие на
тези преустройства. Ето защо искът следва да се отхвърли.
7. Претендира се заплащане на сумата от 2 500
лева направени разходи за смяна на подовото отопление с инсталиране на газово
отопление. Доказана е такава подмяна. Липсват обаче доказателства относно това
дали с така направените разходи се е увеличила стойността на имота, с което да
се е обогатила ищцата, както и съответно искане за това, поради което също
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
8. Претендира се подобрения в дворното място –
настилка и декоративни градинки, на стойност 2 000 лева. Със свидетелските
показания е доказана подмяната на съществуващите жълто-зелени плочки със сиви,
циментени плочки. Доколко това обаче е довело до обогатяване на ищцата няма
доказателства, поради което и тази претенция, по посочените по-горе съображения
се явява неоснователна.
9. Последната претенция е за изграждане на нова
декоративна ограда от към улицата в размер на 4 500 лв. Свидетелите
заявяват, че ограда е било наложително да се направи, тъй като, част от
съществуващата е била съборена при ремонтни работи. Това характеризира
направените ремонтни работи като наложителни разноски за запазване на общата
вещ и отношенията на страните слева да се уредят съобразно нормата на чл. 30,
ал. 3 от ЗС. Според вещото лице стойността на оградата към момента на
изпълнение е била 2 610 лв., от които 1760 лева за материал и 850 лева за
труд. Ищцата следва да поеме своята част от направените разноски за запазване
на вещта, съобразно частта и в съсобствеността, като следва да бъде уважена
претенцията на ответника до размер на 1/6 от направените разноски, съобразно
заключението на вещото лице, а именно 601,70 лева, като в останалата част претенцията
следва да се отхвърли.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Т. с ЕГН **********,***„***”, № 23а, да заплати на Д.Ж.Х., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Марица”, 130, чрез адв. Владимира Трачева, разходи за извършени в
допуснатия до делба недвижими имот - УПИ ІІ-182, в кв. 13 по плана на гр. Първомай подобрения, а именно:
- сумата от 1066,70 лв.
за построяване на допълнителна жилищна
площ от 15 кв.м и на двата етажа, като отхвърля претенцията в останалата и
част,
- сумата от 166,70 лв.
за положена подова настилка – теракот в
кухнята и дневната на първия етаж,
- сумата от 20,00 лв.
за поставен в коридора на първи етаж 3
кв. метра теракот,
- сумата от 116,70 лв за лята мивка с ляти плотове с фаянсова
облицовка от 11 кв м, на първи етаж, като отхвърля
претенцията в останалата и част,
- сумата от 233,30 лв за положен теракот на 35 кв м от втория
жилищен етаж,
- сумата от 166,70 лв за полагане на груба мазилка на 46 кв. м на
втория етаж и стълбището, като претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата от 173,30 лв за полагане на шпакловка на втори жилищен етаж
и стълбищна клетка, като претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата от 10,30 лв за боядисване на 28 кв. м с латекс стени и
таван в хола на втори жилищен етаж, като претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата от 49,70 лв за полагане на 23 кв. м японска мазилка в
спалнята и коридора на втори жилищен етаж, като претенцията в останалата и част
отхвърля,
- сумата от 83,30 лв за
поставяне на подово отопление на втори жилищен етаж,
- сумата от 1666,70 лв за десет
прозореца на първи и втори етаж,
- сумата от 216,70
лв за една сводеста врата на
кухненския бокс на втория етаж,
- сумата от 166,70
лв за два броя обикновени врати със
стъкла и две алуминиеви на втори жилищен етаж,
- сумата от 53,30 лв за монтиране на вана на втори жилищен етаж в
допуснатия до делба недвижим имот,
- сумата от 66,70 лв за монтиране на мивка, батерия и шкаф на втори
жилищен етаж,
- сумата 86,70 лв за поставяне на душ батерия и италианско гърне
на втори жилищен етаж, като претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата 32,70 лв за
поставяне на италиански терекот на 4 кв.м в банята на втори жилищен етаж, като
претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата 40,70 лв за поставяне на фаянс на 8 кв.м в банята на
втори жилищен етаж, като претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата 40 лв за
поставяне на алуминиева врата на банята на втори жилищен етаж, като претенцията
в останалата и част отхвърля,
- сумата 66,70 лв за
направа на електрическа инсталация на втори жилищен етаж, като претенцията в
останалата и част отхвърля,
- сумата 51,70 лв за
направа на В и К инсталация с тръби 40 м на втори жилищен етаж, като
претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата 160 лв за
полагане на японска мазилка на стълбището, като претенцията в останалата и част
отхвърля,
- сумата 40 лв за поставяне на дървена гаражна
врата, като претенцията в останалата и част отхвърля,
- сумата 1500 лв за построяване на стопанска
постройка от 30 кв. м,
- сумата 66,70 лв за изпълнение на мраморна мозайка
/бяло и червено/ пред къщата,
- сумата 80,00 лв за полагане на плочки, 12 кв. м,
пред къщата, като претенцията в останалата и част отхвърля и
- сумата 123,30 лв за
построяване на масивна тухлена ограда от 12 м дължина и 2 м височина, като
претенцията в останалата и част отхвърля.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Ж.Х.,
с ЕГН **********,***, срещу М.П.Т. с
ЕГН **********,***, претенции за заплащане на направените разходи за извършени
в допуснатия до делба недвижими имот - УПИ ІІ-182, в кв. 13 по плана на гр. Първомай подобрения, а именно:
- сумата от 50 лева за полагане на стените на кухненския бокс и дневната на първия
етаж на минерална мазилка,
- сумата от 33,30 лв за полагане в коридора на първи етаж японска мазилка, 10 кв. м,
- сумата от 20,00 лв за поставяне на 8 м гипсови корнизи,
- сумата от 20.00 лв за поставяне на три броя гипсови орнаменти на първи етаж,
- сумата от 1 800 лв за поставяне на 30 мраморни стъпала в размер 1,5 м и три мраморни площадки на стълбището,
- сумата от 120,00 лв за поставяне на 18 кв. м теракот в гаража.
- сумата от 100,00 лв за груба
мазилка и варова мазилка – 50 кв. м, в построената стопанска постройка от 30 кв. м,
- сумата от 200,00 лв за подова
настилка теракот 30 кв. м, в построената стопанска постройка от 30 кв. м,
- сумата от 40,00 лв за мивка
с фаянс и батерия, в построената стопанска постройка от 30 кв. м и
- сумата от 333,30 лв за ролетна
алуминиева гаражна врата, в построената стопанска постройка от 30 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.Т.
с ЕГН **********,***, срещу Д.Ж.Х., с ЕГН **********,***, претенции
за заплащане на направените разходи за извършени в допуснатия до делба
недвижими имот - УПИ ІІ-182, в кв. 13
по плана на гр. Първомай подобрения, а именно:
сумата от 7 000 лв за построяване на стопанска постройка от 30 кв. м, вляво от входа
на жилищната сграда,
сумата от 9 000 лв за изградена пристройка от дясната страна на входа на жилищната сграда
сумата от 6 000 лв за разширени стаи на първи и втори етаж,
сумата от 2 000 лв за увеличаване
площ на балкон на втори етаж, ведно с външна метална стълба,
сумата от 4 000 лв за поставяне на PVC и алуминиева дограма,
сумата от 3 000 лв за поставяне на нов теракот на втори етаж,
сумата от 2 500 лв за смяна
на подовото отопление с инсталиране на газово отопление и радиатори в стаите
сумата от 2 000 лв за настилка
и декоративни градинки в дворното място.
ОСЪЖДА Д.Ж.Х., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Пловдив,
бул. „Марица”, 130, чрез адв. Владимира
Трачева да заплати на М.П.Т., с ЕГН **********,***„***”, № 23а, сумата от 601,70 лв разходи за извършено подобрение, в допуснатия до делба недвижими имот - УПИ ІІ-182, в кв. 13 по плана на гр. Първомай, изграждане
на нова декоративна ограда, като претенцията в останалата и част отхвърля.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Районен съдия: /п/
ЕК/НК